Евангелието на Луцифер
Изтегляне 4.15 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ЕМОЦИОНАЛНА АЛХИМИЯ, emoc intelig
Главата на ордена затвори. [1] Филм на Стенли Кубрик от 1968 г. — Б.р. ↑ 192 ЧАСТ ВТОРА СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА „И видях в десницата на седящия на престола книга, написана отвътре и отвън запечатана със седем печата. И видях, че един силен ангел прогласяваше с висок глас: Кой е достоен да разгърне книгата и да разпечата печатите й?“ Откровение 5:1-2 [1] „Eli, Eli, lema sabaktani? Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ Матей 27:46 Рим, май 1970 Милостиви Боже на небето, помогни ми! Ще искам да оставам тук! Искам вкъщи при мама и татко! И при Бела. Милостиви ми Боже, не ме оставяй да умра! 193 * * * Кои са те? Защо ми свалиха дрехите и ме положиха гола в каменен саркофаг? Съвсем луди са. Искат да умра ли? * * * Чакаха ме пред училище. Бяха четирима. Четирима мъже с черен мерцедес. Слънцето блещукаше по звездата върху капака. Така разбрах, че е мерцедес. Стоеше паркиран на тротоара с включен двигател. Бързо го подмини! — уплаши се Ло-Ло, когато наближих. Сякаш ги познаваше или нещо такова. Докато минавах покрай колата, от нея излязоха двама от мъжете. Силвана? — попитаха те, въпреки че явно знаеха коя съм, щом питаха. Да — отвърнах аз. Казаха ми, че мама и татко ги били изпратили да ме вземат. Ще им вярвай — предупреди Ло-Ло. Всъщност не мислех да тръгвам с тях. Мама и татко казват никога да не говоря с непознати. Те обаче ме натикаха на задната седалка и потеглиха. Къде отиваме? — попитах аз. Опитвах се да не показвам колко съм уплашена. Недалеч — отвърнаха те. Попитах ги кои са. Не отговориха. Страхувах се. Но можеше и да казват истината, че мама и татко са ги изпратили да ме вземат. Карахме през града. Накрая не знаех къде съм. Излязохме на магистрала. Скоро се отклонихме от нея и минахме през някакво предградие без хора. Продължихме покрай едни ниви. Не плачи — каза мъжът от дясната ми страна. Гласът му звучеше мило. Къде отиваме? — попитах аз. Скоро ще стигнем — отвърна той. Останалите не казваха нищо. Само седяха и гледаха напред. След дългото пътуване колата спря пред някакъв замък. Или поне аз си мислех, че е замък. Когато обаче ме пуснаха да изляза и се огледах, разбрах, че това е манастир с параклис и гробище, обкръжени от висока стена. На входа имаше стълбище. Над главния вход успях да разчета думите манастир. Синьоре и санто, също и годината 1871. Имаше още много думи. Тях не можах да прочета. Тук сигурно отдавна живеят монаси. Стъклата на прозорците бяха счупени. В двора отпред растяха бурени и малки дръвчета, които си проправяха 194 път между паветата. Стори ми се, че чух песен на монаси. Може да е била само в главата ми. Поведоха ме нагоре по широкото стълбище и влязохме в манастира. Подът беше покрит с прах и пясък. Една греда на покрива се бе пречупила и се виждаше небето. Някой бе изритал настрана опадалите керемиди, които се бяха строшили на земята. Един огромен кръст се беше прекатурил и някой го бе опрял на стената наопаки. В сенките покрай стените имаше статуи на хора от Библията. Поне разпознах Моисей, Дева Мария и Исус. Вървях през манастира заедно с четиримата мъже от колата. Водеше ме онзи с милия глас. Влязохме в параклиса. Насред стаята имаше каменен саркофаг върху висок пиедестал. Стените и тежкият Изтегляне 4.15 Mb. Сподели с приятели:
|