Евангелието на Луцифер

282
На екрана се появи картина, представяща „Евангелието на
Луцифер“, но не частта, която аз притежавах.
— Началната страница от първа част на текста, който наричаме
„Евангелието на Луцифер“. Макар ръкописът да наподобява съвсем обикновен предхристиянски текст, той ярко се отличава от писанията на своето време. Акадският текст в лявата колона разказва силно опростено за живота на чужденец във Вавилон.
— Евреин в изгнание?
Д-р Гордън поклати глава.
— Бил е пътник отдалеч, утвърдил се в новата си страна и описал хората и културата в Месопотамия и Близкия Изток,
примесвайки пророчески и апокалиптични видения с митологичен и религиозен характер.
Тя посочи дясната колона с неразбираемите символи с червен лазерен лъч.
— Не знаем как да четем или тълкуваме тези знаци. Не можем да изведем от тях абсолютно нищо. Докато ръкописът не е цял, това е все едно да решаваш математическо уравнение, от което една трета липсва. Можем да заявим, че езикът е непознат. Какво представляват знаците? Букви? Цифри? Символи? Пиктография ли е това?
Идеография като китайския? Фонетична азбука? Като цяло: как да го четем? Имаме бегли предположения, но без пълната версия на текста те са и си остават догадки. Според едната хипотеза символите са числа или нещо средно между букви и числа — непозната форма на математика, основана на текстове вместо числа.
— Имаме многобройни причини да вярваме, че авторът на текста е разполагал със значителни математически познания —
вметна КК.
Образът на ръкописа на екрана бе заменен от снимката на глинена плочка.
— Математиката е древна наука — обясни д-р Гордън. — Едно от най-старите математически писания, които са ни известни, е вавилонска глинена плочка на близо четири хиляди години, наречена
Плимтън 322. Вавилонците използвали старата шестдесетична бройна система на шумерите — основана на числото 60 — и до днес намираме следи от нея, например при предаването на ъгли или време.

283
Нова картина — близък план на символите от дясната колона.
Д-р Гордън посочи някои от знаците с червения лазер.
— Поиграхме си и с хипотезата, че символите са кодиран текст,
но дори и най-мощните ни компютри и машини за шифри не намират никаква логика, като ги заменят с букви или известни ни принципи за дешифриране.
— Най-вълнуващата ни теория — обади се КК, — има известна връзка с хипотезата, представена в книгата „Библейският код“, излязла през 1997-а. Написана е от американски журналист на име Майкъл
Дроснин и се базира на работата на израелския математик професор
Елияху Рипс от Еврейския университет в Йерусалим.
— В книгата си Дроснин с помощта на многобройни таблици,
изработени от Рипс твърди, че петте Моисееви книги съдържат таен код със скрити предсказания — обясни д-р Гордън. — Рипс се опира на оригиналната Тора, написана на староеврейски. Целият гигантски текст се поставя без интервали между думите в матрица, мрежа от знаци. После оставя компютъра да си върши работата. Определен брой знаци се отстраняват с математическа систематика. Да кажем, че маха десет знака, оставя един, после маха още десет, пак оставя един. Или всеки седми. Или пък всеки тринадесети. И така нататък. В целия текст. Предполагаемите пророчества стават четивни, когато зачетем знаците, останали на истинските си места в матрицата — водоравно,
отвесно или по диагонал.
— Изглежда невероятно какви послания е открил Рипс в
Моисеевите книги — вметна КК. — В много случаи те оформят съобщения за днешни събития — например убийството на Кенеди и кометата Шумейкър Леви, ударила Юпитер.
— Математиците и статистиците определят метода на Рипс като пълна глупост — каза д-р Гордън. — Твърдят, че могат да открият подобни послания и пророчества и във „Война и мир“ или „Моби
Дик“.
— И все пак е увлекателно да четеш предсказанията, които са успели да разгадаят — възрази КК. — Дори израелската разузнавателна агенция Мосад е проявила интерес към теорията.
— През 1994-а авторът на книгата замина за Израел, за да предупреди тогавашния премиер-министър Рабин — обясни д-р
Гордън и извика на екрана някакъв текст. — В писмо до Рабин

284
Дроснин пише: Израелски математик откри в Библията таен код,
който явно разкрива сведения за събития, хиляди години след написването на Библията. Причината да ви разказвам това е, че единственият път, когато пълното ви име — Ицхак Рабин —
присъства в библейския код, то се пресича с формулировката „убиец,
който ще убие“
[1]
— Нито Мосад, нито Рабин вземат предупреждението на сериозно — каза КК. — Всички знаем края. Рабин бе застрелян и убит година по-късно.
— Тогава Рипс и Дроснин откриват още един обезпокоителен детайл: името на убиеца — Игал Амир — пресичало името на Рабин в старозаветния текст — добави д-р Гордън.
— В книгата си Дроснин задава въпроса дали тъкмо това не е библейският код, за който се намеква в Откровението на Йоан.
Тя извика нов текст:
„И видях в десницата на седящия на престола книга,
написана отвътре и отвън запечатана със седем печата. И
видях, че един силен ангел прогласяваше с висок глас: Кой е достоен да разгърне книгата и разпечата печатите й? И
никой, нито на небето, нито на земята, нито под земята не можеше да разгърне книгата, нито да я гледа.“
[2]
— Или пък при пророк Даниил в Стария завет — вметна КК.
„А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, когато мнозина ще я изследват и знанието за нея ще се умножава.“
[3]
— За какви скрити послания и свитъци намекват пророците? —
попита КК. — Дроснин размишлява по въпроса дали тайните послания, скрити в запечатана книга или свитък, препращат към непознат код в Библията. Пита се дали модерните ни познания по компютърни технологии не са ключът, който може да разбие печатите.

285
Възможно ли е „Евангелието на Луцифер“ да съдържа шифъра, от който се нуждаем, за да разчетем скритите в Библията послания?
— Как биха могли пророците, написали Петокнижието, да имат и най-беглата представа какво ще се случи след няколко хиляди години? — усъмних се.
КК сви рамене.
— Ако има Бог, той сигурно знае всичко. И наистина имам предвид всичко.
— А ако Бог не съществува?
Д-р Гордън побърза да избегне спора с достоверно обяснение:
— Проектът Луцифер е ангажирал различни групи специалисти точно за да изследват всички тези хипотези. Така ще можем да намерим отговора.
[1]
„Библейският код“, глава 1: Писмо от Майкъл Дроснин до
Ицхак Рабин с дата 1 септември 1994 г. — Б.а.
↑
[2]
Откровение 5: 1–3. — Б.а.
↑
[3]
Даниил 12:4. — Б.а.
↑

286
2.
След разговора в аудиторията слязохме още един етаж по- надолу — през три стоманени врати с кодове и детектори за пръстови отпечатъци. Влязохме в подземие с черни стени и меко осветление,
зад врата, толкова дебела, та човек би си помислил, че охранява американските златни резерви във Форт Нокс. Тя се отвори едва след като д-р Гордън набра две безкрайно дълги кодови редици и постави лицето си пред контролен апарат, който сканира ирисите й. В средата на помещението се издигаха три метални пиедестала. Всеки от тях бе висок около метър и носеше купол от оцветено стъкло.
Пристъпихме навътре в подземието. Някакъв сензор замига и запиука.
— Топлинна аларма — обясни д-р Гордън. — Телата ни оказват влияние върху постоянната температура и влажността на въздуха тук вътре. Устройството се нуждае от няколко секунди, за да се нагоди към присъствието ни.
Пиукането спря.
— Дори светлината е специално настроена — посочи д-р
Гордън.
Под първите два стъклени купола имаше два ръкописа. Третият беше празен.
— Първа и втора част от „Евангелието на Луцифер“ — казах аз.
— Докосни купола — подкани ме д-р Гордън.
Погледнах въпросително КК, той кимна и постави ръката ми върху стъклото.
В рамките на половин секунда трите колони бяха погълнати от налягането в шахтите на пода, като същевременно над оставените от тях дупки изскочиха стоманени капаци и ги покриха. Метална решетка се спусна и препречи входа. Вратата се затвори. През сирената на алармата долових мелещия звук на мотора, който заключваше. Д-р Гордън отвори конзола на стената и набра кода.
Алармата стихна, оставяйки в ушите ми пронизително ехо. Металната решетка се вдигна, вратата се приплъзна, а трите колони бавно се издигнаха от шахтите и се застопориха по местата си.

287
Разгледах първата страница на ръкописа под стъкления купол на средната колона. Втората част от „Евангелието на Луцифер“. Дори през дебелото предпазно стъкло можеше да се види, че пергаментът беше от същия материал като третата част. Мек, вечен.
— Знаете ли как е препариран пергаментът? — попитах.
— Все още работим над анализите — побърза да отговори д-р
Гордън.
— Но сигурно си имате някаква теория?
Погледът й потърси подкрепа у КК, който обясни:
— Досега се концентрирахме главно върху съдържанието. Не сме обръщали особено внимание на качеството на пергамента, нито на техниката за препарирането му.
— Датирали ли сте го?
— От съдържанието можем да си извадим извода…
— Имах предвид датировка с Въглерод 14 на самия пергамент.
Д-р Гордън и КК се спогледаха:
— Не успяхме.
— Не е ли комично?
— Да. Странно е.
Пак тези погледи.

Изтегляне 4.15 Mb.

Сподели с приятели: