Оценка на тежестта на проблемите на клиента от раздел „Медицински статус”

1. 
   Начално образование – завършен 4 клас.
   
2. 
   Основно образование – завършен 8 клас.
   
3. 
   Средно и специално образование – завършен 12 клас.
   

4. 
   Специалист
   
5. 
   Бакалавър
   
6. 
   Магистър
   
7. 
   Доктор на науките
   

A) поне три дни в седмицата (независимо от дозата); или:

B) като „запой”, през поне два последователни дни от седмицата, до степен, в която е нарушено изпълнението на ежедневните дейности като работа, училище, семеен живот, други занимания или ежедневни дейности като например шофирането на кола.

ЗАБЕЛЕЖКА: Терминът "запой" се отнася главно за кокаин, алкохол и някои други наркотици (например, амфетамини).

Този критерий трябва да бъде преповтарян за всяко от оценяваните вещества, докато стане ясно, че клиентът го е разбрал. Например, „На каква възраст започнахте да употребявате хероин три или повече дни в седмицата?” или „На каква възраст започнахте да употребявате кокаин три или повече дни в седмицата или в големи количества през най-малко два последователни дни?”

Ако клиентът никога не е използвал вещество по описания по-горе начин, кодирайте с "NN" за съответното вещество. Все пак, ако има употреба на някое вещество „по-рядко” от дефинираната по-горе честота на употреба, това трябва да бъде отбелязано в графата „Коментари”, но не трябва да се включва като отговор на въпросите У1 – У13.

Вижте също конкретните инструкции за „Алкохол над прага” - У2, както и за „Повече от едно вещество” - У13.

ГОДИНИ НА УПОТРЕБА. Като отговор на въпроси У1 – У13 във втората колонка се нанася броят години на употреба с честота „три или повече дни в седмицата” или „двудневни запои”.

Продължителността на използване на веществото може да бъде закръглена към цяла година без да се загуби информация. Така, използването в продължение на шест месеца или повече ще се счита като цяла година; използването под шест месеца следва да бъде отбелязано в секцията „Коментари”, но не бива да се отчита като цяла година. Ако клиентът е употребявал субстанцията в различни периоди през годините, разделени от интервали на неупотреба на съответната субстанция, продължителността на тези различни периоди трябва да се съберат и сумата да се закръгли към цяла година.

Ако клиентът никога не е използвал субстанцията по начина, дефиниран по-горе, или е използвал такива субстанции по-малко от шест месеца, кодирайте с "NN" за съответната субстанция. Все пак, ако има употреба на някое вещество „по-рядко” от дефинираната по-горе честота на употреба или е имало употреба като дефинираната по-горе, но за период по-малък от шест месеца, това трябва да се отбележи в в графата „Коментари”, но да не се включва като отговор по въпросите У1 - У13.

Вижте също конкретните инструкции за „Алкохол над прага” - У2, както и „Повече от едно вещество” - У13.

УПОТРЕБА ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 30 ДНИ. Като отговор по въпроси У1 – У13 в третата колонка се нанасят броят на дните (от последните 30 дни) през които клиентът е използвал алкохол или наркотици. Ако той/ тя не е употребявал/ а алкохол/ наркотици през този период, кодирайте с „00”

Вижте също конкретните инструкции за „Алкохол над прага”- У2, както и „Повече от едно вещество” - У13.

НАЧИН НА УПОТРЕБА. Като отговор на въпроси У1 – У13 в четвъртата колонка се кодира обичайният или най-скорошен начин на употреба на веществото. В случаите, в които два или повече начина се използват рутинно, трябва да бъде кодиран по-рисковия.

Кодовете за начините на употреба са посочени под въпросите изследващи употребата на вещества и са представени според степента на тяхната тежест:

1 = през устата;

2 = през носа;

3 = чрез пушене;

4 = невенозно инжектиране

5 = венозно инжектиране.

ЗАБЕЛЕЖКА: Важно е да се зададат въпроси относно историята на злоупотреба с всякакви вещества, независимо от настоящия проблем (например, алкохоликът може да комбинира алкохола с наркотици; употребяващият кокаин може да не е наясно, че има проблем и с алкохола и т.н.).

Предписано медикаментозно лечение трябва да бъде кодирано в съответната по-обща категория. LAAM трябва да бъде кодиран в категорията „Метадон”. Антагонистите и аверзивните медикаменти (напр. Antabuse, Naltrexone and Disulfiram) не се кодират в секцията, но се отбелязват в графата „Коментари”.

Вижте в Приложение 5 списъка на често употребяваните вещества, представени с жаргонното им име и съответната категория в ASI. Ако клиентът докладва за редовна скорошна или минала употреба на вещество, която не е изброено в списъка, това трябва да бъде отбелязано и уточнено във въпрос У12 - „Други”.

У1 и У2. АЛКОХОЛ & АЛКОХОЛ НАД ПРАГА: Тъй като алкохолните напитки са обект на социално приемлива употреба, несвързана с пристрастяване, информацията за употребата на алкохол е разграничена в две нива:

Въпрос У1. "ВСЯКА УПОТРЕБА НА АЛКОХОЛ" се отнася до всяка употреба на алкохол поне три дни седмично, включително и употребата на алкохол над прага, така както е описано във въпрос У2, варианти A и Б;

Въпрос У2. "АЛКОХОЛ НАД ПРАГА" се отнася до употреба на алкохол над следните нива:

A) пет или повече алкохолни „питиета” на ден, употребени през поне три дни от седмицата („питие” е количеството алкохолна напитка, което се съдържа в съответната чаша за алкохол: например около 40 мл. за спиртни напитки („твърд алкохол”), около 150 мл. за вино, около 350 мл. за бира и т.н.); или

Б) употреба на алкохол до интоксикация в поне два последователни дни от седмицата (до състояние, в което се появяват психични и/ или соматични симптоми или се нарушава изпълнението на ежедневните дейности като работа, училище, семеен живот, други отпочиващи дейности или обичайни ежедневни дейности като шофиране и т.н.).

ЗАБЕЛЕЖКА: Въпрос У2 – Алкохол над прага – не означава непременно напиване. Не се препоръчва използването на термина „интоксикация” при задаването на този въпрос, тъй като интерпретациите на клиентите може да се твърде различни. Вместо това, питайте за броят на дните, в които клиентът е „чувствал ефектите от пиенето на алкохол”, например, чувствал се е замаян, възбуден или пиян. Ако клиентът дава данни за значителна употреба на алкохол и въпреки това отрича ефектите на алкохола, опитайте се да изчислите количеството, което е изпил/а (тъй като той/тя може да отрича ефектите или да показва висок толеранс). В такива случаи по правило, еквивалентът на 3 или повече питиета на сядане или изпиването им в кратък период от приблизително 1-2 часа може да бъде прието като „алкохолна интоксикация”, при въпрос У2.

У6. МЕДИКАМЕНТИ. Този клас включва Бензодиазепини, Барбитурати и други успокоителни лекарства (виж Приложение 5). Употребата им (както бе дефинирано по-горе) трябва да бъде отбелязана, независимо от това дали медикаментите са предписани или не. Ако лекарствата са предписани от лекар, това трябва да бъде описано в графата „Коментари”.

У7. КОКАИН И НЕГОВИТЕ ФОРМИ. Кокаинът се използва под много форми, които често имат различни имена. Всички тези форми трябва да се категоризират като „кокаин” и да се кодират като форма на употреба – „ чрез пушене”. Всички различни форми на кокаин (които се приемат през носа, чрез пушене или чрез инжектиране) трябва да се кодират към категорията „кокаин”. Ако се използва повече от един начин на употреба, кодирайте най-рисковия (начините на употреба са номерирани последователно в зависимост от степента на тяхната тежест).

У8. СТИМУЛАНТИ. Този клас включва амфетамини, лекарства за понижаване на апетита и други подобни вещества (Вж. Приложение 5).

У12. ДРУГИ. Тук не се включва употребата на тютюн.

У13. ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНО ВЕЩЕСТВО

На основа на информацията в раздел „Употреба на наркотици/алкохол” трябва да може да се изчисли броят на дните, в които клиентът е използвал повече от едно вещество дневно в последните 30 дни, както и броят на годините, в които редовно е използвал повече от едно вещество (включително алкохол).

За да дадете отговор в колонката „Възраст на начало на употребата” попитайте клиента на каква възраст е започнал да употребява повече от едно вещество (от категориите в EuropASI), като се изключи употребата на алкохол под прага.

За отговор в колонката „Години на употреба" попитайте клиента колко дълго е употребявал повече от едно вещество (от категориите в EuropASI), като се изключи употребата на алкохол под прага.

За отговор в колонката "Употреба през последните 30 дни" попитайте клиента през колко от последните 30 дни е употребявал повече от едно вещество (от категориите в EuropASI), като се изключи употребата на алкохол под прага.

У14. ИНЖЕКТИРАНЕ. Целта на тази секция е да се опише инжекционната употреба, тъй като тя показва както силна зависимост към наркотиците, така и висок риск за проблеми свързани с употребата на тези вещества. Прагът за регистриране на тази поведенческа информация е възможно най-ниският – т.е. веднъж.

У14A. Възрастта при първото инжектиране е възрастта, на която респондентът се е инжектирал за първи път в живота си, независимо от последващата инжекционна употреба.

По отношение на инжекционната употреба през живота: дори едно инжектиране през която и да е година включва тази година към „инжектиране през живота”. По сходен начин, едно инжектиране в месеца ще доведе до отчитане на съответния месец при посочването на броя месеци (от последните шест месеца), през които клиентът се е инжектирал. Също така едно инжектиране на ден, ще включи този ден към общия брой дни (от последните 30 дни) през които клиентът се е инжектирал.

У14Б. ИНЖЕКТИРАНЕ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 6 МЕСЕЦА. „Използване на общи игли и спринцовки” се дефинира като инжектиране с игла и спринцовка, които вече са били използвани от някой друг.

У15. СВРЪХДОЗА и ДЕЛИРИУМ ТРЕМЕНС: Ако имате съмнения по отношение на свръхдоза, която клиентът заявява, попитайте го/ я какво е направил/а, за да се съвземе. Простото „проспиване” не представлява свръхдоза. Ако клиентът опише някакъв инцидент, при който се е наложила интервенция за да се възстанови, считайте това за свръхдоза.

Същността на свръхдозата ще се различава в зависимост от типа на използвания наркотик. Докато опиатите и барбитуратите водят до наподобяващи кома ефекти, свръхдозата от амфетамини често води до психози.

Трябва да включите опитите за самоубийство, ако те са направени чрез свръхдоза (Припомнете си това при изследването на „Психиатричния статус” и се уверете, че сте проверили дали е отбелязана хоспитализация в „Медицински статус”).

ДЕФИНИЦИЯ ЗА ДЕЛИРИУМ ТРЕМЕНС (ДТ):

ДТ се проявява между 24 и 48 часа след последното питие на човек. Изразява се в тремор (треперене) и делириум (тежка дезориентация), като често се съпровожда от треска. Понякога включва халюцинации, но не винаги. Истинските ДТ-си обикновено са толкова сериозни, че изискват някаква форма на медицинска грижа или външна интервенция. Предстоящи ДТ-си, диагностицирани от професионалист също се считат за достатъчно сериозни, за да се отбележат като ДТ-си.

ПРОБЛЕМИ, КОИТО ПОНЯКОГА СЕ БЪРКАТ С ДТ-си:

ДТ-си не трябва да се бъркат с „треперенето”, което се появява около 6 часа след спиране на алкохола и не включва делир.

У16. ЛЕЧЕНИЕ: Моля, обърнете внимание, че в този раздел на EuropASI, лечението се отнася до разстройства свързани със зависимости, а не до психиатрични (Вж. раздела „Психиатричен статус”на EuropASI) или до соматични (Вж. раздела "Медицински статус" на EuropASI) заболявания. Ако клиентът е лекуван както поради злоупотреба с вещества, така и поради психиатрични или медицински проблеми, кодирайте лечението в този раздел и в разделите – „Психиатричен статус” и/ или „Медицински статус”.

Уточнете броя на леченията за алкохол и за наркотици поотделно. Ако клиентът е лекуван за употреба на алкохол и за наркотици едновременно, отбележете лечението и към двете категории. Ако клиентът е лекуван последователно в една и съща служба (например, за детоксикация и дългосрочна психотерапия) кодирайте всички лечения поотделно.

Изключете „Училище за шофьори” за нарушения извършени при каране в интоксикирано състояние. Задавайте въпросите за алкохол и наркотици поотделно. В случаите, в които клиентът има проблеми и с алкохола и с наркотиците, се опитайте да отбележите броя на леченията във всяка категория.

У16.1. ИЗВЪНБОЛНИЧНА ДЕТОКСИФИКАЦИЯ. Детоксификацията трябва да се проведе под лекарско професионално наблюдение за период не по-дълъг от 6 седмици, с цел да се достигне свободно от наркотици състояние по отношение на употребяваното/ните вещество/ва. Детоксификацията може да се проведе без медикаменти или чрез прилагането на симптоматични медикаменти (например клонидин, бензодиазепини, нестероидни противовъзпалителни и др.) или чрез краткосрочно (обикновено за по-малко от шест седмици) прилагане на агонистични медикаменти (например метадон, или бупренофрин за опиати, 4-OH-бутират за алкохол и др.) с постепенна редукция на дозата.

У16.2. БОЛНИЧНА ДЕТОКСИФИКАЦИЯ. Специализирани болници за лечение на зависимости със затворен режим. (но не многопрофилни или психиатрични болници- виж по-долу).

У16.3. ИЗВЪНБОЛНИЧНО СУБСТИТУИРАЩО ЛЕЧЕНИЕ. Субституиращата терапия включва дългосрочно лечение с агонистични медикаменти (например LAAM, метадон или бупренорфин за опиатите, 4-CH-бутират за алкохола и др.) най-малко за период от шест седмици. Може да бъде включена и всякакъв тип психосоциална интервенция (с изключение на структурирана програма за дневни грижи), въпреки че това не е необходимо условие.

У16.4. ИЗВЪНБОЛНИЧНА ПРОГРАМА „СВОБОДНА ОТ ВЕЩЕСТВА”. Концепцията за програми „свободни от вещества” се отнася само до веществата, с които клиента злоупотребява (алкохол, наркотици или предписани медикаменти) както и до субституиращите медикаменти. Клиентът може да приема антагонисти (например налтрексон при опиатите) или аверзивни медикаменти (например дисулфирам при алкохола) или предписани психофармакологични медикаменти за съпътстващи психични разстройства (вж. частта „Психиатричен статус” в EuropASI). Психотерапията е най-утвърдената интервенция при тези клиенти. Извънболничното лечение на психични разстройства също е включено в тази група.

У16.5. РЕЗИДЕНЦИАЛНА ПРОГРАМА „СВОБОДНА ОТ ВЕЩЕСТВА”. Този тип програми предоставят условия за живеене и рехабилитация при спазване на определени ограничения. Терапевтичните общности, както за психични разстройства така и за разстройства, свързани с употребата на вещества са най-утвърденият тип програми в тази група.

У16.6.ДНЕВНА ПРОГРАМА. Структурирана програма, в която клиентът прекарва по няколко часа дневно през няколко дни от седмицата. Може да бъде включена всякакъв тип съпътстваща фармакологична интервенция.

У16.7.ПСИХИАТРИЧНА БОЛНИЦА. Лечението (включително детоксификация) трябва да е свързано със злоупотреба с психоактивни вещества (лечение на независимо психиатрично разстройство трябва да бъде отбелязано в раздела „Психиатричен статус” в EuropASI) Включва частни клиники и държавни болници. Психиатричната хоспитализация може да бъде включена при лечението на: зависими клиенти със съпътстващи психични заболявания; и/ или поведенчески последствия от интоксикация; и/ или понякога за детоксификация.

У16.8. ДРУГА БОЛНИЦА. Лечението (включително детоксификация) трябва да е свързано със злоупотребата с психоактивни вещества (леченията на соматични заболявания трябва да бъдат отбелязани в раздел „Медицински статус” от EuropASI) Многопрофилните болници са включени в лечението на зависими клиенти при съпътстващи соматични или психични заболявание и/или понякога за детоксификация.

У16.9. ДРУГИ ЛЕЧЕНИЯ/ НЕУПОМЕНАТИ. Включва всякакви други интервенции, свързани с лечение на зависимостите. напр. групи за самопомощ като АА или НА (ако са били посещавани три или повече сесии в продължение на един месец). Ако кодирате подобна катерория, моля опишете накратко в редовете за „Коментари”.

У17. ЧИСТ ПЕРИОД/ БЕЗ ВЕЩЕСТВА: Този въпрос се задава, за да се уточни най-дългия период, в който клиентът е бил чист от вещества като резултат от определено лечение. Подчертайте на клиента, че става дума за неговия/нейния най-продължителен период (трябва да е поне един месец) на въздържание, а не непременно последния.

Тук не се включват периодите на хоспитализации или лишаване от свобода. Включват се периодите на въздържание от наркотици или алкохол, през които клиентът е приемал Метадон, Антабюс или Налтрексон като извънболнично лечение.

Кодирайте с "00", ако клиентът не е имал периоди на въздържание, с продължителност най-малко един месец като резултат от лечение.

Кодирайте с "NN " ако клиентът не е бил в лечение.

ЗАБЕЛЕЖКА: Въпросът за най-дългия период на въздържание като резултат от различните форми на лечение (посочени по-горе) трябва да бъде задаван поотделно за алкохол и наркотици.

У18. ОСНОВЕН ПРОБЛЕМ. Интервюиращият трябва да определи основното вещество на злоупотреба въз основа на годините на употреба, броят на леченията, броят на делириумите и свръхдозите. Ако получената информацията не дава ясна индикация за неговия/ нейния проблем с наркотиците, попитайте клиента кое вещество според него е най-сериозният му/й проблем.

Отбележете "16" ако клиентът има сериозни проблеми с повече от един вид наркотик и "15" ако клиентът злоупотребява с алкохол и с един или повече видове наркотици.

ЗАБЕЛЕЖКА: Някои клиенти могат да посочат, че легалната употреба на метадон е основният им проблем, както е в случаите, в които клиентите търсят детоксификация и лечение „свободно от вещества”. Това може да бъде кодирано като основен проблем към въпрос У18 и проблемите свързани с легалния метадон могат да се отразят във въпрос У23.

ЗАБЕЛЕЖКА: За целите на проследяващите интервюта, запишете кое според клиента е основното му проблемно вещество. Ако при проследяващото интервю клиентът твърди, че няма проблем с наркотици или с алкохол, но посочва такива проблеми при отговора на въпрос У23, уточнете отговорът на въпрос У18 като попитате дали той/тя смята, че това веществото в момента е основния му/й проблем.

У19. ВЪЗДЪРЖАНИЕ ПО СОБСТВЕНО ЖЕЛАНИЕ: Попитайте клиента колко е продължил периода, през който той по собствено желание се е въздържал от основните вещества, с които е злоупотребявал (тези, които са отбелязани при отговора на въпрос У18). Подчертайте, че този въпрос изследва посления по време период на доброволно въздържание (с продължителност от поне един месец), а не най-дългия.