Евангелието на Луцифер

365
— Великан. Библейската дума нефилим произхожда от староеврейски или арамейски. Езиковедите все още спорят дали думата чисто и просто означава великан или онези, които карали другите да падат.
Той навлажни показалеца си и заразлиства Петокнижието,
докато намери търсения пасаж:
„Като почнаха човеците да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери, Божите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха. (…) В ония дни се намираха исполините
[1]
на земята; а при това, след като
Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже.“
[2]
— Повечето култури имат своите митове за великани. В
Норвегия сте имали йотуни и тролове. Гърците имали титани и гиганти. В хиндуизма се наричат дайтии. В Стария завет можем да прочетем за краля на амореите Ог, последния от рафаимите, род великани. Според традицията Ог преживял потопа, като се вкопчил в
Ноевия ковчег. Добре се е справил — твърди се, че е живял повече от три хиляди години. Във Второзаконие за него пише: „… ето, леглото му беше желязно легло; не е ли то в Рава на амонците? Дължината му беше девет лакътя и широчината му четири лакътя, според лакътя на мъж“
[3]
. Леглото му е било дълго четири метра и половина — доста щедро, дори и за цар. — Разлисти по-нататък в Стария завет: — „Там видяхме исполините, Енаковите синове, от исполинския род; и пред тях нам се виждаше, че сме като скакалци; такива се виждахме и на тях“
[4]
— Кои са били тези исполини — нефилимите ли? — попитах.
— Да речем. Във всеки случай са живели дълго. Ако вярваме на митологията, не са били само огромни, а и страшно стари. От тази гледна точка са приличали на първите хора в Библията: Адам е станал на 930 години, Ной — на 950, Метусаил — на 969, Яред — на 962, Сит

366
— на 912 години. Нефилимите се споменават и в Книга на Енох,
пророчески текст, който така и не намерил място в Стария завет:
„Жените човешки заченаха и родиха исполини. (…)
Те започнаха да изяждат всичко, което хората произвеждаха, но въпреки това не можеше да бъдат изхранени. Тогава те се обърнаха срещу хората и започнаха да ги разкъсват и да пият кръвта им. Започнаха да изтребват и птиците, животните, влечугите и рибите, за да се наситят с месото им и да утолят жаждата си с кръвта им.“
[5]
— Шеста част от Книга на Енох се нарича Книга на исполините
и заема основно място в принципите на пророка Мани за развитието на манихейската вяра, от която дракулсънджейците са почерпили многобройни идеи. В Книга на Енох можем да прочетем как исполин на име Огий се бие с дракон. В Талмуд той е споменат в същия дух като Гилгамеш. Виждаш ли как всичко е свързано? Във вавилонската версия на Талмуд се говори за същия исполин, този път наричан Охия,
баща на братята Сихон и Ог, които ще открием и в Битие. Охия е син на Семиаз, един от падналите ангели, които правели деца на земните жени. Интересното е, че Семиаз, според християнската традиция,
съвпада с образа на Сатаната.
— Но кои са били те? — повторих. — Откъде са дошли?
— Зависи кого питаш. Според Таргум, арамейския превод и тълкувание на Стария завет, нефилимите са потомците на паднали ангели, добили деца от жени тук, на Земята. Други смятат, че нефилимите произхождат от юдейските богове, които почитали, преди богът творец Яхве да ги помете. Според тази хипотеза тези детайли са били отстранени от Петокнижието, понеже подобна информация не е била в полза на проекта — да бъдат събрани хората около вярата в един всемогъщ бог. Според открити от археолози текстове в древния град Угарит в Сирия, съдържащи също и списъци на тогавашните богове, Бог е имал седемдесет синове, ръководили всеки своето племе.
— Значи тези исполини, нефилимите, са потомци на Бог?
— Не Бог! Сатаната!

367
— Не каза ли току-що…
— Старите митове често се смесват с други. Обичайната теория е, че нефилимите са потомството на падналите ангели и земните жени.
— Не подозирах, че ангелите си падат по секса.
— По Ноево време доста ангели се поддали на изкушението да изоставят Бог, за да се любят с жени. Представяли им се в мъжки образи. Правели се неустоими. Само че децата, които им се раждали от земните жени, били уродливи. Нефилими. Насилници,
свръхчовеци, зли великани. Потопът ги изтребил. Създателите им,
падналите ангели, се спасили, като се превърнали в духове. За тях обаче небесните порти били затворени. Потърсили убежище при
Сатаната. Ето тези същества завинаги са получили названието демони.
Мобилният му телефон звънна. За мелодия си бе свалил известните думи на Нийл Армстронг. That’s one small step for a man,
one giant leap for mankind. Някои свадливци дълги години обсъждат дали Армстронг наистина е казал а-то пред man — дали го е забравил,
или звукът се е изгубил при предаването. КК слушаше. Зададе някой въпрос. На няколко пъти измънка „Фантастично!“. Когато затвори телефона (със сръчност, достойна за илюзионист), лицето му се озари от момчешка усмивка.
— Открили са още един ръкопис. Намирал се е в сребърна кутия в една от нишите на зикурата. Цяла камара листи, изписани с акадски клинопис. Нефилимът ни е оставил още едно послание.
[1]
нефилими. — Б.а.
↑
[2]
Битие, 6:1,2 и 4. — Б.пр.
↑
[3]
Второзаконие 3:11. — Б.пр.
↑
[4]
Числа 13:33. — Б.пр.
↑
[5]
Първа книга на Енох, гл. 7, стих 1–6. — Б.пр.
↑

368

Изтегляне 4.15 Mb.

Сподели с приятели: