54
2.Когато се обадих на Хенриксен и го известих за убийството на
Корольов и евентуалната смърт на Моние, познах по тона му, че остана доста слисан. Изведнъж убийството в Осло бе добило международни измерения. Той изяви желание да се свърже с
Интерпол и полицията в Украйна и Франция.
В последвалите дни продължих издирването на информация в мрежата.
Часове
наред пред монитора, www.theology.org,
www.palaeography.com, www.archaeology.org.
Четях украински вестници на английски, но убийствата на консерватори не получаваха кой знае каква гласност. В същото време опитвах да науча повече за
Мари-Елиз Моние. Във френските уебсайтове не се споменаваше нищо за изчезването й. Поради липсата на следи започнах да прехвърлям отзад напред архива на теологичния форум,
където бе писала, преди да изчезне. Ровех систематично из различните дискусии, в които бе участвала. Беше умела в спора. Делова, но настоятелна. Онзи тип, който никога не се предава. Нещо като мен самия.
Редица от дискусиите, в
които се бе оплела, бяха свързани с теми, които, поне индиректно, се занимаваха с теологични теории относно всичко възможно от първородния грях до злото и сатанизма.
Тази Мари-Елиз ми изглеждаше особнячка. Може би щяхме да си допаднем. Беше публикувала около четиридесет съобщения относно връзките между различните същества и бог Баал,
демона Баал илиБаел и Ба’ал Зебуб — господарят на мухите, по-известен като
Велзевул. Ако тълкувах правилно разпалените й писания, тя
смяташе,
че е доказала родството между Баал, вавилонския бог Мардук и
Сатаната. Да, и тримата били една и съща фигура, настояваше тя.
Други противоречаха, че
Баел бил крал на ада, докато Баал бил херцог.
Да, да. Когато стигнах чак до 2003 г., се натъкнах на кратка, но интересна кореспонденция между Мари-Елиз, или Лилит, и
потребител, нарекъл се Моник. Човек трябва да притежава моето търпение и обсебеността ми, за да може изобщо да забележи кроткия
55
им разговор в глъчката от по-настървени дебати. Оскъдният профил на
Моник изглеждаше така:
Сподели с приятели: