Емоционалната Интелигентност



Pdf просмотр
страница134/172
Дата28.02.2022
Размер2.25 Mb.
#113652
1   ...   130   131   132   133   134   135   136   137   ...   172
emoc intelig
Свързани:
Tom-Egeland - Evangelieto na Lutsifer - 6342-b, ЕМОЦИОНАЛНА АЛХИМИЯ
Peer Status as a Predictor of Adolescent Pregnancy”, доклад пред годишната
среща на Society for Research on Child Development, Kansas City, Missouri,
април 1989г.) Този процент надвишава три пъти обичайното съотношение на бременни момичета в същото училище. С други думи, антисоциалните тийнейджърки не се обръщат към насилието, а забременяват.)
Разбира се, пътят към насилието и престъпния живот не е еднозначно определен - налице са и много други фактори, които излагат детето на риск: живот в квартал с висока престъпност, където има и повече изкушения, свързани с насилие и престъпления, семейство, живеещо под силен стрес или в крайна бедност. Нито един от тези фактори обаче не прави обръщането към криминалната кариера задължително и безвъзвратно. При равни други условия психологическите сили, оформящи поведението на агресивните деца, увеличават шанса те да свършат като закоравели престъпници. Както казва Джералд Патсрсън, психолог, който следи отблизо развитието на стотици момчета на границата между детството и зрелостта,
„антисоциалните действия на едно петгодишно дете могат да бъдат прототип за престъпните действия на юношата". (Gerald R. Patterson,
“Orderly Change in a Stable World: The Antisocial Trait as Chimera” Journal
of Clinical and Consulting Psychology 62, 1993.)



252
Училище за грубияни
Умствената настройка, която агресивните деца носят със себе си в живота, е почти стопроцентова гаранция, че в крайна сметка ще се забъркат в неприятности. Едно проучване сред малолетни престъпници, осъдени за тежки престъпления, и агресивни гимназисти сочи едно и също отношение към реалността: ако имат затруднения с някого, те веднага започват да го разглеждат като противник, смятат, че другият е враждебен, без да се опитат да потърсят допълнителна информация или да се опитат да помислят за мирен начин за уреждане на различията. Междувременно отрицателните последствия от насилственото решение - от побоя например
- и през ум не им минават. Агресивната им настройка се оправдава от убеждения като „няма нищо нередно в това да удариш някого, ако си ядосан“, „ако не се биеш, всички ще решат, че си страхливец“ или пък
„хората, които пребивам, не страдат кой знае колко“. (Ronald Slaby and
Nancy Guerra, “Cognitive Mediators of Aggression in Adolescent Offenders”,
Developmental Psychology 24, 1988.)
Навременната помощ обаче може да промени тези настройки и да отклони детето от пътя към ада; някои експериментални програми вече могат да се похвалят с известен успех, тъй като са научили такива агресивни деца да контролират антисоциалния си уклон, преди той да ги е довел до сериозни неприятности. Една от тях се провежда в университета „Дюк“ и в нея участват гневни младежи на прогимназиална възраст. Сесиите траят четиридесет минути и се провеждат два пъти седмично в продължение на шест до дванадесет седмици. Момчетата се учат да осъзнават например, че някои от знаците, които тълкуват като враждебни, всъщност са неутрални или дори приятелски. Учат се също така да приемат гледната точка на другите, да осъзнават как околните гледат на тях и какво си мислят и чувстват другите деца в хода на събитията, които са ги разгневили толкова.
Получават и пряко обучение по контрол на гнева чрез разиграване на сцени, например на открито дразнене, които могат да ги накарат да избухнат. Едно от ключовите умения за контрол над гнева е непрекъснатото наблюдение на чувствата - умението да осъзнаваш сигналите, изпращани от тялото, например изчервяването или напрежението в мускулите при гняв, и да ги възприемаш като знак, че трябва да спреш и да помислиш какво да правиш, вместо направо да започнеш да удряш импулсивно.
Джон Локман, психолог от университета „Дюк“ и един от създателите на програмата, сподели с мен: „Те обсъждат ситуации, в които са изпадали напоследък, когато например някой ги е блъснал в коридора и те са решили, че го е направил нарочно. Децата говорят за начина, по който биха могли да се справят с тези ситуации. Едно от тях например каза, че просто е погледнало момчето, което го е блъснало, и му е казало да не го прави отново, след което се е отдалечило. Това поведение му е позволило да упражни определен контрол и същевременно да запази достойнството си, без да се стига до сбиване“.


253
Алтернативата изглежда привлекателна; много агресивни момчета не са никак доволни от факта, че толкова лесно изпускат нервите си, и са готови да се научат да ги контролират. В разгара на емоцията обаче хладнокръвни реакции като това да се отдалечиш или да преброиш до десет, вместо да се поддадеш на импулса и да удариш, далеч не са автоматични; момчетата тренират реакциите си в ролеви игри, например как ще се държат, ако се качат в автобус, в който другите деца им се подиграват. По този начин те могат да отиграят ситуациите така, че да съхранят достойнството си и същевременно да не им се налага да се бият, да плачат или да избягат засрамени.
Три години след началото на програмата Локман сравнява момчетата от нея с други агресивни младежи, които не са имали щастието да преминат през обучение за контрол на гнева. Откритието не е изненада: момчетата, успешно завършили програмата, се държат много по-добре в час, изпитват по-положителни чувства към самите себе си и са изложени на по-малък риск от употреба на алкохол и наркотици, а и колкото по-дълго са били в програмата, толкова по-малко агресивни са като тийнейджъри.
Предотвратяване на депресията


Сподели с приятели:
1   ...   130   131   132   133   134   135   136   137   ...   172




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница