Евангелието на Луцифер
Изтегляне 4.15 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ЕМОЦИОНАЛНА АЛХИМИЯ, emoc intelig
Главата на ордена и примипилът вдигнаха очи. Никой не отговори. — Независимо от какви откачени илюзии страдате — каза Джовани, — трябва да разберете, че не можете да отвличате невинни момиченца. — Никой на Божията земя не е невинен, професор Нобиле. Дъщеря Ви, както и всички ние, е родена със задължения, които не могат да бъдат променени нито от нея, нито от други, с изключение на Бог, Сатаната и costhul. — При цялото ми уважение — детерминистични глупости! — Тя е част от общото ни цяло, професоре. Така е писано. — Пълна лудост! Чуйте се само! Моля ви се… Това е лудост! — Лудост ли, професор Нобиле? Библията все още направлява живота на милиони хора. Защо нашите свещени писания да са лудост? — В древността са изписани стотици, хиляди пророчества. Те не важат днес! Библията е продукт не само на авторите й, но и на тълкувателите в продължение на две хиляди години. — Думи на истински християнин. — Не може да се държите така! — Като професор, Вие, разбира се, имате право на Ваше собствено мнение. Противно на християнските мисионери ние никога не сме налагали вярата и библейските си тълкувания на други, освен тези, които искрено са ни потърсили. — Не е възможно да говорите сериозно. 181 — Аз и Вас не моля да вярвате в нас, нито да следвате писанията ни. Просто разяснявам причините за съдбата на Силвана и ролята й във всичко това. — Лудост. Пълна лудост… — Професоре. — Какво искате? — Не е ли съвсем очевидно? Искаме „Евангелието на Луцифер“. — Ще си го получите. — Оценяваме готовността Ви да съдействате. — Ще го получите веднага, щом Силвана се върне на сигурно място недокосната. — За съжаление не е толкова просто. Не се съмняваме, че желаете доброто на дъщеря си, но сме и сигурни, че Вие или по-скоро съпругата Ви бихте замесили полицията и властите. Не можем да допуснем това да се случи. Сигурно разбирате, че трябва да се предпазим. — Не сме се обаждали в полицията. — Все още не. — Само си искаме Силвана. — Нека отидем да вземем ръкописа. После ще намерим решение. — Не можем да го вземем. — Защо не? — Оставих го в техническия отдел за анализ и съхранение. Нямам достъп до него. Мерките за сигурност… — Запознати сме с тях. — Отварят утре в девет. Мога да го взема тогава. — Ще дойдем с Вас. — Не е възможно. Ще събудите подозрение. Трябва да го взема сам. Сам. Дори това ще противоречи на правилника. — Защо? — Когато даден артефакт бъде предоставен за консервация, не можем да го вземаме по свое усмотрение. Има си процедури, правила. Аз обаче ще се справя. Ще намеря оправдание. Познавам консерватора. Изтегляне 4.15 Mb. Сподели с приятели:
|