Евангелието на Луцифер

369
име.
— Свитъците от Мъртво море! — възкликна КК.
Опрял кокалчета върху заседателната маса, той се наведе към мен, сякаш му се искаше с поглед да натъпче цялата древна сбирка текстове в тялото ми.
— Можеш ли да си представиш нещо по-завладяващо, Бьорн?
Хиляда древни текста! Откритието на Свитъците от Мъртво море само по себе си е главозамайващо. Световна сензация! И за вярващи, и за атеисти. За историците, археолозите, палеографите. Но на първо място за теолозите. Откритието събудило интереса към археологията и теологията, вдъхнало им нов живот. Освен това сбирката съдържа нещо навярно още по-впечатляващо от древни текстове върху папирус и кожа. Нещо необичайно. Чувал ли си някога за 3Q15?
— Звучи ми като робот от „Междузвездни войни“.
— Сред старите пергаменти и папируси, в третата пещера при
Кумран, е било скрито нещо изключително специално.
КК извади някаква папка от едно чекмедже на бюрото си и с театрален жест постави на масата пред мен снимка.
— Странно как толкова малко хора са чували за 3Q15.
Мотивът приличаше на стара консерва, която някой е строшил с чук.
— Какво представлява това нещо? — попитах. — Старо желязо?
— 3Q15 показва, че това е петнадесетият ръкопис, намерен в трета пещера в Кумран. Откритието е било необикновено. Повечето текстове от Мъртво море са били написани върху папирус или пергамент. 3Q15 е метален. Бил е издялан в тънък слой листи от мед,
примесена с един процент калай.
— Че за какво им е трябвало да пишат върху метал?
— Защото текстът е бил създаден, за да просъществува. Дълго.
Папирусът и пергаментът могат да издържат стотици, може би хиляди години. Написаното върху метал обаче е предназначено за вечността.
— За вечността, ти… Какво е пишело в него?
— Тъй като металът е бил навит и корозирал, наложило се е да го разрежат, за да могат изобщо да го тълкуват. За разлика от много от останалите свитъци, текстът върху Медния свитък не е библейски,

370
нито дори религиозен. Съдържа дълга редица описания къде могат да бъдат открити огромни съкровища. Двайсет и шест тона злато.
Шейсет и пет тона сребро. Редки, скрити ръкописи. Скъпоценностите са описани в детайли. Чуй само… — Той се покашля и изрецитира по памет: „В руините на Хореба, в долината Ахор, под стълбите, които водят на изток, около четиридесет фута: има сребърен сандък, тежък седемнайсет таланта“
[1]
. Следват три гръцки букви, КЕН, все още загадъчни за учените. Текстът продължава така: „В гробницата в третата каменна секция има сто златни кюлчета. Деветстотин таланта са скрити в слоевете при горния отвор, в основата на големия водоем на двора след коридора от колони“
[2]
— Открили ли са някое от тези съкровища?
— Някои смятат, че всички са измислени — че Медния свитък не е нищо повече от разбойническа история. Изследователите още не са постигнали съгласие по въпроса дали това е карта за съкровища или врели-некипели. Но защо, по дяволите, им е трябвало на древните шегаджии да пилеят толкова време, сили и ресурси за безсмислици и нелепости? Най-напред е трябвало да подготвят метала, да го валцоват на тънки листи, след което да издялат текст от 1500 думи милиметър по милиметър. Само за да подразнят бъдещите археолози?
— Бих им доставил това удоволствие.
— Една подробност в Медния свитък обърква специалистите,
най-вече лингвистите и палеографите. Безобразният език и ортографията. Езиковедите са изброили над трийсет правописни грешки. Защо? Писарите по онова време са били най-грамотните в обществото. Някои смятат, че текстът е бил преписан от чужденец,
който не е владеел езика. Или пък е станало в бързината, точно преди да избухне юдейско-римската война от 66 г. от н.е. Впоследствие се е спекулирало да не би Медния свитък всъщност да сочи пътя към уникалните религиозни съкровища от Първия и Втория храм в
Йерусалим. И в такъв случай не говорим за злато и сребро,
скъпоценни камъни и единствени по рода си ръкописи, а за предмети като Кивота и плочките с Десетте Божи заповеди. Това, което никой не е проумял, е какво всъщност е представлявал Медния свитък. Нито историците. Нито археолозите. Нито теолозите. Нито палеографите.
Затова пък моите предшественици в Проекта Луцифер са успели.
— Какво е той… всъщност?

371
— Натъкнали са се на нещо съвсем различно, скрито в описанията на всичките съкровища. Шифър. Код.
[1]
Мярката талант може да варира между 20 и 60 кг, в зависимост от това, което се тегли. — Б.а.
↑
[2]
Норвежкият текст е превод от английската версия на староеврейския оригинал. — Б.пр.
↑

372
2.
— Медният свитък 3Q15 е бил намерен през 1952 г. — обясни
КК, — но първите официални преводи се появяват едва през 60-те.
Факт е, че нашите хора — американски и израелски археолози,
езиковеди, палеографи и други експерти — изготвят временен превод още същата година. Важното в случая е, че са успели да дешифрират кода.
— И какво е посланието?
— Медния свитък изрежда шейсет и три подземни скривалища из територията, която днес наричаме Израел, където били скрити тонове златни и сребърни съкровища. Тайният код обаче издавал нещо съвсем различно, а именно къде може да се намери бронзов свитък.
Есеите са направили Медния свитък, за да прикрият кодираните сведения за местонахождението на Бронзовия свитък.
— Който вие сте издирили?
— Да.
— И какво е съдържал той?
КК забави ход:
— Съдържаше само едно указание. За друга пещера. Зад фалшива стена в пещера в Кумран есеите скрили Сребърния свитък. И
не само това: Сребърния свитък е съдържал знака трикветра и изображение на пауна Мелек Таус. Сега разбираш ли как откриваме взаимовръзки, когато другите виждат просто тотален хаос?

373
3.
— Бьорн, знаеш ли, че Бронзовия и Сребърния свитък никога не са били споменавани публично. За съществуването им знаят по-малко от сто души. Сега ти си един от тях.
Всичките тези ръкописи и метални свитъци започваха да ме объркват.
— Какъв вид информация се е съдържала в Сребърния свитък?
— попитах. — Нов код? Нови указания?
— Сребърния свитък е епически и митологичен разказ. Езикът,
акадски, определено е тромав и неправилен. Това си има и своето обяснение. За онзи, който е писал текста в Сребърния свитък, езикът на местните вавилонци не е бил майчин. Деликатно изразено. Научил го е в новата си родина с цената на огромни усилия. Искал е написаното от него да се чете и разбира след хиляди години. Именно заради Сребърния свитък през 1952-а бе основана нашата група —

Изтегляне 4.15 Mb.

Сподели с приятели: