Евангелието на Луцифер
Изтегляне 4.15 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ЕМОЦИОНАЛНА АЛХИМИЯ, emoc intelig
| Божичко. Какво ли правят с нея? Пак се обади вкъщи. Никой не отговори. Излезе от кабинета си, заключи и тръгна с колелото към дома. Уличното движение беше обезумяло. Лучана не си беше у дома. Обиколи всички стаи, сякаш се беше скрила и само чакаше някой да я намери. „Та те не биха отвлекли и Лучана? Как можах да бъда толкова невнимателен, толкова непредпазлив? Естествено, че не са я отвлекли. Имат си Силвана. Нямат нужда и от Лучана.“ „Енрико!“ — помисли си той. При Енрико е. Внезапна увереност. Енрико… Само че не искаше да се обажда. Телефонният му номер бе записан в тефтера в чекмеджето под апарата. Но да набере номера, за да пита за жена си — и може би той да му я даде — това вече му дойде в повече. 190 Свлече се на плюшения фотьойл. Ръкописът… Божичко. Милостиви Боже. Какво щеше да каже, когато се обадеха? Как щяха да реагират? Ще я оставим, където е сега. В ковчега. Той стана, взе пепелника от масата и го запрати в стената. Фин облак пепел заблестя на снопчетата слънчева светлина. Ковчегът… Хлипане. Болезнено и отчаяно. Откъде дойде този звук? От него ли? „Като ранено животно съм. Не разсъждавам рационално. Простреляно животно, опитващо се да избяга от ловците. Мисли, Джовани! Мисли!“ Телефонът звънна. Отначало звукът го парализира. После се втурна към апарата и вдигна слушалката. — Да? — Професор Нобиле, благодарим за гостоприемството. — Гласът на главата на ордена. — Набавихте ли каквото се разбрахме? Задъха се, сърцето му препускаше, не можеше да отговори. — Професор Нобиле? — Имаме… проблем. Гласът му беше задъхан и насечен. Думите гъгнеха, звучеше панически, задавен от плач. — Какъв проблем? — Шефът ми във факултета, деканът и доктор по теология Салваторе Роси, е конфискувал ръкописа. — Защо? — Очевидно Луиджи Фиакини, собственик на антиквариат на… — Познаваме Луиджи. Продължавайте! — Той или е фалшифицирал разрешителните за износ, или е подкупил някой египетски… — Естествено! По същество! — Dottore Rossi е алармирал египетските служби. Тръгнали са от Кайро да си приберат ръкописа. — Къде се намира той? — В сейфа на dottore Rossi. Пауза. — Професор Нобиле. Нека го кажа направо. Ако блъфирате и това е опит да задържите ръкописа… 191 — Трябва да ми повярвате! Не искам да рискувам живота на дъщеря си! — Ако не се опитвате да ни измамите и ръкописът се намира в сейф в очакване да го отнесат египетските антикварни служби… — Да! Това е истината! — … имате само една възможност, ако искате отново да видите дъщеря си. — Да? — Донесете ни ръкописа! — Не мога. — Не ме слушате. — Както вече казах, намира се… — Професор Нобиле, чуйте какво Ви казвам! Донесете ни ръкописа! Не ме интересува къде е. Не ме интересува как ще го направите. Просто го вземете! — Аз… — Не съм безразсъден. Разполагате с целия ден. — Няма начин да стане! — Ще се обадя в 16 часа, за да се уговорим за часа и мястото на доставката. — Заключил е ръкописа в сейф! — Шестнайсет часа. Разбрано? Тогава трябва да имате ръкописа, професоре. — Чуйте… — Шестнайсет часа! — Не знам комбинацията за сейфа! — А ние знаем всяка ваша стъпка. Ако се обадите на полицията, началниците Ви, властите или някой друг, ще сметнем това за прекратяване на сделката. Последиците са Ви известни. — Не мога… — Шестнайсет часа, професоре. Изтегляне 4.15 Mb. Сподели с приятели:
|