Емоционалната Интелигентност
Изтегляне 2.25 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Tom-Egeland - Evangelieto na Lutsifer - 6342-b, ЕМОЦИОНАЛНА АЛХИМИЯ
| and Adolescents” Journal of the American Academy of Child and Adolescent Psychiatry, May 1991.) И наистина, сравненията между депресирани и здрави деца сочат, че потиснатите деца имат занижени социални способности, могат да се похвалят с по-малко приятели, не са чак толкова предпочитани партньори в игрите, другите не ги харесват особеност и като цяло връзките им с другите деца са по-проблемни. Друг товар върху раменете на тези деца е лошият успех в училище: депресията влияе на паметта и способността им да се съсредоточават, за тях става по-трудно да внимават в час и да запомнят онова, което им се преподава. Дете, което не изпитва радост от нищо, едва ли може да събере достатъчно енергия, за да овладее не особено лесните уроци, та камо ли да учи в състояние на „поток“. Напълно разбираемо, колкото по-дълго трае депресията при децата, изследвани от Ковач, толкова по-ниски са оценките им и толкова по-зле се справят на тестовете, като по този начин изостават 258 все повече от връстниците си. Наблюдава се дори пряка корелация между дължината на депресивния епизод и средния успех, като успеваемостта непрекъснато спада с всеки изминал ден. Тези затруднения на свой ред само задълбочават депресията; както отбелязва Ковач, „представете си, че вече сте депресирани, на всичкото отгоре започвате да закъсвате и в училище, а вместо да играете навън с другите деца, си стоите сами у дома". Депресиращи начини на мислене Също както при възрастните, песимистичните интерпретации на житейските поражения подхранват чувството за безпомощност и безнадеждност, около което се гради детската депресия. Отдавна е известно, че хората, които вече са депресирани, мислят именно по този начин. Едва напоследък се изянява обаче, че децата, които са особено склонни към меланхолия, възприемат тази песимистична настройка преди още да се депресират. Това означава, че има възможност те да бъдат „имунизирани“ срещу депресията, преди още тя да се е появила. Някои от доказателствата за това идват от едно изследване върху убедеността на децата, че са в състояние да контролират онова, което се случва в живота им - например че са способни да подобрят нещата във всеки един момент. Това личи по самооценката им с изрази като: „Когато имам проблеми вкъщи, мога да помогна за тяхното разрешаване по-добре от другите деца“ или „Когато залегна над учебниците, оценките ми се повишават“. Децата, които не смятат, че подобни положителни описания се отнасят за тях, имат чувството, че не могат да направят каквото и да е, за да променят нещата; това чувство за безпомощност е най-ясно изразено при най-депресираните деца. (John Weiss et al., "Control-related Beliefs and Self- reported Depressive Symptoms in Late Childhood”, Journal of Abnormal Psychology 102, 1993.) Едно красноречиво изследване обхваща петокласници и шестокласници няколко дни, след като са получили бележниците си с оценките за срока. Всички помним, че бележникът е един от основните източници на възторг и отчаяние в детството. Изследователите обаче откриват ясно изразена последователност в начина, по който децата оценяват собствената си роля за някоя лоша оценка. Онези, които я възприемат като последствие от личен недостатък („Ама че съм тъп!“), са по-депресирани от другите, които смятат, че причината за оценката подлежи на промяна („Ако правя по-внимателно домашното си по математика, ще получа по-добра оценка"). (Ruth Hilsman and Judy Garber, “A Test of the Cognitive Diathesis Model of Depression in Children; Academic Stressors, Attributional Style, Perceived Competence and Control”, Journal of Personality and Social Psychology 67, 1994; Judith Garber, “Cognitions, Depressive Symptoms, and Development in Adolescents”, Journal of Abnormal Psychology 102, 1993.) 259 Изследователите подбират група деца от трети, четвърти и пети клас, отхвърлени от съучениците си, и проследяват кои от тях си остават изолирани и в новите си класове през следващата година. Начинът, по който децата си обясняват това отхвърляне, изглежда определящ за депресията - по-потиснати са онези, които смятат, че то се дължи на някакъв личен порок, докато оптимистите, които смятат, че могат да направят нещо и да оправят положението, не са кой знае колко депресирани, макар и все още да са отхвърлени. Най-сетне, в едно изследване сред деца, които преживяват прословутия преход между седми и осми клас, онези от тях с песимистична настройка реагират на натоварването в училище и на допълнителния стрес у дома с все по-дълбока депресия. Най-прякото доказателство, че песимистичната настройка прави децата изключително податливи на депресия, идва от едно петгодишно изследване върху деца, наблюдението върху които започва в трети клас. (Susan Nolen- Изтегляне 2.25 Mb. Сподели с приятели:
|