Еон. Изследвания върху символиката на цялостната личност Карл Гюстав Юнг Предговор

72 В декретите на Четвъртия Латерански събор се казва: „Дяволът и другите демони са били по природа добри, така както ги е създал Господ, а са се направили лоши сами." (Н. Denzinger, Enchiridion symbolonim et definitionum, 1888, p. 119.)

73 Harnack (Dogmengeschichte, 5. Aufl. 1931, p. 332) отнася Климентините към началото на IV век и смята, че те „не съдържат източник, който макар и с някаква вероятност да може да се отнесе към II век". Според него ислямът далеч превъзхожда тази теология. И Яхве, и Аллах са нерефлектирани образи на Бога, докато в Климентините действа психолого-рефлектиращ дух. Не е ясно защо според Harnack това означава дезинтеграция на понятието за Бога. Не бива чак толкова да се боим от психологията

74 Der Dialog des Adamantius, III, 4, ed. Van de Sande Bakhuyzen, 1901, p. 119

75 Вж. функционалните триади В [Jung] Symbolik des Geistes [Paragr. 425 ff.]. Женската или соматична триада се състои от страст, гняв и тъга, мъжката - от разсъждение, познание и страх. [GW 9/1, 1976.]

76 Clementis Romani quae feruntur Homiliae XX, horn. XX, II, ed. A. R. M. Dressel, 1853

77 Homiliae XX, XX, 3

78 Рапагшт. Наег. XXX, ed. Oehler, 1895, I, p. 267

79 Clem. Horn. XX, hom. XX, VII. Тъй като у Климент няма и следа от характерната за по-късните автори защитна позиция спрямо дуалистичното манихейство, Климентините би трябвало да са от началото на III век (ако не и от по-рано).

80 Е. Hennecke, [Hg.], Neutestamentliche Apokryphen, 1924, p. 309 ff

81 Едно от имената на сатаната. - Б. пр

82 Това се отнася за убийството на първородния син в Египет

83 Talmud Babli. Tract. Baba Kama 60

84 Мидраш - вид староеврейски религиозни съчинения. - Б. пр.

85 Числа 24:16.

86 Talmud Babli. Tract. Berakoth 7 a

87 Midrasch Tanchuma Schemoth XVII

88 Raschi.

89 Мидраш към Cant., 2, 6

90 Bereschit Rabba XII, 15

91 L. c. XXXIX, 6

92 Talmud Babli. Tract. Pesachim 119 и Tract. Sanhedrin II, 103

93 L. c. Tract. Sanhedrin II, 97

94 L. c. Tract. Berakoth 16.

95 „Актариел" е изкуствена дума, състояща се от ктр = кетер (корона) и ел, името на Бога

96 Това е струпване на нуминозни имена на Бога

97 Talmud Babli. Tract. Berakoth 7

98 Aurora, oder Morgenroethe im Aufgang, 16, 54

99 Моят учен приятел P. Victor White, O. P. (Dominican Studies, II, 1949, p. 399), смята, че е открил у мен склонност към манихейство. Аз не се занимавам с метафизика, но църковната философия прави това, поради което аз питам как тогава стои въпросът с вечността на ада, проклятието и дявола? Теоретически те би трябвало да се състоят от нищо и как се съотнася това с догмата за вечното проклятие? Но ако се състоят от нещо, то това едва ли може да е добро. Къде е тук опасността от дуализъм? Освен това моите критици може би знаят колко много държа аз на единството на цялостната личност, на този централен архетип, който представлява complexio oppositorum (единство на противоположности) пар екселанс, и следователно нищо не може да ми е по-чуждо от дуализма

100 Възразяват ми, че Христос не би могъл да бъде истински символ на цялостната личност, а само заблуждаващ ерзац на такъв. Мога да се съглася с това мнение само ако то се отнася единствено за днешното време, което е в състояние да си служи с психологическа критика; но в никакъв случай, ако тази преценка се отнесе към допсихологическата епоха. Христос не само е символизирал целостността, като психичен феномен той е бил цялостност. За това свидетел- стват както символиката, така и феноменологията на ранната епоха, за която злото е било - nota bene - privatio boni. Представата за целостността е толкова цялостна, колкото е цялостен самият човек. Къде е гаранцията, че нашето поня- тие за цялостност не се нуждае също от допълнение? Само едно понятие за цялостност още не създава целостността

101 Така както трансцендентната природа на светлината може да се изрази само чрез корпускулярната и вълновата представа.

102 За цялостната личност вж. Psychologie und Alchemie [Paragr.127 ff.] [GW 12, 1972] и Die Beziehungen zwischen dem Ich und dem Unbewussten [Paragr. 398 ff.] [GW 7, 1964 и 1974].

103 Вж. no този въпрос писаното от мен в Die Psychologie der Uebertragung [Paragr. 425 ff.] [GW 16, 1958 и 1976].

104 Elenchos, V, 8, 2 [p. 89].

105 Psychologie und Alchemie [Paragr. 333] [GW 12, 1972]; Die Psychologie der Uebertragung [Paragr. 457] [GW 16, 1958 и 1976].

106 Василид е живял през II век

107 Elenchos, VII, 27, 8, 12 [p. 207].

108 L. c. VII, 20, 10 [p. 199].

109 L. c, 22, 15 [p. 200]. Със същото значение орелът се среща и в алхимията.

110 Тук трябва да спомена учението за Хорос на валентинианците у Иреней (Adv. haer., I, 2, 2 ff.). Хорос е сила или нумен, идентичен с Христос или най-малкото произлизащ от него. Синоними на Хорос („граница") са: поставящ граници, превеждащ отвъд, оправдаващ, спасител, кръст. Той подрежда и укрепва света, както Христос (I, 2, 5). Когато София била „безформена и безобразна като ембрион", „Христос се смилил над нея, направил тя да порасне чрез неговия кръст и й придал форма чрез силата си", така че поне да добие съществование; също така той й оставил „догадка за безсмъртието". От този текст излиза, че кръстът е идентичен с Хорос, т. е. С Христос; този образ е представен от Paulinus Nolanus: „Hag всичко царува като бог Христос, / който, разпнат на кръста, с четирите краища на дървото / обхваща света в неговите четири направления, / за да извика на живот народите от всички страни." (S. Pontii Meropii Paulini Nolani, Carmina, XIX, 634 ff., p. 140, ed. W. Hartl. Wien, 1894. Corp. Script. Eccl. Lat. XXX.) За кръста като Божия „светкавица" вж. Gestaltungen des Unbewussten [Paragr. 533]. [GW 9/1, 1976.]

111 Elenchos, VII, 27, 5 [p. 206].

112 L. c, 26, 5 [p. 204].

113 Panarium, XXXI, 5

114 Elenchos, VII, 21, 5. G. Quispel, Note sur „Basilide". - В A Review of Early Christian Life and Language II (Amsterdam, 1948).

115 Относно психологическата природа на гностичните твърдения вж. G. Quispel, Philo und die altchristliche Haeresie, в: Theol.Zeitschr.,V, p. 432, където той споменава Иреней (Adv. haer., II,4, 2): „Говорейки за външно и вътрешно, те имат предвид не мястото, а знанието и незнанието." Затова следващото изречение: „но В плеромата или в оноВа, което се обхваща от бащата, създаденият от демиурга или от ангелите добива неизразимо величие, подобно центъра на кръга", трябва да се разбира като описание на несъзнаваното съдържание. Относно схващането на Quispel за проекцията следва да отбележим критично, че тя съвсем не премахва реалността на душевното съдържание, нито пък даден факт престава да бъде реален поради това, че може да се определи единствено като психичен. Психиката е действителност пар екселанс

116 Вж. Psychologie und Alchemie [Paragr. 52 f., 122 ff.] [GW 12, 1972]; Zur Empirie des Individuationsprozesses, 6: Gestaltungen des Unbewussten [GW 9/1, 1976].

117 Gestaltungen des Unbewussten [GW 9/1, 1976].

118 Синоптици се наричат евангелистите Матей, Марко и Лука. - Б. пр.

119 Ранни изложения на такива алегории се срещат в Ancoratus на Epiphanius и у Augustinus, Contra Faustum, lib. XII, XXIX f

120 Ίχδύs(гр.) - риба. - Б. пр.

121 Св. Августин (De civitate Dei, lib. XVIII, ХХШ) разказва как някогашният проконсул флациан, с когото разговарял за Христос, извадил една книга с песните на еритрейската сибила и му показал мястото, където горните думи, предста- вляващи акростиха (Ίχδύs), от своя страна са акростих в цяло стихотворение, в едно апокалиптично пророчество на Sibyllina oracula, VIII [p. 723 ff.J]: „Като знак за Съда земята ще се овлажни от пот, / от небето ще дойде Царят, който ще царува през вековете: / естествено, ще се яви в плът, за да съди света. / По това и невярващият, и вярващият / ще разпознаят Всевишния Господ със светците в края на времето. / Така душите ще бъдат там в плът и ще ги съди Той самият."

122 Вж. по този въпрос Jeremias, Das Alte Testament im Lichte des Alten Orients (1906), p. 69, Anm. 1

123 Ще спомена само средната част от този надпис, където се казва: „Но навсякъде имах спътник, защото Павел седеше в колата ми. А вярата навсякъде вървеше пред нас (като водач) и ни поднасяше за храна риба от извора, гигантска, чиста, уловена от една света дева. И тя поднасяше рибата за храна на приятелите, имаше добро вино и го поднасяше с хляб." (Вж. Journal of Hellen. Stud. IV, London, 1883, p. 424.) Повече пo този въпрос вж. по-нататък

124 [Goodenough, Jewish Symbols in the Greco-Roman Period, V, p. 13 ff.]

125 F. J. Doelger, Das Fischsymbol in fruehchristlicher Zeit, 1928

126 F. Muenter, Sinnbilder und Kunstvorslellungen der alien Christen, 1825, p. 49. Тук той споменава Abrabanel (!), „който, пo всяка вероятност, е черпил от още по-стари източници".

127 L. с, р. 69

128 Der Stern der Weisen, 1827, p. 54 ff

129 Jsbaq Abravanel ben Jehuda. Коментарът на Даниил излиза под заглавието Ma'jene haj-jeshua („Източници на помощ"). Ferrara, 1551 г

130 Съответства на 1396 г. пр. н. е

131 Събиране на планети под един и същи зодиакален знак. - Б. пр

132 В действителност конюнкцията се е състояла в Стрелец. Магна конюнкции на водния тригон (23, Щ., И) се падат в годините 1800 до.1600 и 1000 до 800 пр. н. е

133 Anger, Der Stern der Weisen und das Geburtsjahr Christi, p. 396 Leipzig, 1847), и Gerhardt, Der Stern des Messias, p. 54 f. (Leipzig, 1922)

134 Gerhardt, 1. с, р. 57. Птолемей и позоваващото се на него средновековие свързват Палестина с Овен

135 „Вие носихте скинията Молохова и звездата на вашия бог Ремфан..." На това се позовава и Stephanus в защитната си реч (Apg., VII, 43): „И вие носихте шатрата на Молоха и звездата на бога Ремфан" и т. н. „Ремфан" е изопачение на Кеван

136 Dozy et de Goeje: Nouveaux Documents pour I'etude de la religion des Harraniens, Leiden, 1885, p. 350.

137 Събота (англ.). - Б. пр

138 Abu-Ma-Aschar, починал през 885 г

139 Gerhardt, 1. с, p. 57. Също Petrus de Aliaco: „Ho Сатурн, както казва Месахали, има значение, свързано с еврейския народ или неговата вяра" (Concordantia astronomicae veritatis, HI, Kp. 34, fol. g4, Venetiis, 1490.)

140 Reitzenstein, Poimandres (1904), p. 76.

141 Contra Celsum, VI, 30. B: Migne, Patr. Graec, XI

142 L. c. VI, 31: „Ho казват, че този ангел с вид на лъв е свързан със звездата Сатурн."

143 Hippolitus, Elenchos, Leipzig, 1916, V, 7, 30 [p. 86].

144 Elenchos, VII, 38, 1 [p. 224J. За „четвъртия" вж. Symbolik des Geistes [Paragr. 243 ff.J [GW 11, 1963 и 1979].

145 По тази причина образът на Сатурн у сабеите се е изработвал от олово или черен камък. D. Chwolsohn, Die Ssabier und der Ssabismus, 1856, II, p. 383.

146 „Дракони, змии, скорпиони, пепелянки, лисици, котки и мишки, нощни птици и други низки твари са делът на Сатурн." - L'Astrologie grecque, 1899, p. 317

147 Bouche-Leclercq (1. c, p. 318) допуска една от известните антични „етимологии", а именно onos (магаре), съдържаща се в kronos (Сатурн), като се позовава на една шега, отнасяща се до меварика Диодор. Струва ми се, че основанията на аналогията „Сатурн - магаре" са по-дълбоки, съдържат се в природата на магарето, смятано за „студено, глупаво, мудно... дълго живеещо животно". (Цит. от Bouche-Leclercq no Physiognom. graec, II, pp. 136 и 139.) Във Physiognomia (1893) на Polemon откривам следните сведения за дивото магаре: „Плашливо, готово да бяга, глупаво, диво, похотливо, ревниво, убиващо своите женски."

148 Това може да се илюстрира с египетската легенда за мъченичеството на Сет, изобразено в Дендера. Той е завързан за „робския кол", има магарешка глава и Хор стои пред него с нож в ръката. (Mariette, Denderah. T. IV, pi. 56.)

149 Epiphanius, Panarium haer., XXVI, 10

150 Tertullian, Apologeticus adversus gentes, XVI. B: Migne, Pair. Lat., II [col. 364].

151 Plutarch, De hide et Osiride. В гл. 31 Плутарх споменава, че легендата за бягството на Тифон върху магаре и за зачеването на двамата му сина, Йеросолимус и Юдеус, не е египетска, а принадлежи на 'loobaka’

152 В папируса на Ани (Wallis Budge, Papyrus ofAni, 1895) в един химн на Ра се казва: „Нека вървя по земята, нека поразя магарето, нека смачкам злия змей Сабан, нека разруша Апеп в неговия час." (Budge, The Gods of the Egyptians, 1904, II, p. 367.)

153 Albumasar, lib. II, De magnis coniunctionibus, tract. I. diff. 4, p. a8: „Ако (Юпитер) е в конюнкция със Сатурн, значи вярата на жителите е юдаизмът... А ако луната е в конюнкция със Сатурн, това значи съмнение, революция, промяна, и причината е скоростта на изкривяване на луната, бързината на движението й краткостта на задържането й под знака. Вж. също Petrus de Aliaco, Concordantia astronomicae veritatis, II, Kp. 62, d4. J. H. Heidegger (Quaestiones ad texlum Lucae VII, 12-17, 1655) казва, че Abu Mansor (Albumansar) в шестия си трактат, в „Introductio maior", свързва живота на Христос, както и този на Мохамед, със звездите. Cardanus приписва конюнкция на Меркурий с Риби на християнството, Меркурий със Сатурн - на юдаизма, Меркурий с Марс - на исляма, а конюнкция на Меркурий с Венера, според него означава идолопоклонство

154 A. Christensen: Le premier Homme et le premier roi dans Phistorie legendaire des Iraniens I. Arch, d'etudes Orientales, 1917, Vol. XIV, p. 24

155 Gerhardt, Der Stem des Messias, p. 74

156 Изчислено въз основа на: Peters and Knobel, Ptolemy's Catalogue of Stars. The Carnegie Instit. of Washington, 1915

157 Pistis Sophia. Hrsg. von Carl Schmidt, 1925, p. 89 f.

158 Средновековните астролози са изчислили различни идеални хороскопи за Христос. Albumasar и Алберт Велики приемат за асцендент Дева, a Petrus de Aliaco (1356-1420), както и Cardanus - Везни. Petrus de Aliaco казва: „Защото Везните са човешкият знак, т. е. знакът на Спасителя, на един благочестив, справедлив и духовен човек" (Concordantia, Кр. И). Johann Kepler казва в своя Discurs von der grossen Conjunction (1623, p. 701), че Господ сам е създал „тази велика конюнкция с явно необичайни чудотворни звезди в небесните висини чрез своята божествена промисъл". И по-нататък: „Така той е определил раждането на своя син Христос, нашия Спасител, точно по време на Великата конюнкция под знака на Рибите и Овена, приблизително в точката на равноденствието..." Хелиоцентрично конюнкцията се е състояла малко преди точката на равноденствието, което от астрологическа гледна точка й придава особена значимост. Petrus de Aliaco (Concordantia, fol. br) пише: „Но магна конюнкция е тази на Сатурн и Юпитер в началото на Овена." Тези конюнкции се получават на всеки 20 години, и то в продължение на 200 години в един и същи елементарен тригон. Но същата позиция може да се повтори само веднъж на 800 години. Най-важните позиции са тези между два тригона. Albumasar (De magnis coniunct., tract. 3, diff. 1. fol. d8') казва, че me се проявяват „в промени на принципите, държавните служби и законите и в появата на пророци, пророкуване и чудотворства сред водачите и управляващите държавата"..

159 Както е известно, разпъването на кръст е било наказание за роби. В тази връзка трябва да се спомене, че през средновековието кръстът често се среща със змия, вместо като разпятие, и че по същия начин се явява и днес в сънищата и фантазиите на хора, на които тази традиция не е позната. Ето един характерен сън от този вид: сънуващият присъства на религиозна мистерия, представяна в театъра. По пътя към Голгота актьорът, който играе Христос, изведнъж се преобразява в змия или крокодил.

160 A. Erman, Die Religion der Aegypter, 1934, p. 137; Wallis Budge, The Gods of tlie Egyptians, 1904, Vol. II, p. 303

161 Срв. рибата, която според Августин била „издигната от дълбините".

162 В тази връзка трябва да се спомене фигурата на спасителя-близнак в Pislis Sophia (l. c, pp. 2, 12).

163 Споменати и в хрониката на Tabari (I, Kp. 23, р. 67). Там антихристът е царят на евреите, който се появява заедно с Гог и Магог. Това може би е алюзия за Откр. (20:7 и сл.): „А кога се свършат хилядата години, сатаната ще бъде пуснат от тъмницата си и ще излезе да прелъсти народите по четирите краища на земята, Гога и Магога, и да ги събере за война..." Graf von Wackerbarth (Merkwuerdige Geschichte der weltberuehmten Gog und Magog, p. 18 f.) разказва, позовавайки се на една английска история на света, излязла на немски през 1760 година, че според арабски писатели „яуите" били с „необикновен ръст", докато „мауите не надвишавали три педи". Въпреки неясния си произход, това съобщение сочи противоположността между Гог и Магог, благодарение на която те представляват паралел на рибите. Св. Августин тълкува „народите от четирите краища на земята, Гог и Магог" по следния начин: първите като tectum (покрив или къща), а вторите като de tecto (от покрива), т. е. като „qui procedit de domo" (който излиза от къщата). „Ut illae sint tectum, ipse de tecto", т. е. народите са къщата, а дяволът живее в къщата и излиза от нея (De civitate Dei, Lib. XX, cap. XI [VII, col. 946]). На Августин се основава Compendium theologicae veritatis, приписван последователно на Алберт Велики, Хуго фон Страсбург и Йоан Парижки. Това е главният източник на легендата за антихриста. С позоваване на Августин тук се казва, че Гог означава „occultatio" (скриване), а Магог - „detectio" (откровение) (Venetiis, 1476, Libell. 7, cap. 11). С това противоположността между Гог и Магог е доказана, поне по отношение на средновековието. Тук отново срещаме мотива за братята или удвояването. Albumasar приписва шестия „clima" (наклон към Северния полюс) на Гог и Магог и го свързва с De magnis coniunctionibus, tract. 4, diff. 12, p. g8).

164 Goldschmidt, Der Babylonische Talmud, IX, p. 66. R. Hanan ben Talipha, комуто се приписва разказът за това пророчество, се споменава в списъка на амореите (тълкуватели на Талмуда) и е живял през III век от н. е.

165 Epiphanius, Panarium, XXX

166 Изместване на точката на пролетното равноденствие. - Б. пр.

167 Хипарх се смята за откривател на прецесията (Fr. Boll, Sphaera, 1903, p. 199).

168 Origenes, Comment aria in Genesim, torn. III, i, 14, 11 (Migne, Patrologia Graeca, XII, col. 79): „Действително, съществува теория, че зодиакалният кръг, точно както и планетите, изостава от залеза към изгрева (или от запад към изток) с един градус на столетие; ... и така дванайсетата част (1 зодия) е едно нещо, когато се разглежда с ума, и друго, когато се възприема със сетивата; но истината се постига чрез онова, което се разглежда само с ума и трудно може или изобщо не може да се смята за сигурно." Платоническата година тогава се е изчислявала на 36 000 години. Tycho de Brahe получава 24 120 години. Прецесионната константа възлиза на 50" (50,3708"), а пълната обиколка (360°) - на 26 000 (25 725,6) години.

169 Bouche-Leclercq, L'Astrologie grecque, p. 5912; Μ. Knapp, Antiskia, 1927; Fr. Boll, Sphaera, 1903

170 Учението за конюнкциите е записано от арабите, по-специално от Messahala, около средата на IX век. Вж. Н. А. Strauss, Die Astrologie des Johannes Kepler, 1926, p. 98

171 Petrus de Aliaco, със своето допускане за 960 г. между две конюнкции максима, също би стигнал до 3613 г. от н. е.

172 Хилиазъм - вярване, че Христос ще се върне на земята и ще царува 1000 години, след което ще настъпи краят на света. - Б. пр

173 В астрологическо отношение времето около 1240 година се характеризира с голямата конюнкция на Юпитер и Сатурн във Везни през 1246 година. Везни също са двоен знак от пневматично естество (въздушен тригон), както Близнаци, поради което Petrus de Aliaco ги приема за асцендент на Христос.

174 На Латеранския събор през 1215 г. (Н. Denzinger, Enchiridion, 1888, p. 120 f.)

175 „Неговото учение е не толкова еретично, колкото налудничаво" - гласи декретът

176 Chr. Ulr. Hahn, Geschichte der Ketzer im Mittelalter, 1845, Bd. II, p. 779:някои, които в името на един погрешен и измамен религиозен ред...които простият народ нарича „Begehardos et Schwestrones" или „Brod durch Gott"; но me самите се наричат „малки братя и сестри на свободния дух и доброволната бедност"."

177 Opera. Hg von Georg Schepps (Corpus scriptorum ecclesisticorum itinorum. T. XVIII), p. 24, Wien, 1889

Изтегляне 3.83 Mb.

Сподели с приятели: