Емоционалната Интелигентност

260
различен начин. Трицикличните антидепресанти, които се ползват с такъв
успех при възрастни пациенти, се провалят напълно при контролните
проучвания върху деца - ефектът им се равнява на този на плацебото. По-
новите антидепресанти като „Прозак“ още не са тествани върху деца. А
дезипраминът, един от най-широко разпространените и безопасни
трициклични антидепресанти за възрастни, към момента е обект на
разследване от Федералната агенция по лекарствата като възможна
причина за смърт при пациенти в детска възраст.) При едно изследване, проведено в гимназия в Орегон, около една четвърт от учениците имат така наречената „свръхлека депресия" - състояние, което все още се равнява на чувство на поносима тъга (Gregory Clarke, University of Oregon Health
Sciences Center, “Prevention of Depression in At-Risk High School Adolescents”,
доклад пред American Academy of Child and Adolescent Psychiatry, октомври
1993.). При много от тях вероятно става дума за начален стадий на истинска депресия.
В специален курс след часовете седемдесет и пет ученици с такава лека депресия се научават да се справят с мисловните модели, свързани с депресията, да се сприятеляват по-лесно, да се разбират по-добре с родителите си и да се отдават на социални дейности, които са им приятни.
В края на осем седмичната програма 55% от учениците са се възстановили напълно, на фона на едва около четвърт от техните връстници, които не са участвали в програмата. Година по-късно една четвърт от младежите в контролната група са станали жертва на тежка депресия, докато при учениците от програмата за превенция съотношението е едва 14%. Макар и да са проведени само осем сесии, курсът намалява риска от депресия наполовина.
Още обещаващи резултати дава друг специален курс, провеждан веднъж седмично с деца на възраст между десет и тринадесет години, които са на нож с родителите си и показват признаци на депресия. В сесиите след часовете те усвояват някои основни емоционални умения, включително разрешаване на спорове, обмисляне на действията и, може би най-важното, справяне с песимистичните мисли, характерни за депресията - например като решат да учат по-упорито след някоя лоша оценка, вместо да мислят, че не са достатъчно умни.
„В тези курсове децата научават, че настроенията като тревожност, тъга и гняв не се появяват от само себе си и че могат да ги променят с помощта на мислите си" - казва психологът Мартин Селигман, един от създателите на тази дванадесетседмична програма. Тъй като оспорването на депресивните мисли разпръсква облаците на тъгата, то, по думите на Селигман, „се превръща в мигновена опора, която на свой ред става утвърден навик".
И тук специалните сесии снижават депресията наполовина - и резултатите личат дори две години по-късно. Година след края на курса само 8% от участниците отчитат средна и тежка депресия, на фона на 29% от децата в контролната група. След две години около 20% от участниците са имали някаква форма на депресия, докато в контролната група те са 44%.

261
Овладяването на тези емоционални умения в самото начало на юношеството може да се окаже изключително полезно.
Селигман отбелязва: "Тези деца се справят по-добре с обичайните мъки, свързани с отхвърлянето. Те като че ли са научили необходимото в точния момент, когато рискът от депресия е най-голям - в началото на съзряването си. А урокът се оказва траен и става все по-силен през следващите години, което означава, че децата го използват пълноценно в ежедневието си".
Все повече експерти по детска депресия приемат с отворени обятия новите програми. "Ако искате да повлияете реално на психичните заболявания като депресията, трябва да направите нещо преди още децата да са се разболели - отбелязва Ковач. - Най-доброто решение е психологическата ваксинация“.
Хранителни разстройства
Като докторант по клинична психология в края на шестдесетте години познавах две жени, страдащи от хранителни разстройства, макар и да осъзнах това едва след доста години. Едната беше блестяща специализантка по математика в Харвард, която познавах още от първите си години в университета, а другата работеше в библиотеката на
Масачусетския технологичен институт. Математичката, макар и да беше само кожа и кости, просто не можеше да се насили да яде - казваше, че храната я отвращава. Библиотекарката беше доста закръглена и обожаваше сладолед, кексове и всякакви десерти, но, както ми призна с известно притеснение, след това отивала в тоалетната и се насилвала да повръща.
Днес математичката би получила диагноза анорексия, а библиотекарката - булимия.
В онези години подобни диагнози не съществуваха. Лекарите тъкмо започваха да работят върху проблема; Хилда Брък, пионер в тази област, публикува прочутата си статия за хранителните разстройства едва през 1969 г. (Hilda Bruch, "Hunger and Instinct”, Journal of Nervous and Mental Disease

Изтегляне 2.25 Mb.

Сподели с приятели: