Емоционалната Интелигентност
Умът на тялото: как емоциите обуславят здравето
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
Умът на тялото: как емоциите обуславят здраветоПрез 1974 Г. едно откритие в лабораторията на факултета по медицина и стоматология в Рочестърския университет пренаписва представите на биологията за човешкото тяло: психологът Робърт Адър открива, че имунната система, също като мозъка, може да учи. Този резултат е направо шокиращ: до този момент преобладаващото мнение в медицината е, че само мозъкът и централната нервна система могат да реагират на личния опит и да променят поведението си. Откритието на Адър слага началото на изследването на хилядите начини, по които нервната и имунната система комуникират помежду си. Това са биологични пътеки, които не само не разделят ума, емоциите и тялото, а тъкмо напротив - превръщат ги в неделимо цяло. При експеримента на бели мишки се дава лекарство, което изкуствено намалява количеството на Т-клетките, които циркулират в кръвта и се борят с болестите. Лекарството им се подава в подсладена със захарин вода. Адър обаче открива, че дори и само подсладената вода, без лекарство в нея, отново снижава броя на Т-клетките - и то до степен някои мишки да се разболяват и умират. Имунната им система се е научила да унищожава Т-клетките като реакция на подсладената вода. Съгласно водещите научни теории на времето подобно нещо е напълно невъзможно. Имунната система, по думите на Франсиско Варела, невролог от парижкия университет „Екол политекник“, е „умът на тялото“. Тъкмо тя определя самосъзнанието на тялото - с други думи, кое е част от него и кое не. (Изказване на Франсиско Варела прел третата среща ,Ум и живот". Дхарамсала, Индия, дске.мври 1990 г.) Имунните клетки се придвижват заедно с кръвта из цялото тяло и на практика имат контакт с всяка друга клетка. Те не закачат клетките, които разпознават, а върху непознатите се нахвърлят незабавно. Тази атака в едни случаи ни предпазва от вируси, бактерии и рак, но в други - ако имунните клетки идентифицират погрешно собствените ни клетки - води до автоимунни заболявания, например алергии или лупус. До деня, в който Адър прави неочакваното си откритие, всеки анатом, лекар или биолог по света е напълно убеден, че мозъкът и неговите разклонения в тялото, формиращи централната нервна система, са напълно отделени от имунната система, като нито една от двете не може да въздейства на другата. Няма известен начин, по който мозъчните центрове, наблюдаващи какво поема мишката, да се свържат с костния мозък, който произвежда Т- клетките. Или поне такова е мнението повече от век. През следващите години скромното откритие на Адър принуждава специалистите да погледнат от друг ъгъл връзките между имунната система и ЦНС. Научната област, която се занимава с това - психоневроимунологията - днес е сред водещите в медицината. Самото ѝ име е достатъчно красноречиво: „психо-“ за ума, „невро-“ за невроендокринната система (която обединява нервната система и хормоните) и „имунология“ за имунната система. Немалко учени стигат до извода, че химическите сигнали, които се срещат най-често и в мозъка, и в имунната система, са най-активни в невронните зони, регулиращи емоциите. (Robert Ader et al., Psychoneuroimmunology, San Diego, Academic Press. 1990) Най- убедителните доказателства за пряката връзка, позволяваща на емоциите да влияят на имунната система, дължим на Дейвид Фелтън, колега на Адър. Той отбелязва, че чувствата упражняват силно влияние върху автономната нервна система, която регулира какво ли не - от количеството секретиран инсулин до кръвното налягане. Фелтън, заедно със съпругата си Сюзън и други свои сътрудници, успява да открие точката, в която автономната нервна система непосредствено се свързва с лимфоцитите и макрофагите, които на свой ред са част от имунната система. (David Feltenet al., “Noradrenergic Sympathetic Innervation of Lymphoid Journal o f Immunology 135, 1985.) Под електронен микроскоп те откриват подобни на синапси контакти, при които окончанията на невронните терминали на автономната система са в пряк допир с имунните клетки. Те позволяват на нервните клетки да освобождават невротрансмитер, с който да контролират имунните клетки. Сигналът дори тече двупосочно. Това откритие е същинска революция. Никой не е подозирал, че имунните клетки могат да получават съобщения от нервите. За да провери колко важни са тези нервни окончания за работата на имунната система, Фелтън прави още една стъпка напред. При експерименти с животни той отстранява някои нерви от лимфните възли и далака (там се произвеждат и съхраняват имунните клетки), след което използва вируси, за да накара имунната система да заработи. Резултатът: съпротивата на организма срещу вирусите на практика изчезва. Неговото заключение е, че без тези нервни окончания имунната система просто не реагира както трябва на вирусите и бактериите. С други думи, нервната система е не просто свързана с имунната, но е и жизнено важна за нейното функциониране. Друга ключова връзка между емоциите и имунната система е влиянието на хормоните, освобождавани при стрес. Катехоламините (епинефрин и норепинефрин, известни и като адреналин и норадреналин), кортизолът, пролактинът и естествените опиати бетаендорфин и енкефалин нахлуват в кръвния поток при сериозен стрес. Всеки един от тях оказва значително влияние върху имунните клетки. Връзката е доста сложна, но като цяло в присъствието на тези хормони имунните клетки не могат да си вършат работата - стресът намалява съпротивителните сили на организма, поне за известно време, вероятно в опит да се съхрани енергия, за да може тялото да реагира на непосредствена заплаха и така да гарантира оцеляването си. Но ако стресът е силен и постоянен, имунната система може да получи трайни увреждания. (B. S. Rabin et al., “Bidirectional Interaction Between the Central Nersous System and the Immune System", Critical Reviews in Immunology 9. 4. pp. 279-312., 1989г.) Микробиолозите и другите учени откриват все повече подобни връзки между мозъка, сърдечно-съдовата и имунната система, след като вече са били принудени да приемат радикалната някога идея, че такива връзки изобщо съществуват. (Steven B. Maier et al., “Psychoneuroimmunology", American Psychologist, December 1994.) Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|