Емоционалната Интелигентност
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
Самоубийственият гнявПреди известно време, разказа ми моят събеседник, една лека катастрофа го повела по безплодни и изпълнени с гняв митарства. След безкрайни разходки до застрахователи и автосервизи, които само влошили нещата, той все още дължал осемстотин долара. А дори не бил виновен. Всичко това му писнало толкова, че всеки път се качвал с отвращение в колата си. Накрая я продал, за да не я гледа повече. Дори след години спомените за цялата тази история го изпълвали с възмущение. Този горчив спомен е извикан нарочно, като част от изследване върху гнева у пациенти със сърдечно-съдови заболявания в медицинския факултет на Станфордския университет. Всички пациенти в проучването - сред тях е и този огорчен участник - са преживели първия си инфаркт и въпросът, разглеждан от учените, е дали гневът може да окаже значително влияние върху работата на сърцето им. Резултатите са поразителни: когато пациентите разказват случки, които са ги вбесили, способността на сърцето им да изпомпва кръв намалява с пет процента. (Gail Ironson et al., "Еffects of Anger on Left Ventricular Ejection Fraction in Coronary Artery Disease", Vie American Journal of Cardiology 70,1992. Способността да изпомпване на кръв се измерва на изхода от лявата камера и представлява процента от общия кръвен поток, прехвърлен с едно свиване на сърцето. При сърдечните заболявания отслабването на тази способност означава увреждане на сърдечния мускул.) При някои пациенти загубата на „мощност" е седем процента, та дори и повече - симптом, който кардиолозите разглеждат като признак за исхемия на миокарда, опасно намаляване на кръвния поток към самото сърце. Намаляването на изпомпващата способност не се наблюдава при други отрицателни чувства (например тревога) или при физическо натоварване; гневът изглежда е единствената емоция, която уврежда сърцето до такава степен. Когато си припомнят такива случки, пациентите споделят, че далеч не са толкова ядосани, колкото при самото събитие - с други думи, в момента на истинския сблъсък сърцата им са били в още по-тежко състояние. Това откритие се вписва в контекста на доказателствата, събрани от десетки проучвания, за способността на гнева да уврежда сърцето. (Някои от десетките изследвания, посветени на връзката между враждебността и смъртта от сърдечно-съдови заболявания, така и не намират връзка между двете. Това обаче може да се дължи на разлики в метода, например неточно измерване на враждебността, и на сравнително малкия размер на ефекта. Така например най-голяма смъртност, дължаща се на враждебност, имаме при пациенти на средна възраст. Ако някое проучване не успее да проследи причините за смъртта на пациентите в този период, то не може да регистрира Каквато и да е връзка.) Вече никой не поддържа старата идея, че забързаните, живеещи под напрежението на амбицията хора са застращени от инфаркт. От тази дискредитирана теория обаче се ражда ново откритие - а именно, че враждебността излага хората на риск. Много от данните, свързани с враждебността, дължим на работата на д-р Редфорд Уилямс от университета „Дюк" (Redford Williams, The Trusting Heart, New York, Times Books/Random House, 1989). Той например открива, че за лекарите, които са били с най-високи резултати на теста за враждебност като студенти, има седем пъти по-голям шанс да починат, преди да навършат петдесет, в сравнение с хора, чиито резултат е бил по-нисък. Оказва се, че гневът е по-ясен белег за ранната смър от други рискови фактори, като пушене, високо кръвно или висок холестерол. А откритията на друг колега, д-р Джон Беърфут от Университета на Северна Каролина, сочат, че при пациентите със сърдечно-съдови заболявания, на които се прави ангиография (т.е. в коронарната им артерия се вкарва сонда, за да се измерят уврежданията), резултатите от теста за враждебност са право пропорционални на тежестта на заболяването. Никой не твърди, разбира се, че гневът може самостоятелно да предизвика заболяване на коронарната артерия. Той е само един от факторите за това. Както ми обясни Питър Кауфман, ръководител на отдела по поведенческа медицина в Националния институт за сърдечни и белодробни заболявания, „ние не можем още да определим с пълна сигурност дали гневът и враждебността играят само спомагателна роля при ранните стадии на заболяването или пък просто задълбочават проблема, след като болестта вече е отключена. Вземете обаче един двадесетгодишен младеж, който непрекъснато се гневи. Всяка проява на злост натоварва допълнително сърцето, ускорява пулса и повишава кръвното му. С времето стресът се натрупва и може да доведе до увреждане, да не говорим, че кръвта, която протича през коронарната артерия при всяко свиване на сърцето, може да причини малки разкъсвания в съдовете, в които започва да се натрупва плака. Ако пулсът е ускорен, а кръвното - повишено, защото индивидът непрекъснато изпитва гняв, за тридесет години може да се стигне до натрупване на огромни количества плака, а оттам - и до сериозно увреждане на коронарната артерия“. (Интервю c Питър Кауфман за “Ню Йорк Таймс" от 1 септември 1992 г.) Появи ли се веднъж сърдечно заболяване, механизмите, отключени от гнева, започват да се отразяват на способността на сърцето да изпомпва кръв, както видяхме в проучването върху свързаните с гняв спомени у пациенти с инфаркт. Резултатът от това е, че гневът се оказва изключително смъртоносен за хора с подобни заболявания. Така например едно проучване в Станфордския университет, проведено върху 1012 мъже и жени, преживели първи инфаркт и подложени на наблюдение в продължение на осем години, сочи, че най-агресивните и враждебни мъже са изложени на най-голям риск от втори инфаркт. (Carl Thoreson, International Congress of Behavioral Medicine, юли 1990, Упсала, Швеция.) До подобен резултат достига и едно изследване, проведено в медицинския факултет в „Йейл“ върху 929 мъже, преживели тежки инфаркти и наблюдавани в продължение на десет години. (Lynda H. Powell, "Emotional Arousal as a Predictor of Long-Term Mortality and Morbidity in Post M.I. Men", Circulation 82, 4, Supp. 3, октомври 1990.) При онези от тях, които са се оказали податливи на гняв, смъртността от повторен инфаркт е три пъти по-висока, отколкото е при хората с по-умерен темперамент. А ако нивата на холестерола също са по- високи, смъртността е дори пет пъти по-висока. Изследователите от „Йейл“ отбелязват, че гневът едва ли е единственият фактор, повишаващ риска от смърт заради сърдечно заболяване. Отрицателните емоции от какъвто и да е вид непрекъснато изпращат вълни от стресови хормони в организма. Като цяло обаче най-убедителните научни доказателства за връзка между емоциите и сърдечно-съдовите заболявания недвусмислено сочат към гнева: при едно проучване, проведено в „Харвард", повече от хиляда и петстотин души, преживели инфаркти, описват емоционалното си състояние в часовете преди пристъпа. Гневът удвоява риска от спиране на сърцето при хора, които вече имат сърдечно заболяване, и този риск си остава висок почти два часа след събитието, предизвикало яда. (Murray A. Mittleman, “Triggering of Myocardial Infarction Onset by Episodes of Anger”, Circulation 89, 2, 1994.) Всичко това обаче не означава, че хората трябва да се опитват да потискат гнева всеки път, когато това е възможно. Съществуват и доказателства, че опитите за потискане на подобни чувства в най-трудния момент само увеличават стреса, на който е подложено тялото, и могат да доведат до рязко повишаване на кръвното налягане. (Robert Levenson, "Can We Control Our Emotions, and How Does Such Control Change an Emotional Episode?” in Fundamental Questions About Emotions, Richard Davidson and Paul Ekman, eds., New York, Oxford University Press, 1995.) От друга страна обаче, както видяхме в пета глава, резултатът от физическото изявяване на гнева във всяка една ситуация само го подхранва и го превръща в един вид заучен отговор на всяко дразнещо събитие. Уилямс разрешава този парадокс, като стига до извода, че няма значение дали гневът се изразява или не, стига той да не се превърне в хронично състояние. Някоя и друга проява на враждебност не е опасна за здравето; проблем се появява тогава, когато враждебността се превърне в трайна характеристика на личността и породи постоянни чувства на недоверие и цинизъм, склонност към злостни коментари и иронични забележки, както и по-болезнени изблици на бяс. (Писал съм за изследванията на Редфорд Уилямс върху гнева в броя от 16 април 1989 г. на New York Times Good Health Magazine) Добрата новина е, че хроничният гняв не е равносилен на смъртна присъда: враждебността е навик, от който можем да се отучим. Група пациенти, преживели инфаркт, участва в програма, разработена от Станфордския университет, която да им помогне да смекчат отношенията си, породено от яростния им темперамент. Това обучение по контрол на гнева води до намаляване на риска от втори инфаркт с 44% в сравнение с пациенти, които не са правили опити да контролират враждебността си. Програмата, създадена от Уилямс, има подобни ползотворни ефекти (Williams, The Trusting Heart.) . Също като колегите си от "Станфорд", той преподава на пациентите си основни елементи на емоционалната интелигентност - най-вече способността да улавят и поставят под контрол гнева още щом се породи, както и емпатия. Пациентите трябва да записват всяка цинична или враждебна мисъл веднага щом я забележат. Ако мисълта не си отиде, те се опитват да я спрат, като си казват (на глас или наум): „Стой!“ В последствие участниците трябва да заместват циничните и изпълнени с недоверие мисли с рационална аргументация - ако асансьорът например се бави, те трябва да потърсят някаква обективна причина, вместо да кипят от гняв срещу въображаемото лице, което вероятно го е задържало по етажите. За да се справят с трудните срещи, пациентите се учат да гледат нещата през очите на другата страна - с други думи, да използват емпатията като балсам за гнева. Уилямс ми каза: „Противоотровата за враждебността е изпълненото с доверие сърце. Нужна е единствено правилната мотивация. Когато хората видят, че враждебността им може да ги вкара в гроба, веднага се съгласяват да опитат да се преборят с нея“. Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|