417
паднали ангели, за войната между
синовете на светлината и мрака, за прогонването на Луцифер от небето. Както може би се сещаш, ръкописът е пълен с алегории,
намерили нов отзвук с развитието на християнството.
Всички митове за Луцифер, падащ като факла от небето, за
Сатаната, за нефилимите, за ангелите и демоните — всичко произтича от срещата на човека с
Oûäh и народа му. Същества, които до голяма степен са изглеждали като нас, но
били толкова огромни, могъщи,
мъдри и стари. Чудно ли е, че хората са ги приемали за богове?
По това време понятието ангел не било въведено —
не и според християнската представа за тези полубожествени духове. Когато свещениците искали да почетат и придадат образ на Oûäh, като крилато божество,
долетяло от небесата, те избрали символ, свързан за тях с най-красивата и
величествена птица, която можели да си представят: пауна. Мелек Таус. Първият ангел.
Не е ли изключително характерно за човешката природа това, че ние, водени от свещеници и пророци, по- късно сме ги превърнали в дяволи и демони?
Според митологията Сатаната се е сдобил с една трета от небесните ангели в бунта си срещу Бог.
Източникът са двеста астронавти, дошли при нас от небето, от космоса. Не сме ли се отнесли
крайно несправедливо към тях, превръщайки ги в дяволи и демони? Дошли са, за да ни помогнат. Били са наши приятели. Учители. Посветили са ни в земеделието и изкуството да се изграждат държави, астрономията и математиката — всичко, от което се нуждае една цивилизация, за да се развива. Превърнали са ни от примитивни племенни номади в цивилизовани, мислещи хора. Оформили са човечеството. Научили са ни как да организираме една цивилизация.
А какво са получили в отплата? Направили сме ги зли. Възприели сме ги като заплаха. Като нещо опасно.
Превърнали сме ги в демони. В помощници на злото.
418
Разбрали сме ги по възможно най-ужасния начин. Не
е ли типично за нас, хората, да виждаме най-лошото у другите?
Някой трябва да възстанови изгубената им чест.
Заслужават го. Бьорн Белтьо, искам смирено да те призова:
разкажи историята им. Окажи им честта и уважението, а и благодарността, която заслужават.
Това беше всичко,
което имах да кажа, мой млади приятелю. Уморен съм. Това стига. Мир с теб.
Твой приятел: Джовани Нобиле
P. S. За първи път от четиридесет години насам без страх мога да подпиша писмо със собственото си име. Това е като да откриеш себе си.
P. S. 2 Не мисля, че дъщеря ми Силвана ще има нещо против да поддържате връзка.“