Емоционалната Интелигентност

262 представляват екстраполации на наблюдения, провеждани по време на терапия. От научна гледна точка доста по-ценни биха били изследвания върху големи групи хора за период от няколко години, за да се установи колко от тях в крайна сметка се натъкват на подобен проблем. Подобни проучвания ще позволят недвусмислено сравнение, което да разкрие например дали тираничните родители предразполагат едно момиче към хранителни разстройства. Те освен това могат да определят условията, които водят до проблема, и да ги отличат от привидните причини, които са налице не само при болни, но и при здрави хора.
Когато това изследване най-сетне бива проведено сред повече от деветстотин момичета на възраст между тринадесет и шестнадесет години, емоционалните дефицити - и в частност неспособността на девойките да различават отрицателните чувства едно от друго и да ги контролират адекватно - се оказват основен фактор за появата на хранителни разстройства. (Gloria R. Leon et al., “Personality and Behavioral Vulnerabilities
Associated with Risk Status for Eating Disorders in Adolescent Girls" Journal of
Abnormal Psychology 102, 1993) В една гимназия в богато предградие на
Минеаполис в десети клас вече има шестдесет и едно момичета, които имат сериозни симптоми на анорексия или булимия. Колкото по-сериозен е проблемът, толкова повече момичета реагират на неуспехите, трудностите и дребните заяждания със силни отрицателни чувства, с които не могат да се справят, и толкова по-малко осъзнават какво точно изпитват. Когато тези две емоционални тенденции се съчетаят с недоволството от външния вид, резултатът обикновено е анорексия или булимия. Твърде строгите родители не играят кой знае каква роля за податливостта към хранителни разстройства. (Както предупреждава самата Брък, теориите, основаващи се на вторични събития, не могат да бъдат верни - родителите например могат да започнат да упражняват по-строг контрол в отговор на хранителното разстройство на дъщеря си в отчаян опит да ѝ помогнат.) Неверни се оказват и популярни обяснения като страх от сексуалното съзряване, ранно начало на пубертета и ниско самочувствие.
Всъщност причинно-следствената верига, разкрита от това изследване, започва от наложения на младите момичета стандарт, според който единствено неестествено слабата фигура е красива. Много преди пубертета момиченцата вече са загрижени за теглото си. Едно шестгодишно момиче например избухва в сълзи, когато майка ѝ я кара да ходи на плуване, защото смята,, че по бански изглежда твърде дебела. Според педиатъра ѝ обаче теглото ѝ напълно отговаря на височината. ( Шестгодишното момиченце,
което смята, че е дебело, е пациентка на д-р Уилям Фелдман, педиатър в
Университета на Отава.) В едно проучване сред 271 деца в ранна тийнейджърска възраст половината момичета смятат, че са твърде дебели, макар и огромното мнозинство от тях да са със съвсем нормално тегло.
Изследването в Минеаполис обаче сочи, че манията по излишните килограми в никакъв случай не е достатъчна, за да обясни защо някои момичета развиват хранителни разстройства.

263
Някои хора, страдащи от затлъстяване, не разпознават разликата между страха, гнева и глада - за тях тези чувства са все глад, поради което и ядат всеки път, щом се почувстват разстроени. (Отбелязано от Sifneos, “Affect,

Изтегляне 2.25 Mb.

Сподели с приятели: