Емоционалната Интелигентност
Изтегляне 2.25 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Tom-Egeland - Evangelieto na Lutsifer - 6342-b, ЕМОЦИОНАЛНА АЛХИМИЯ
| New York Psychiatric Institute, 1988; Peter Lewinsohn et al., “Adolescent Psychopathology: 1. Prevalence and Incidence of Depression in High School Students” Journal of Abnormal Psychology 102, 1993. Mufson et al., Interpersonal Psychotherapy, cit. E. Costello, “Developments in Child Psychiatric Epidemiology” Journal of the American Academy of Child and Adolescent Psychiatry 28,1989.) Как протича младежката депресия Фактът, че при децата депресията не бива да се лекува, а да се предотвратява, се доказва за пореден път от едно тревожно откритие: дори и леки депресии у детето могат да доведат до по-тежки пристъпи по-късно. (Maria Kovacs and Leo Bastiaens, “The Psychotherapeutic Management of Major Depressive and Dysthymic Disorders in Childhood and Adolescence: Issues and Prospects” in I. M. Goodyer, ed.. Mood Disorders in Childhood and Adolescence, New York, Cambridge University Press, 1994.) Това откритие отправя предизвикателство към старото предположение, че депресията в детството няма кой знае какво значение, тъй като децата просто я „надрастват". Разбира се, всяко дете се натъжава от време на време - детството и юношеството също носят по някое разочарование, по някоя загуба, за която да тъжим. Не за тези случаи става дума; нуждата от превенция е задължителна за деца, при които тъгата излиза извън контрол и ги оставя отчаяни, раздразнителни и изолирани - с други думи, когато меланхолията им стане начин на живот. Три четвърти от децата, чиято депресия е била достатъчно сериозна, за да има нужда от лечение, са преживявали и последващи тежки депресивни епизоди. Това поне сочат данните, събрани от Мария Ковач, психолог в 257 Западния психиатричен клиничен институт в Питсбърг. (Kovacs, op. cit.) Ковач изучава деца, получили диагноза депресия още на осемгодишна възраст, и ги преглежда на всеки няколко години, докато не навършат двадесет и четири. При децата с тежка депресия пристъпите траят средно по около единадесет месеца, а при около една шеста от тях симптомите отшумяват едва на осемнадесетия месец. Леката депресия, която у някои деца започва още на пет, не е толкова страшна, но за сметка на това трае по-дълго - обикновено около четири години. Ковач открива също така, че деца с леки случаи на депресия са уязвими и за по-тежки пристъпи - това е така наречената двойна депресия. Пациентите с двойна депресия много по-често развиват тежки форми на депресия през следващите години. Когато децата, преживели депресивен епизод, станат юноши, те често страдат от маниакално- депресивни разстройства през почти една трета от времето. Цената, която децата са принудени да платят, отива далеч отвъд страданието, причинено от самата депресия. Ковач сподели с мен; „Децата се научават на социални умения от взаимодействията си с връстниците си - например какво трябва да направиш, ако искаш нещо и не го получаваш. Решението е да наблюдаваш начина, по който другите деца се справят със ситуацията, след което да опиташ и ти. Депресираните деца обаче в училище обикновено са отритнати и другите не си играят много с тях". (Интервюирах Мария Ковач за „Ню Йорк Таймс“, 11 януари 1994 г. ) Тъгата и раздразнителността на тези деца ги кара да странят от социалните контакти или да отвръщат поглед, когато друго дете се опита да ги заговори - социален сигнал, който често се тълкува като отхвърляне. Резултатът е, че депресираните деца остават встрани от дейностите на детската площадка. Този пропуск в междуличностния им опит означава, че те пропускат нещата, които иначе биха научили в разгара на играта, и така изостават в социално и емоционално отношение от връстниците си. Когато депресията най-сетне отпусне задушаващата си хватка, те имат много да наваксват. (Maria Kovacs and David Goldston, “Cognitive and Social Development of Depressed Children Изтегляне 2.25 Mb. Сподели с приятели:
|