Емоционалната Интелигентност
Стрес: тревожност без мяра
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
Стрес: тревожност без мяраНепрекъснато се притеснявам. Тревожа се. Всичко започна в гимназията. Бях пълна отличничка, непрекъснато се притеснявах за оценките си, терзаех се дали другите деца и учителите ме харесват, мъчех се винаги да съм изрядна - такива работи. Родителите ми оказваха значителен натиск да се справям добре в училище и да бъда добър модел за подражание... И аз май просто отстъпих пред цялото това напрежение, защото проблемите със стомаха започнаха още през втората година в гимназията. Оттогава почти не мога да поемам кофеин и пикантна храна. Забелязах, че щом се разтревожа за нещо, стомахът ми незабавно пламва, и понеже непрекъснато се тревожа, не спира да ми се гaди. (Timothy Brown et al., “Generalized Anxiety Disorder", in „Clinical Handbook of Psychological Disorders", David H. Barlow, ed.. New York, Guilford Press, 1993.) Тревожността - страданието, предизвикано от натиска на живота - вероятно е емоцията с най-добре илюстрирано от науката влияние върху болестите и възстановяването от тях. Когато тревожността ни помага да се справим с някоя опасност (което е и нейната еволюционна задача), тя ни помага. В наши дни обаче тревожността в повечето случаи е лишена от всякаква мяра и ориентир - връхлита ни при ситуации, с които трябва да се научим да живеем, както и при напълно въображаеми тегоби, които нямат никакво съответствие в реалността. Честите пристъпи на тревожност предполагат високи нива на стрес. Жената, чиито неспирни тревоги са довели до проблеми със стомаха, е учебникарски пример за това как тревожността и стресът могат да изострят дадено болестно състояние. В една статия от 1993 г., посветена на връзката между стреса и заболеваемостта, психологът от „Йейл" Брус Макюън отбелязва широка гама от подобни въздействия: потискане на имунната система до такава степен, че развитието на ракови метастази да се ускори значително; намаляване на съпротивителните сили срещу вирусни инфекции; ускоряване на формирането на плака, водещо до атеросклероза, или на съсиреци, причиняващи инфаркт на миокарда; по-ранна поява на диабет от първи тип и по-бързо развитие на диабет от втори тип; влошаване на астматичните пристъпи, и какво ли още не. (Bruce McEwen e Eliot Stellar, "Stress and the Individual: Mechanisms Leading to Disease”, Archives of Internal Medicine 153, 27 September 1993. Описаното изследване е от М. Robertson and J. Ritz, "Biology and Clinical Relevance of Human Natural Killer Cells" Blood 76, 1990.) Стресът може да доведе до язви на храносмилателния тракт, да причини колит или възпаление на червата. Самият мозък е уязвим за дългосрочните ефекти от непрекъснатия стрес - увреждането може да засегне хипокампа, а следователно и паметта. Като цяло, казва Макюън, „има все повече доказателства, че нервната система може да се износи от стресиращи преживявания“. (Има множество причини хората, подложени на стрес, да са по-податливи на заболявания. Биологичните не са единствените. Една от възможните причини е, че начините, по които хората се опитват да се справят с тревогата - пушене, пиене, мазна храна - сами по себе си не са здравословни. Друга възможна причина е, че притеснението може да накара пациента да изгуби съня си или просто да забрави за изискванията на лекарите - например да си взима лекарствата - и така да продължи действието на болестта. Вероятно всички тези причини действат едновременно, за да свържат стреса със заболяването.) Особено убедителни доказателства за медицинското влияние на дистреса можем да открием в изследванията върху инфекциозните болести като настинки, грип и херпеси. Ние непрекъснато сме изложени на такива вируси, но обикновено имунната ни система съумява да се пребори с тях - само дето при емоционален стрес тя изобщо не работи. В експерименти, при които устойчивостта на имунната система се изпитва директно, проличава, че стресът и тревожността я отслабват, но при повечето резултати не е съвсем ясно дали ефектът е ддостатъчно силе, за да отвори пътя на болестта. (Така например в изследването върху студентите-медици по време на сесия, изправени пред изпитен стрес, студентите не само имат по- нисък имунен контрол върху вируса на херпеса, но и белите им кръвни телца не успяват да убиват инфектираните клетки, а в кръвта им се наблюдава повишена концентрация на химикал, свързан с потискане на имунните способности на лимфоцитите - бели кръвни телца, които играят основна роля за имунната реакция. Вж. Ronald Glaser and )anice Kiecolt-Glaser, "Stress-Associated Depression in Cellular Immunity” Brain, Behavior and Immunity 1, 1987. Bee пак, при повечето изследвания, сочещи отслабване на имунната защита поради стрес, не е ясно доказана, че нивата са достатъчно ниски, за да доведат до медицински риск.). По тази причина и най-неоспоримите медицински доказателства за връзката на стреса със склонността ни да отстъпваме пред болестите идват от лонгитудни проучвания - такива, при които се започва със здрави хора и се наблюдава първо повишаването на дистреса, а след това и отслабването на имунната система и настъпването на болестта. В едно от най-значимите подобни изследвания Шелдън Коен, психолог в университета „Карнеги-Мелън“, в сътрудничество със свои колеги в специализирания институт за изследване на настинките в Шефилд, Англия, внимателно определя колко стрес са понесли участниците през живота си, след което систематично ги излага на вируса на настинката. Не всички се разболяват - стабилната имунна система може лесно да устои на подобни вируси, и го прави всеки ден. Коен обаче открива, че колкото по-стресиращ е животът на участника, толкова по-голяма вероятност има той да се разболее. Сред хората от сравнително спокойна среда се разболяват само 27%, докато при тези, чиито живот е най-стресиращ, болните са 47% - пряко доказателство, че стресът сам по себе си отслабва имунната система. (Sheldon Cohen et al., "Psychological Stress and Susceptibility to the Common Cold” New England Journal of Medicine 325,1991.) (Макар и да изглежда, че подобен научен резултат само потвърждава нещо, което всички вече знаят или поне подозират, той се смята за основополагащ, тъй като за пръв път подобно изследване може да се похвали с необходимата научна строгост.) По същия начин при женени двойки, които в продължение на три месеца си водят стриктни дневници за всички дребни кавги и тревожни събития - например семейни скандали, - личи една почти неоспорима зависимост: три-четири дни след някое особено притеснително събитие някой от участниците получава инфекция на горните дихателни пътища. Изминалото време точно се равнява на инкубационния период на повечето вируси на обикновената настинка - с други думи, излагането на вируси в момент на силна тревога или гняв прави пациентите изключително податливи на възпаленията. (Arthur Stone et al., "Secretory IgA as a Measure of Immunocompétence” Journal of Human Stress 13, 1987. B едно друго изследване 246 мъже, жени и деца трябва да водят ежедневни дневници за семейния си живот по време на грипния сезон. Хората с най-много семейни кризи имат и най-висока заболеваемост, измерена както в дни с температура, така и по нивата на антитела в кръвта. Вж. R. D. Clover et al., "Family Functioning and Stress as Predictors of Influenza B Infection” Journal of Family Practice 28, май 1989.) Същото важи и за вируса на херпеса в двете му разновидности - и онази, която причинява болезнени подутини по устните, и другата, която води до генитални възпаления. След като човек е изложен на вируса, той остава в тялото в латентно състояние, като от време на време се опитва да причини възпаление. Дейността му може да се проследи по нивата на антитела в кръвта. С подобна мярка се установява, че вирусът се активизира при студенти по медицина по време на сесия, при жени, неотдавна преживели раздяла, както и сред хора, живеещи под непрекъснато напрежение, породено от нуждата да се грижат за член на семейството с Алцхаймер. (Вж. поредицата от проучвания: Ronald Glaser and Janice Kiecolt- Glaser, “Psychological Influences on Immunity” American Psychologist 43, 1988. Връзката между стрес и херпес е толкова силна, че е доказана в проучване само с десетина участници, при които за мярка се приема началото на възпалението, причинено от херпеса; колкото повече тревожност, проблеми и стрес отчитат пациентите, толкова по-голяма е вероятността от херпес през следващите седмици; спокойните периоди от живота им потискат и въздействието на вируса. Вж. Н. Е. Schmidt et al., "Stress as a Precipitating Factor in Subjects With Recurrent Herpes Labialis” Journal of Family Practice 20,1985. ) Тревожността е опасна не само защото притъпява имунните реакции. Други изследвания сочат, че тя оказва отрицателно влияние и върху сърдечно-съдовата система. Докато хроничната враждебност и честите пристъпи на гняв излагат мъжете на по-висок риск от сърдечни заболявания, при жените по-смъртоносните емоции могат да се окажат тревожността и страхът. При едно изследване в Станфордския университет с повече от хиляда участници от двата пола, преживели инфаркт, се установява, че жените, стигнали до втори инфаркт, са именно онези, при които са били установени високи нива на страх и тревожност. В много случаи страхът се проявява под формата на съсипващи фобии: след първия си инфаркт пациентките спират да шофират, напускат работа или избягват да излизат от къщи. (Carl Thoreson, International Congress of Behavioral Medicine, юли 1990, Упсала, Швеция. Тревожността може би играе и роля за уязвимостта на някои мъже към сърдечни заболявания. В едно проучване в Университета на Алабама 1123 мъже и жени на възраст между четиридесет и пет и седемдесет и седем години преминават през оценка на емоционалния си профил. Мъжете с най-висока склонност към тревожност на средна възраст са и най-застрашени от хипертония двадесет години по-късно. Вж. Abraham Markowitz et al... Journal of the American Medical Association, 14 ноември 1993.) Коварните физически ефекти от стреса и тревожността - например онези, които се дължат на работа под напрежение или на тежките житейски предизвикателства, пред които се изправя самотната майка, опитваща се да жонглира между работата и грижите за детето - вече са описани съвсем точно и подробно на анатомично ниво. Така например Стивън Манък, психолог от университета в Питсбърг, възлага на тридесет доброволци тежка задача в лабораторията си, като същевременно наблюдава кръвния им поток, и по-специално едно вещество, наречено аденозинтрифосфат или АТФ, което може да причини изменения в кръвоносните съдове и така да доведе до сърдечни пристъпи. Докато доброволците са под интензивен стрес, количеството на АТФ рязко нараства, както и пулсът и кръвното им налягане. Напълно разбираемо рисковете за здравето са най-високи при хора, чиято работа непрекъснато ги държи на нокти - най- вече в случаи, при които към плода от техния труд се отправят строги изисквания, докато същевременно те самите нямат кой знае какъв контрол върху резултата от работата си (това например е причината толкова много автобусни шофьори да са с високо кръвно), в едно изследване сред 569 пациенти с рак на дебелото черво, съпоставени със съизмерима контролна група, за хората, които споделят, че през предходните десет години са преживели тежки работни условия, има пет и половина пъти по-голяма вероятност да развият рак в сравнение с други, които не са преминавали през подобен стрес. (Joseph C. Courtney et al., “Stressful Life Events and the Risk of Colorectal Cancer”, Epidemiology, 4, 5, September 1993.) Тъй като въздействието на дистреса е толкова обхватно, техниките за релаксиране, насочени към пряко намаляване на физиологичното вълнение, се използват клинично и за облекчаване на симптомите на много други хронични заболявания. Сред тях са сърдечно-съдовите проблеми, някои видове диабет, артрит, астма, проблеми със стомашно-чревния тракт или хронични болки. Тъй като всички симптоми се влошават при стрес и емоционални проблеми, способността на пациентите да се отпускат и да се справят с тревожните си мисли в много случаи води до известно облекчение. (Вж. например Daniel Goleman and Joel Gurin, Mind Body Medicine, New York Consumer Reports Books/St. Martin’s Press, 1993.) Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|