Евангелието на Луцифер

386
XIV. ЧУЖДЕНЦИТЕ
1.
Ал Хила
1 септември 2009
КК си взе една бира от хладилника. Погледна ме въпросително
— не исках ли и аз кутия будвайзер? Поклатих глава. Така или иначе вече бях замаян.
— Ако Земята е била посещавана от извънземни — казах аз, —
трябва да има доказателства?
— Искаш да кажеш — освен Oûäh?
— Трябва да са оставили нещо след себе си?
Той отвори бирата, чиято пяна преля. Позасмя се и отвърна:
— Съществуват многобройни и още по-невероятни теории за праисторически астронавти на кратки посещения на земното кълбо,
ще знаеш. Имануел Великовски проследява библейски разкази и митове чак до сблъсък между Земята, Венера и Марс в предисторическо време. Захария Сичин твърди, че в слънчевата ни система съществува непозната планета, Нибиру, където живее напреднала цивилизация и тя посещава Земята всеки път, когато планетите се доближат достатъчно. Дейвид Айк настоява, че Земята се управлява от Вавилонското братство — раса от човекоподобни влечуги, ръководени от кралица Елизабет II, Джордж У. Буш и Крис
Кристофърсън.
— Мисля, че може би съм един от тях. Във всеки случай се чувствам като влечуго, когато се събудя сутрин.
— Най-известният астроархеолог от всичките е швейцарецът
Ерих фон Деникен. В книга след книга той аргументира теорията, че
Земята е била посещавана от извънземни в древността, и че светът е пълен с археологически доказателства за тези посещения. Проблемът е, че извънземните не са идвали от четири-пет хиляди години. За да открием следи от тях, трябва да търсим между редовете в митовете и

387
религиите. Тъкмо в преданията на вярата продължават да живеят свидетелствата за тези мистични небесни богове.
— Като алегории?
— Да. Митове. Притчи. Видения. Откровения. Дори и в
Библията можеш да откриеш описание на космически кораб,
приземил се право пред очите на въодушевен пророк, който си мислел, че получава видение свише.
Той плъзна по масата гъсто изписан лист:
— В Стария завет ще откриеш това откровение у Езекиил.
Направи следния експеримент: прочети текста с модерни очи. Тогава ще осъзнаеш, че Езекиил описва астронавти с непознати уреди, както и пламъците и шума от спирачните мотори на совалка за приземяване.
Ще разпознаеш намеците за метал, стъкло, механика, електроника,
освобождаване на сила.
„Видях, и ето, вихрушка идеше от север, голям облак и пламнал огън, а около него сияние; и отсред него се виждаше нещо наглед като светъл метал, от средата на огъня. Отсред него се виждаше и подобие на четири живи същества.“
„… изгледът им бе като запалени огнени въглища,
като изгледа на факли, които се движеха нагоре-надолу между живите същества; огънят беше светъл, и светкавица изскачаше из огъня. И живите същества блещукаха наглед като светкавица. А като погледнах живите същества, ето по едно колело на земята при живите същества, за всяко от четирите им лица. Изгледът на колелата и направата им бе като цвят на хризолит; и четирите имаха еднакво подобие;
а изгледът им и направата им бяха като че ли на колело в колело.“

388
„И когато вървяха живите същества, и колелата вървяха край тях; и когато се издигаха живите същества от земята, и колелата се издигаха.“
„А над главите на живите същества имаше подобие на един простор, наглед като цвят на страшен кристал,
разпрострян над главите им. А под простора крилата им бяха разпрострени, едно срещу друго; всяко същество имаше две, които покриваха телата им отсам. И когато вървяха, чувах фученето на крилата им като бучене на големи води, като глас на Всесилния, шум на метеж, като шум на войска. Когато се спираха, спущаха крилата си.“
„И над простора, който бе върху главите им, се виждаше подобие на престол, наглед като камък сапфир; и върху подобието на престола имаше подобие наглед като човек седящ на него на високо. И видях нещо наглед като светъл метал, като изглед на огън в него от всяка страна;
от това, което се виждаше, че е кръстът му, и нагоре, и от това, което се виждаше, че е кръстът му, и надолу видях като изглед на огън обиколен със сияние.“
[1]
— Как да тълкуваме това? — попита КК. — Като религиозно откровение, екстатично и религиозно видение? Божествено откровение? Или като описание на пристигането на совалка за приземяване, изпратена от кораб-майка, кръжащ над Земята?
Всъщност в митологията има редица подобни описания. Езекиил не е

389
единственият срещнал астронавтите. В епоса за Гилгамеш Енкиду се носи над земята на орлови криле. Енох пък дори се е издигнал с кораба във въздуха. В книгата си той отразява срещата си с астронавтите, които взема за ангели, и става автор на първото в историята описание на Земята, видяна от въздуха. Тези, които вярват в палеоконтакта — космическо посещение в древността — привеждат в доказателство всичко от скалните рисунки на същества, наподобяващи астронавти, до съвършената форма на пирамидите — обясни КК. — В
най-добрия случай можем да говорим за показателни явления. Често става дума просто за благосклонни тълкувания. По принцип това са недоразумения.
— Какви показателни явления?
— О, нали знаеш. Стоунхендж. Пирамидите в Гиза. Платото
Наска в Перу. Календарът на ацтеките. Математиката на маите.
Китайската астрономия. Батерията от Багдад. Механизмът от
Антикитера — механично устройство на близо две хиляди години,
смятано за първия аналогов компютър в света. Списъкът е дълъг,
страшно дълъг. Всичко обаче е тълкувания. Никой не е успял да ги свърже с нещо конкретно. Досега. В нашия случай не работим с тълкувания. Ние имаме доказателствата! Разполагаме с предмети,
които доказуемо нямат земен произход. А сега сме се сдобили и със скелет.
Изпълних дробовете си с кислород и издишах бавно.
— Разбирам скептицизма ти, Бьорн, но знам, че Oûäh е дошъл от друга планета. Не съм фанатик. Дори не съм почитател на научната фантастика. Никога не съм гледал „Стар Трек“, „Вавилон 5“,
„Досиетата X“ или както там се казват всичките онези сериали.
Разказвам ти това, защото знам. Защото цялата история ми е известна.
Предисторията, ако искаш.
[1]
Езекиил, глава 1, стих 4–27 (с известни съкращения). — Б.а.
↑

390
2.
КК сръбна няколко глътки от бирата и седна на масата.
— Нека се върнем към откритието на Свитъците от Мъртво море през 1947-а и Сребърния свитък през 1952-а. Сребърният свитък в прав текст разказва историята на астронавт от чужда планета.
Съчинението е подписано от личност на име Oûäh. Той описва откъде са дошли и какво са срещнали на Земята. Формулировките му —
оцветени със символиката и речниковия запас на свещениците, които са го научили на езика — водят до многобройни объркващи двусмислици. Онези, които са успели да разтълкуват и прочетат
Сребърния свитък в хода на историята, не са гледали на разказа като на думи на извънземен астронавт. Чели са го като историята на паднал ангел. Поставили са знак за равенство между Oûäh и Сатаната. Не е толкова чудно. В Сребърния списък той нарича себе си и астронавтите си ту ние, живелите на небето, ту ние, прогонените от небето.
Навярно това е непохватен начин да обясни, че са били изпратени на мисия от родната им планета. Типична е формулировката ние, с крилете, падналите от небето. Неясно, зле изказано. Когато Oûäh е използвал понятието криле, той е мислел за самото летене — с космически кораб. Само че онези, които са чели формулировката, го разбирали буквално. Паднали от небето ангели. Текстът не бил написан особено добре. Бил формулиран нескопосано. Сякаш е бил измислен от дете. Или пък някой, който тъкмо е научил нов език, без особено да разбира по-ошлайфаните страни на синтаксиса и граматиката. Какъвто е бил случаят. Oûäh е научил местния език.
Акадски. Акадският е имал сложна граматика. Можеш ли да си представиш проблемите с изучаването на език на чужда планета?
Фонетиката. Писмените знаци. Граматиката. Ортографията.
— Аз си имах сериозни проблеми с немския.
— За себе си пише, че е дошъл от небесното море. Имал е предвид космоса. Текстът бъка от подобни двусмислици и чудновати формулировки. Ето защо може да се чете по много начини. Също и като религиозно пророчество или Апокалипсис. Както и Нострадамус може да бъде четен по сто различни начина. В края на краищата

391
текстът е бил написан от създание, свикнало да мисли и да се изразява различно от нас, хората. Когато Oûäh нарича себе си небесен бог,
паднал подобно на огнена звезда от небето, не можем да го разбираме буквално. Заел е образния речник на свещениците, които са го научили на езика и са го почитали като бог. Всъщност това го прави още по-човечен, ако изобщо можем да използваме подобна дума,
полагал е огромни усилия да научи езика. Не е чудно, че е приел алегоричните формулировки на духовниците.
— Невероятно…
— Забележителен разказ — продължи той. — Oûäh разказва за група от двеста астронавта, ангели, потеглили от родната си планета и свършили тук, на Земята. Макар да са имали многобройни човешки черти, изградени на въглеродна основа същества с два крака, две ръце,
глава с очи, нос и уста, те се различавали от хората генетично. Ставали двойно по-високи. Живеели много по-продължително. Ние, хората, си имаме биология с потенциален живот от 100–120 години.
Сънародниците на Oûäh са можели да доживеят няколко хиляди години.
— Как е възможно?
— Когато открием отговора на този въпрос, може би ще бъдем в състояние да разработим методи за удължаването на собствения ни живот.
— Но все пак трябва да имате някаква теория?
— Биолозите ще търсят обяснение в ДНК-то на Oûäh.
Естествено, че имат теории. Самовъзстановяващо се ДНК. Наличие на съвсем различен вид ензими, антиоксиданти и свободни кислородни радикали. Нещо, което влияе на обмена на вещества, забавя пулса, но поддържа необходимото оросяване на сърцето и мозъка.
Самообновяващи се митохондрии. Нещо, действащо себепречистващо на целия организъм. В общи линии. Съществуват многобройни теоретични начини да удължаваш живот. Расата на Oûäh е била създадена така от самата природа.
— Представи си да станеш на няколко хиляди години.
— Дори тленните му останки са удивително добре запазени.
Нещо е спряло както стареенето, така и разграждането. Видя го със собствените си очи.
— Честно да ти кажа, стори ми се зловещ.

392
— Струва ми се, че бихме го харесали, Бьорн. Въпреки че е бил огромен и различен.

393
3.
— Защо изобщо е написал тези текстове?
— Предполагаме, че Oûäh и хората му са искали да ни помогнат.
Да споделят познанията си с нас. В технологично отношение цивилизацията му е била на десетки хиляди години пред човешката.
Рано са осъзнали, че хората са били твърде примитивни, за да добият полза от онова, на което биха могли да ги научат. Донесените от неговата планета познания са били твърде напредничави за нас. И
въпреки това е искал бъдещите поколения да знаят, че са идвали тук.
Ето защо се е наложило Oûäh да се погрижи да остане скрит заедно с водещите към него следи, докато човечеството достигне необходимото ниво на развитие, за да го разбере и разтълкува. Освен че се е оставил тук, във Вавилонската кула, той е написал и два текста — Златния и
Сребърния свитък, които да гарантират, че скривалището му ще бъде открито и ние ще разберем кой е бил той, но едва когато сме готови.
— Чакай, чакай. Златен свитък? Не си го споменавал досега?
— За съжаление е бил изгубен. Както указва името, написан е бил върху чисто злато. Там той задава точното местоположение на
Вавилонската кула под формата на поредица от координати, уточнени чрез геометрични и математически задания. Както обаче знаеш,
подобни сведения са били безсмислени за съвремието му, както и за хората изобщо чак до наши дни. Едва след като се сдобихме с целия текст и поредицата от формули, д-р Гордън и щабът й успяха да дешифрират кодовете, от които се нуждаехме, за да открием координатите на Вавилонската купа.
— Сребърният свитък… Златният свитък… Какво тогава е
„Евангелието на Луцифер“?
— Знам, че звучи странно, но „Евангелието на Луцифер“ може да се опише най-точно като резервно копие. Не в компютърен смисъл,
разбира се, но акадският текст в лявата колона е препис на Сребърния свитък. Символите и знаците в дясната колона пък съответстват на
Златния. „Евангелието на Луцифер“ е изписано върху извънземна материя, която не се разгражда. Допълнителна мярка за сигурност от

394
страна на Oûäh. В случай че нещо се обърка с оригиналите. А и нали така е станало.
— Къде е скрил всичко това?
— Оставил е Сребърния и Златния свитък в солидно хранилище.
— И все пак са били открити?
— Хранилището, което е поръчал да построят, е било най- стабилното и непристъпно скривалище за времето си. Съществува и до днес. Виждал си го и ти. Със собствените си очи.
— Къде? Кога?
— Постави се на мястото на Oûäh. Седи си тук, в зикурат във
Вавилон. Ден след ден, нощ след нощ. Пише завещанието си за идните поколения. Всички останали, пристигнали с него, са мъртви.
Почитат го като бог. Той обаче знае, че всичко е преходно. Новите владетели могат да разрушат всичко, което предците им са съградили.
Познава човешката природа. Затова се подсигурява. Зикуратът, в който живее, на практика е запечатан за иманярите. Сам знаеш как отворихме вратата. Примитивните обирджии не са имали никакъв шанс. Oûäh е осъзнавал, че кулата над солидната основа, където е било жилището му, рано или късно е щяла да се срути и допълнително да подсили запечатаното скривалище. Останел ли е обаче твърде добре скрит, той и това, което е оставил, никога нямало да бъдат намерени.
Ето защо е потърсил скривалище в чужбина, където да остави указанията, т.е. Златния и Сребърния свитък. Нуждаел се е от солидна постройка, която да надживее хилядолетията, при това нещо толкова грандиозно, та идните поколения завинаги да останат запленени. По този начин, разсъждавал е Oûäh, човечеството рано или късно е щяло да открие скривалището и дано това да стане в стадий на развитие,
когато би разбрало на какво се е натъкнало. Е, сигурен съм, че вече се досещаш за останалото.
— Не.
— Помисли де. Коя цивилизация е била най-силната и могъща по времето на Oûäh?
— Близо 2500 г. пр.н.е.? Ами… Египет?
— Точно така.
— Пирамидата в Гиза? Голямата Хеопсова пирамида?
— Абсолютно правилно. Една огромна пирамида е била идеална за целите на Oûäh. Всъщност той е заминал за Египет и е убедил

395
фараон Хеопс, или Хофу, както се е наричал на староегипетски, да издигне монументалната постройка, оставяйки впечатлението, че е собствената му гробница. Пирамидата никога не е била гробница, а хранилище. Хранилището на Oûäh.
— Благородството на могъщ владетел…
— За фараона Oûäh е изглеждал като бог. За тях не е бил някакъв извънземен астронавт, а бог! А ако Бог почука на вратата ти и помоли за помощ, дори езичникът Бьорн с радост ще услужи, за да си осигури вечно блаженство, не е ли така? Е, фараонът Хеопс не се поколебал и за секунда. Построил пирамидата, за която помолил Oûäh.
— И там той е скрил свитъците си?
— Oûäh се нуждаел от три камери. Главната, която бъдните поколения нарекли кралска камера, е била в центъра на пирамидата.
От нея две шахти сочат към звездата гигант Алнитак в пояса на Орион и Алфа Драконис, древната полярна звезда Тубан в съзвездието
Дракон. Имаме хипотеза, че една от шахтите сочи към слънчевата система на Oûäh. Положил е Златния свитък в каменен саркофаг в кралската камера. Лежал е в ковчеже от акация, покрито със злато. То е било оставено в саркофага, съдържащ кутия, дълга точно 130 см и широка и висока 78 см. Впрочем същите са мерките на Кивота,
указани в Библията.
Въздържах се да коментирам.
— Сребърния свитък е бил скрит в камерата на кралицата. И до ден-днешен египтолозите спорят, да не кажем, че не им е известно,
каква е била същинската функция на камерата. Остава само резервното копие, личната флашка на Oûäh. „Евангелието на
Луцифер“. Преписът на Сребърния и Златния свитък. Било е скрито в камера на близо трийсет метра под земята. Случило се немислимото.
Иманяри успели да проникнат през многобройните системи за сигурност, блокиращи достъпа до камерите. Oûäh е вярвал, че свещеният статут на пирамидата и всичките камъни, покриващи входовете към камерите, ще защитят ръкописите от разбойници. Е, не се е получило. Египетските иманяри били големи хитреци. Някъде по време на Средното кралство от египетската история съкровищата били разграбени. Златния свитък изчезва от историята. Можем само да гадаем за случилото се. Крадците, които не разбирали нищичко от текста, по всяка вероятност са накълцали златото на парченца и

396
разпродали всичко на дребно. Съдбата се оказала по- благоразположена към всичко останало. Ковчежето от акациево дърво,
без златото, се появило при цар Соломон в легендарния му храм в
Йерусалим. Същото станало и със Сребърния свитък и „Евангелието на Луцифер“.
КК отиде до прозореца и се загледа навън:
— Когато римляните разрушават Втория храм през 70 г. от н.е.,
те разграбват голямо количество съкровища и свещени предмети, но благодарение на някакво загадъчно съглашение между свещениците и есеите, Сребърния свитък е бил спасен и скрит в пещерата, където нашите археолози го изкопават през 1952 г.
— Навярно им е минало през ума, че целият Сребърен свитък може да е бил фалшификат?
— Нима мислиш, че това не е била първата реакция на онези,
които са го чели? В началото целта на целия проект бе да докажем, че
Oûäh е бил някаква фантастична фигура, а Сребърния свитък —
предисторически блъф.
— Какво ви убеди?
— Oûäh е оставил след себе си извънземна материя. Например тази, върху която е написано „Евангелието на Луцифер“. Може би напомня на животинска кожа, но всъщност е синтетична, както заключиха и приятелите ти в Исландия. В ковчежето със Сребърния свитък също имаше нещо органично — лист, но не от земен произход.
Свеж и червен. Съхранен е за вечността по един или друг начин.
Биолози, химици и други учени са изследвали това листо в продължение на близо 60 години. Още не е повехнало.

397
4.
Канех се да попитам как бе възможно листът никога да не вехне,
когато вратата на кабинета се отвори. На прага изникна огромният
Дик Стоун.
— Спипахме го!
Зад него, в пролуката между правоъгълния отвор на вратата и контурите на тялото му, пустинята тънеше в мрак.
— Заловен ли е? — попита КК.
— Още не. — Началникът на охраната затвори вратата след себе си. — Не е в стаята си, но не може да е далеч. Хората ми излязоха да го търсят.
— Кой е той?
— Един от онези, които дори не влизаха в списъка със заподозрени — отвърна Стоун и седна на масата. — Професор Алдо
Ломбарди гарантира за него.
Щом видя изписаната по лицата ни реакция, той вдигна ръце оправдателно.
— Професорът е извън всякакво подозрение. Лично говорих с него по телефона преди няколко минути. Не можем да го виним. Той не се ужаси като вас. Ломбарди го е назначил в Григорианския университет дълго преди той самият да бъде приет в Проекта
Луцифер.
— Кого? — повтори КК.
— Италианец. Виторио Тасо. Един от семиотиците.
Призля ми. Спомнях си Виторио Тасо. Поздравихме се първия път, когато посетих професор Алдо Ломбарди в кабинета му.
Засякохме се в тайния архив на Ватикана. Тук, в лагера, той беше от онези, които винаги страняха от другите — в столовата, в общите помещения — рядко разменяше дума с нас, останалите. На няколко пъти се бях опитвал да започна разговор с него, но никога не изглеждаше заинтригуван.
— Всичко това е страшно тъжно — обади се Стоун. — Тасо беше протеже на професор Ломбарди.

398
— През цялото време е бил къртица на дракулсънджейците —
замисли се КК. — Ето как са били толкова добре осведомени. Знаеха къде сме. Какво мислим. Чрез Виторио Тасо Алдо Ломбарди несъзнателно е служел за информатор на дракулсънджейците.
— Започнали сме преглед на миналото му в сътрудничество с италианското разузнаване. По думите на професор Ломбарди, Тасо е бил назначен в Григорианския университет през 1998-а. Преди това дълги години и с най-добрите препоръки е работил в университета в
Болоня, а по-рано — в университета в Торино. Защитил е докторска степен в Кеймбридж.
— Кога е станал дракулсънджеец? — попитах аз.
— Навярно е бил такъв през цялото време. Подозираме, че е бил т.нар. „спяща клетка“. Според документите е роден в Бреша. Само че всичките му свидетелства — акт за раждане, кръщелно, изпити от основното училище, паспорт — са фалшифицирани. Проверихме местните регистри на населението и училищните архиви. Първата следа от Виторио Тасо в официалните италиански регистри е от приемането му в университета в Торино. Основано е върху фалшиви документи. Явно не са имали причини да проверят достоверността на цялата информация. Разследваме възможността да произхожда от
Румъния, където се намира базата на дракулсънджейците и…

399
5.
— Впечатляващо!
Виторио Тасо бе дребен човечец — нисък, стеснителен, с рехава косица и старомодни очила, които му придаваха вид на застаряващ интелектуалец. Сега стоеше на вратата между кабинета и коридора и приличаше на всичко друго, но не и на интелектуалец. Никой от нас не бе чул вратата да се отваря.
— Изправете се! Всички!
Гласът му звучеше твърде носово и пискливо, за да му придаде естествения авторитет, който би следвало да произтича от докторската степен, научния му curriculum vitae и глока, който бе насочил към нас.
Станахме. Началникът на охраната направи крачка встрани.
— Не мърдайте!
— Виторио… — обади се КК.
— Не! В създалата се ситуация ще ме наричате с истинското ми име. Брат Рац.
— Брат Рац… — повтори КК. — Както искаш. Допускам, че си вярващ дракулсънджеец?
— Посветен бях за дракулсънджейски монах още на тринадесет години. По него време живеех в манастира Сфънт Съндже от десет години. Монасите ме отгледаха.
— Ръкописът ли търсиш?
— Естествено.
— За съжаление ще трябва да те разочаровам.
— Къде е?
— Не е тук в лагера.
— Не подценявайте интелекта ми.
— Брат Рац, ръкописът служеше за една-единствена цел — да ни покаже местоположението на Вавилонската кула. На вас за какво ви е? Пророчествата, които вярвате, че се намират в третата част, не съществуват изобщо. Няма да откриете и думичка за Бог, Сатаната и costhul. Тълкували сте текста погрешно. Послушай ме! Вие…
— Къде е ръкописът?

400
— На сигурно място. Няма да го докопаш нито ти, нито братята ти от ордена.
Брат Рац пристъпи напред в стаята.
— Тогава ще го направим по другия начин. Първо ще застрелям
Белтьо. После началника на охраната. Накрая и теб. В коленете.
Накрая в корема. Казват, че куршум в корема е най-ужасният и болезнен начин да умреш. Все по някое време ще избереш да ми довериш къде е.
Той насочи погледа и оръжието си към мен.
Аз съм пъзльо. Страхът от болката и изгледите за внезапна и ранна смърт карат коленете ми да поддават. Хванах се за облегалката на стола, за да не падна.
— Какво ще правим? — попита брат Рац КК.
КК май отвърна, че било естествено да сподели къде се намира ръкописът, ако само това се изисквало. Ушите ми така пищяха, че не разбирах особено какво точно казва. След няколко секунди щях да съм готов припаднал. В случай че преди това не ме застреляха.
— Къде? — кресна брат Рац толкова силно, че гласът му пресекна.
Едва тогава забелязах двете червени точки, затанцували по челото му. Реших, че ми се привижда.
— Къде? — пак кресна той.
— Ей сега ще чуеш… — отвърна КК.
Снайперистите, научих по-късно, лежали в готовност в каросерията на един камион, паркиран пред главния щаб. Чували всичко чрез микрофон, който началникът на охраната носел.
— Знаехме, че той е предусещал как скоро ще го разкрием, а вие сте най-логичните му жертви — обясни началникът на охраната,
когато опасността премина. — Предвидихме всичко. Когато станах и пристъпих встрани, се стараех да осигуря на снайперистите видимост и пространство за стрелба.
Когато двете червени лазерни точици се намериха една друга върху бледото чело на брат Рац, най-напред експлодира прозорецът, а после и главата му. Гледката не беше от най-приятните. Спомените и досега ме преследват. Хвърлих се на пода сред дъжд от счупени стъкла, но всичко вече бе приключило. Останките на брат Рац се къпеха в кръвта, съдържаща всичко свято за него.

401

Изтегляне 4.15 Mb.

Сподели с приятели: