Емоционалната Интелигентност
Изтегляне 2.25 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Tom-Egeland - Evangelieto na Lutsifer - 6342-b, ЕМОЦИОНАЛНА АЛХИМИЯ
| университета "Корнел", 24 септември 1993 г.) Това в никакъв случай не е чисто американско явление - може да се наблюдава по целия свят, докато глобалната конкуренция за снижаването на разходите за труд оказва невиждан икономически натиск върху семейството. Живеем във време, в които повечето семейства са под финансова обсада, и двамата родители са принудени да работят дълго всеки ден, а децата остават сами на улицата или пред телевизора, време, в което все повече деца израстват в бедност, а семействата с по един родител са обичайна гледка. Днес все повече деца биват оставяни в детски ясли и градини, които се управляват толкова зле, че „грижите“ там граничат с престъпление. Всичко това означава - дори при родители, изпълнени с добри намерения, - че безбройните малки, стоплящи сърцето форми на общуване между родители и деца, които изграждат емоционалната компетентност, са на път да си отидат завинаги. Ако семействата вече не могат да се справят със задачата да дадат стабилна житейска основа на децата си, то какво трябва да се направи? Един по- внимателен поглед върху отделните проблеми може да ни покаже как определена липса на емоционални или социални умения може да положи основата на тежки проблеми - и как някои добре обмислени превантивни или корективни мерки могат да задържат повече деца на повърхността. Укротяването на агресията В моето начално училище коравото хлапе се казваше Джими и беше в четвърти клас, когато аз бях в първи. Той беше от ония деца, които ти крадат парите за обяд, взимат ти колелото и ти шибват един още на втората дума. Джими беше класически грубиян, можеше да се сбие и при най-лека провокация, та дори и просто така, за спорта. Всички се прекланяхме пред 248 него - и се държахме на разстояние. Всички го мразеха и се страхуваха от него, никой не искаше да го приеме в каквато и да е игра. Щом стъпеше на площадката, някаква невидима сила сякаш помиташе децата по пътя му. Децата като Джими очевидно имат проблеми. Не е чак толкова очевидно обаче, че тази открита агресия в детска възраст е предвестник на емоционални и други проблеми в бъдеще. Преди да навърши шестнадесет, Джими вече беше в затвора за въоръжено нападение. Много изследвания доказват, че агресията у деца като Джими бележи целия им живoт. (Alexander Thomas et al., "Longitudinal Study of Negative Emotional States and Adjustments from Early Childhood Through Adolescence", Child Development, vol. 59, September 1988.) Както вече видяхме, в семействата на такива деца обикновено има родители, които редуват пълното пренебрежение с жестоки и капризни наказания - модел, който, донякъде обяснимо, прави тези деца доста параноични и войнствени. Не всички гневни деца са грубияни; някои са изолирани мар- гинали, които реагират пресилено на всеки дразнител и на ситуации, които смятат за обидни или несправедливи. Има обаче една особеност, която се наблюдава у всички такива деца, и това е склонността им да виждат обида там, където никой не е искал да ги обижда, и да смятат връстниците си за по-враждебни към тях, отколкото са в действителност. Това ги кара да тълкуват неутралните действия като заплашителни - един случаен сблъсък в коридора може да им се стори като вендета - и да нападат в отговор. Това, разбира се, кара другите деца да ги отбягват, което допълнително ги изолира. Такива гневни, изолирани деца са силно чувствителни към неправдите и към несправедливото отношение към себе си. Те обикновено се разглеждат като жертви и обикновено могат да цитират куп примери, при които например учителите са ги обвинявали за нещо, което те не са направили. Друга черта на тези деца е, че когато се разгневят, те могат да реагират само по един начин: с нападение. Тези изкривени възприятия личат в един експеримент, при който грубияни гледат филми в компанията на по-кротки деца. В едно от филмчетата момче изпуска книгите си, след като друго го спъва, а децата наоколо се смеят; момчето, което е изпуснало книгите си, се ядосва и се опитва да удари едно от децата наоколо, които му се подиграват. Когато след това децата говорят за филма, грубиянът смята, че жертвата има пълно право да отвърне на удара. Нещо повече - когато зрителите трябва да определят колко агресивни са персонажите на екрана, според грубияните момчета, което е спънало друго, е по-враждебно, а гневът на спънатото момче е напълно оправдан. Изтегляне 2.25 Mb. Сподели с приятели:
|