Евангелието на Луцифер

226
Никой не желаеше да говори. Никой нямаше и дума за споделяне с онзи, когото се бяха опитали да убият.

227
2.
В последната килия, номер десет, лежеше изисканият мъж,
наречен примипил.
Той кимна, когато аз и КК престъпихме прага на килията. Сякаш ни очакваше.
— Длъжни са да мълчат. — Акцентът му беше по-силен,
отколкото си спомнях. — И мъчения няма да ги накарат да проговорят.
— А кръвопускането? — попитах дръзко. Все пак и той бе прикован за стената.
— Разполагам със сведения за по-нататъшните процедури —
обясни КК. Гласът му звучеше официално и безчувствено, сякаш четеше съобщение пред съкооператорите в жилищен блок. — Ще бъдете предадени на властите в една от страните, където са били извършени убийствата. Труден случай. Три убийства в три различни страни. Ако всичките поискат предаването ви, европейският орган
Евроюст ще помогне за вземане на решението в коя държава да бъдете съдени. По всяка вероятност ще бъдете обвинени колективно в съучастничество в предумишлено убийство. Без технически доказателства е трудно да се каже кой е извършил убийствата. Всичко това обаче ще се случи, когато ние приключим с вас. Отговорни сте за доста престъпления, но бъдете спокойни. Нашите методи за разпити са по-хуманни от вашите. Няма да ви източим и капчица кръв. Имаме си други начини да накараме хората да пропеят. Химически.
Мъжът прокара пръсти през сребристата си коса сякаш не беше чул и дума. По китките му личаха резки. Дългите, остри нокти бяха изрязани и изпилени. Може би пазачите се опасяваха да не ги използва за оръжие, което съвсем не беше далеч от истината.
— Какво правиш тук? — обърна се той към мен.
Затворническата му униформа изскърца, когато се помръдна.
— Опита се да ме убиеш. Струва ми се, че имам известно право да знам защо.
— Мислех, че знаеш причината.
— Разбирам, че търсите ръкописа. Не проумявам обаче как един човешки живот може да означава толкова малко.

228
— Ние, хората, живеем по милостта на боговете.
— Вие сте монаси, не богове. Не вие решавате кой да живее и кой да мре.
— Ние сме оръдията на боговете.
— С неограничени правомощия?
— Съдиш ни, защото не знаеш. Когато умрем, ние се връщаме в costhul — универсалната общност, която винаги е съществувала и ще пребъде. Земният живот е просто незначителен проблясък от тази безкрайност.
— И тази вяра ви дава правото да убивате?
— Какво означава един живот? Животът е кратък. Costhul е вечен.
— Кой го казва? Бог?
— Никой не познава Бог. Нито евреите. Нито християните. Нито мюсюлманите. Нито пък ние. Бог е твърде велик, за да бъде разбран.
Ние, хората, не можем да проумеем божественото. Дори пророците и свещениците не разбират. Когато обаче станем едно цяло с costhul и боговете, всеки един от нас може да управлява всички светове на небето. Harga-mё-giddo-dom ще ни избави от оковите на земния живот. Едва когато Страшния съд унищожи творението, всички ще станем едно. С мрака. Със светлината. С costhul.
— Ти не си с всичкия си.
— Прочети светото ни послание!
— Какво послание?
Той замълча. Демонстративно.
Зададох му още въпроси, но сякаш някой го бе изключил —
може би Луцифер, може би разумът. Ей така. Погледът му се взираше в нещо, с което нито аз, нито КК имахме общо. За щастие.
След няколко минути напуснахме килията. Докато вратата се затваряше, той улови погледа ми и каза:
— In nomine Magna Dei Nostri Satanas…
Вратата отряза края.

229
3.
Излязохме на задния двор и седнахме в колата. КК беше умислен.
— Странно. Нещо, казано от монаха, ми напомня за дума, която тъкмо бях прочел. Harga-mё-giddo-dom.
— Звучи като Армагедон. Не е ли някакво място? Мястото на последната битка между Бог и Сатаната?
— На хълма Мегидо в Израелската долина. Библията предсказва,
че там ще се реши битката между възкръсналия Исус и Антихриста.
— Къде прочете тази дума?
— Разследвахме обещаваща следа, открита от Алдо Ломбарди в един от текстовете на папа Григорий Двоеслов. Споменава езическо описание на стена в катакомбите на Рим.
Никога не съм разбирал религиите.
Вярата бих могъл. Копнежът по нещо по-голямо от нас, по неразбираемото, по някаква посока. Смисъл. По-близка ми е кармата.
Всичко, което правиш и не правиш, определя съдбата ти. Сумата от тези действия оформя следващия ти живот. Каквото посееш, това жънеш. Просто и ясно. Нирваната е да се отървеш от прераждането.
И нея никога не съм я разбирал.
Буда я описва като перфектното състояние на духа: радост,
спокойствие и хармония. Доста далеч от собствения ми живот напоследък.

230

Изтегляне 4.15 Mb.

Сподели с приятели: