Евангелието на Луцифер
Изтегляне 4.15 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ЕМОЦИОНАЛНА АЛХИМИЯ, emoc intelig
| XI. OÛÄH Ал Хила 1 септември 2009 — Сребърния свитък — обясни КК, — е бил написан тук, в Месопотамия, във Вавилон, преди повече от 4500 години. Отвън се прокрадваше шума от работата по съоръжението: булдозери, чукане, викове, хеликоптери, бръмчащи на път към базата или излитащи от нея. — Обясни ми как е възможно митологически текст да предпостави създаването на проектите Синя книга и Луцифер 4500 години по-късно — помолих аз. КК притисна длани една към друга, преди да продължи: — Нека най-напред отбележим, че съществуват очебийни прилики между древните шумерски и вавилонски митове и зараждащото се юдейство. В Петокнижието откриваме доста от вавилонските митове. Вземи епоса за Гилгамеш. Тъй наречената стандартна версия на това произведение е открита… — … от археолога Остин Хенри Леярд през 1849-а — продължих аз. За археолозите това са известни неща. — В руините от библиотеката на цар Ашурбанипал край древния град Ниневия — близо до днешния Мосул в Ирак — той се натъква на хиляди глинени плочки с древни митове и епоси за богове. В епоса за Гилгамеш можем да прочетем за наводнение и съпружеска двойка, която оцелява с помощта на милостта на боговете — изумителни прилики с библейския потоп. — Повече от прилики. Героят в епоса, също както в разказа за райската градина, среща лукава змия, която открадва източника на вечния живот не само от Гилгамеш, краля на Урук, но и от цялото човечество. В епоса е описано как Енкиду, приятел на Гилгамеш, е бил направен от глина, точно както Адам. И двамата са създадени по образ и подобие на своя бог. В търсене на вечния живот Гилгамеш среща мъж на име Утнапищим, единствения човек с вечен живот. Утнапищим е посъветван от своя бог да построи ковчег и да вземе със 376 себе си семейството си и по едно животно от всички видове. След това богът залива човечеството с потоп. Дори и изворите на историята за измъчвания от Сатаната Йов можеш да откриеш на акадски в месопотамския епос Ludlul bēl nēmeqi. В този текст предшественикът на Йов е подложен на абсолютно същите изпитания. — Вавилонският мит за сътворението, Енума елиш, също проявява поразителни прилики с по-късните религии — вметнах аз. — И там, и в Библията, вселената и всички същества са създадени постепенно от Бог: небето и земята, светлината и мрака, водата, морето и сушата, флората и фауната, най-сетне и човека. И в двете версии богът има нужда от почивка след сътворението. Нищо от тези явления обаче не е ново, КК. Шумерите и вавилонците са имали многобройни богове и митове, чиито отгласи откриваме в по-късните религии. — Интересно, че споменаваш точно Енума елиш. — КК извади от папката си лист и го бутна към мен по масата: Когато слезеш от небето, за да вземеш решение на това място ще си починеш пред множеството Ще ти дам името „Вавилон“, „Дом на великите богове“ [1] — Старозаветната представа за Земята, небето и морето — обясни КК, — по много признаци прилича на Енума елиш. На практика Енума елиш не е разказ за сътворението, а литературен опит бог Мардук да бъде въздигнат над всички останали месопотамски богове. — Явен паралел с Петокнижието, започнато двеста-триста години по-късно. Само че докато Енума елиш извисява Мардук до най-важния бог, Моисеевите книги отиват още по-далеч и превръщат Бог в единствения истински бог. Не най-важния, а единствения! Всемогъщия! — Версията върху глинените плочки на Леярд датира от времето около 700 г. пр.н.е., други версии са с по 500–700 години по-стари. Следователно митологията е от времето на юдейската митология. Колко случайни са приликите? Бог Адапа, по-късно превърнал се в по- 377 известния Оанес, научил хората на мъдрост. Показал им също как да създадат цивилизация. А Мардук? Той властвал над петдесетте велики шумерски божества, чиито функции, например да защитават градовете, безспорно напомнят за задачите на християнските светци. Нямах търпение да узная накъде бие КК. — Нали не искаш да кажеш, че този очевиден факт — общият произход на митовете и световните религии, трябва да обясни интереса към „Евангелието на Луцифер“ и Сребърния свитък? — Отговорът е значително по-очевиден. — КК ме изгледа и поклати въпросително глава, сякаш аз, дръвникът, езичникът, криех някакво обяснение. — И е свързан с онзи, който е написал Сребърния свитък. — И кой го е написал? — Бил е чужденец. Дошъл е в Месопотамия преди пет хиляди години. Пристигнал е с група сънародници. Били около двеста души. Били различни. И били приети като богове. — Пристигащи нефилими? — пошегувах се. — Тъй като били толкова едри, те оформили митологичната представа на идните поколения за нефилимите. — Мъжът, написал Сребърния свитък — неговия скелет ли открихме? — Точно така. — И кой е той? — Името му е Oûäh и е дошъл от космоса. Рим, май 1970 Високо горе, в края на тунел, грее светлина, толкова силна, че не мога да я гледам. Ло-Ло — шепна аз, или пък си го мисля вътре в мен, — каква е тази светлина? Каква светлина? — пита Ло-Ло. Силната светлина. Приятелче, лежиш в ковчег със затворени очи, тъмно е като в рог. Не виждаш, ли светлината? Не. 378 И ангелите ли не виждаш? [1] Енума елиш, пета глинена плочка, клинопис, ред 127–129. — Б.а. ↑ |