Емоционалната Интелигентност
Медицината: от грижи към загриженост
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
Медицината: от грижи към загриженостИзброеното дотук е само една добра първа стъпка. Ако искаме обаче медицината да разшири гледната си точка и да приеме емоциите и тяхното влияние, ще трябва да вземем присърце две важни последствия от научните открития: Помощта за пациентите да се справят по-ефикасно с отрицателните си чувства - гняв, тревога, депресия, песимизъм, самота - е вид превантивна медицина. Тъй като данните сочат, че опасността от подобни хронични емоции е също толкова голяма, колкото например и от пушенето, ако помогнем на хората да ги управляват по-добре, това вероятно ще доведе до същите ползи, до които и отказът на заклетите пушачи от цигарите. Един от начините да се постигне това, при това със значително въздействие върху общественото здраве, е да се обучат децата на основни умения, обусловени от социалната интелигентност, и то така, че тези умения да се превърнат в навици за цял живот. Друга изключително ползотворна превантивна стратегия би била да се научат хората, наближаващи пенсионна възраст, да управляват емоциите си, тъй като емоционалното благосъстояние е най-важният фактор, определящ дали един възрастен човек ще преживее спокойно отсъдените му години или ще угасне без време. Третата възможна целева група са хората, които живеят в т.нар. рискова среда - най-бедните, самотните работещи майки, жителите на квартали с висока престъпност, - и които търпят непрекъснато това чудовищно напрежение. Тези хора могат да бъдат по-здрави, ако съумеят да се справят с емоционалното натоварване от ежедневния стрес. Много пациенти могат да извлекат значителна полза, ако лекарите обръщат внимание не само на физическото, но и на душевното им състояние. Въпреки че загрижеността на лекаря или сестрата към измъчения пациент са една добра първа стъпка, има какво още да се направи. Емоционалната грижа обаче твърде често остава невидима заради начина, по който се практикува медицина в наши дни - медиците просто не ѝ обръщат никакво внимание. Въпреки трупащите се сведения за ползата от това да се реагира адекватно на емоциите на пациента, както и за връзката между емоционалните центрове в мозъка и имунната система, лекарите продължават да се отнасят скептично към идеята, че чувствата на пациентите имат някакво значение за лечението, и отхвърлят с лека ръка доказателствата за това като тривиални, анекдотични, несериозни, или - и това е най-лошото - като самохвални преувеличения на шепа маргинали. Въпреки че все повече пациенти търсят по-хуманни медицински грижи, такива почти няма. Останали са, разбира се, отдадени на професията си лекари и медицински сестри, които се отнасят с нежност и чувствителност към страдащите. Но изменящата се медицинска култура, фактът, че лечението все по- често се определя от императивите на бизнеса, прави подобна загриженост рядка и луксозна стока. От друга страна, от подобна хуманна медицина могат да се извлекат и чисто комерсиални ползи: както по всичко личи, лекуването на емоционалния дистрес у пациентите може да спести пари, тъй като предотвратява или поне забавя развитието на болестта и помага на пациентите да се възстановят по-бързо. В едно проучване сред възрастни пациенти с фрактура на бедрото, проведено в медицинския университет „Синай" в Ню Йорк и в Северозападния университет, пациентите, преминали през лечение на депресията редом с обичайните ортопедични процедури, напускат болницата средно два дни по-рано; общата сума за медицински разходи, спестена от тези стотина пациенти, възлиза на 97 361 долара. (Strain, “Cost Offset") Подобни грижи създават у пациентите повече задоволство от лекарите и от лечението като цяло. На развиващия се в момента пазар на здравеопазването, при който пациентите имат правото да избират между различни здравноосигурителни планове, тази удовлетвореност несъмнено ще играе роля при взимането на решения - неприятните преживявания могат да отведат пациентите при други лекари, а приятните да породят лоялност за цял живот. Най-сетне, медицинската етика също може да наложи подобен подход. В една статия в „Джърнъл ъф Американ Медикъл Асосиейшън“, в която се обсъжда доклад, според който депресията увеличава до пет пъти вероятността от смърт след инфаркт, авторът отбелязва: „Несъмнените доказателства, че психологически фактори като депресията и социалната изолация се оказват решаващи за изхода от заболяванията на коронарните артерии при пациенти, изложени на изключително висок риск, предполагат, че е етично да се опитаме да лекуваме тези фактори“. (Redford Williams and Margaret Chesney, "Psychosocial Factors and Prognosis in Established Coronary Heart Disease", Journal of the American Medical Association, 20 October 1993.) Ако откритията по отношение на емоциите и здравето изобщо означават нещо, то е, че медицинска грижа, която пренебрегва начина, по който хората се чувстват в разгара на борбата срещу хронично или тежко заболяване, вече не може да се смята за адекватна. Време е медицината да се възползва по-задълбочено от връзката между емоции и здраве. Отношението, което днес е изключение, трябва да стане утвърдена практика, за да можем всички ние да имаме достъп до медицина, отличаваща се с повече загриженост. Така медицината може само да стане още по-хуманна, а за мнозина това ще означава и по-бързо възстановяване. „Състраданието - казва един пациент в отворено писмо до хирурга си - не означава просто да държиш механично нечия ръка. То е пълнокръвна и ефикасна медицинска пpaктикa“. (A. Stanely Kramer, "A Prescription for Healing”, Newsweek, 1 юни 1993) Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|