Емоционалната Интелигентност

249 те се впускат в действие. Ако агресивно момче играе шах и съперникът му направи два хода един след друг, то ще възприеме това като опит за измама и дори няма да си зададе въпроса дали не става дума за невинна грешка. То вижда злонамереност, а не невинност, и автоматичната му реакция е враждебна. Първосигналното възприятие за агресия у другите е непосредствено свързано със също толкова автоматична агресивност в отговор - вместо например да посочи на другото дете, че е направило грешка, грубиянът ще започне да обвинява, да крещи и да удря. А колкото по-често го прави, толкова по-автоматична става агресията и толкова повече се стопява репертоарът от алтернативни реакции - например възпитано себеутвърждаване и шеги.
Тези деца са емоционално раними, тъй като прагът им на чувствителност е много нисък, поради което и се вбесяват по- често и за повече неща; стигне ли се до сляпа ярост, мисленето им се замъглява, така че добронамерените действия на околните започват да изглеждат враждебни и те се връщат към овладения до съвършенство навик да нападнат натрапника. (Kenneth A.
Dodge, "Emotion and Social Information Processing" in J. Garber e K. Dodge,
The Development of Emotion Regulation and Dysrégulation, New York,
Cambridge University Press, 1991.)
Тези изкривени възприятия вече съществуват в началното училище. Макар и повечето деца, и особено момчетата, да са доста груби в детската градина и в първи клас, докъм края на втората си година в училище те овладяват някакъв минимален самоконтрол. Докато останалите деца вече са започнали да се учат как да водят преговори и да правят компромиси при споровете на детската площадка, грубияните разчитат все повече на сила и заплахи. Това обаче има и своята социална цена: само след няколко часа в компанията на грубиян другите деца вече казват, че не го харесват. (J. D. Coieand and J. B.
Kupersmidt, "A Behavioral Analysis of Emerging Sexual Status in Boy’s’
Groups", Child Development 54, 1983.)
Проучванията, проследили деца от предучилищна до късна тийнейджърска възраст, откриват, че приблизително половината първокласници, които се държат зле, не могат да контактуват спокойно с другите деца, не слушат родителите си и оказват съпротива на учителите, ще поемат по пътя на престъплението като тийнейджъри. (Dan Offord et al.,
"Outcome, Prognosis, and Risk in a Longitudinal Followup Study", Journal of the
American Academy of Child and Adolescent Psychiatry 31, 1992.) Разбира се, не всички агресивни деца ще стигнат до насилие и престъпления, но при тях има най-голям риск от подобно поведение по-късно.
Склонността към престъпления се проявява удивително рано в живота на тези деца. Когато децата в една монреалска детска градина били оценени за враждебност и склонност към създаване на проблеми, онези с най-висок резултат на петгодишна възраст вече се били проявили като малолетни престъпници средно пет до осем години след това, в самото начало на пубертета. При тях има три пъти по-голяма вероятност в сравнение с другите деца да признаят, че са били някого, който не им е направил нищо,

250 че са крали от магазин, използвали са оръжие при сбиване, разбивали са кола и са крали части от нея, че са се напивали - и всичко това преди още да навършат четиринадесет. (Richard Tremblay et al., "Predicting Early Onset of

Изтегляне 2.25 Mb.

Сподели с приятели: