Факултет по журналистика и масова комуникация
Софийски университет „Св. Климент Охридски”
ПРограма
за конкурсен изпит за докторанти по професионално направление
3.5. Обществени комуникации и информационни науки
(Журналистика - Телевизионно програмиране и телевизионна среда) – 2016/2017 г.
-
Правно положение на телевизионната програма. Необходимост от правно регулиране Разграничение на принципите на телевизионната дейност. Регулиране и законодателство за създаване и разпространяване на телевизионни програми
-
Телевизионно програмиране и телевизионна аудитория. Телевизионната аудитория като адресат на телевизионната комуникация. Социални и демографски характеристики на аудиторията. Методи на изследване на телевизионната аудитория. Телевизионен рейтинг и телевизионен маркетинг.
-
Телевизионно програмиране. Исторически аспекти на телевизионното програмиране. Основни понятия - телевизионна програма, телевизионно програмиране, телевизионна програмна схема и програмна политика. Насоченост на телевизионните програми към определена аудитория.
-
Телевизионната среда в България. Съвременни процеси. Типологизация на телевизионните програми. Универсални и тематично насочени телевизионни програми, регионалната телевизия-мястото им във визуалния пейзаж в България.
-
Конвергенция на медиите. Медии и цифрови платформи. Управление и разпространение на медийно съдържание и телевизионни програми чрез мултиплекс.
-
Телевизионното предаване като елемент на телевизионната програма. Основни телевизионни жанрове. основни телевизионни формати. Лицензни формати в българския ефир, развитие в българската среда. Изразни средства на телевизията.
-
Обществени и частни телевизионни канали-функции, финансиране, принципи на програмиране. Големи телевизионни корпорации, големи медийни и телевизионни групи в България
-
Работа на телевизионната организация в специфични условия: предизборна политическата кампания, програми за специфична аудитория- деца, специализирана аудитория. Излъчване на социални кампаниии, големи спортни събития, работа при кризисни ситуации.
-
Управление на телевизионната организация Основни продуцентски принципи. Финансиране и излъчвае на програми. . Дирекция „Програма”. Насоченост на телевизионните предавания и телевизионните програми към отделни групи от аудитория. Изграждане на зрителски стереотипи, Основни програмни принципи.
-
Реклама и спонсорство в телевизионната програма. Законови рамки. Автореклама и промоция на телевизионната програма. Телевизионен програмен дизайн.
Библиография:
-
АНГОВ, К. Телевизионната среда. С., 2002.
-
АНДРЕЕВА, Л. Отвъд видимото. Телевизионни жанрове. С., УИ „Св. Климент Охридски”, 1999.
-
АНДРЕЕВА, Л. Телевизионни жанрове. С., Симелпрес”, 2010.
-
БАУЕР, Р. Аудитория. Психотехника на убеждаващото въздействие. С., 1992.
-
ВАСИЛЕВА М., За стърчането. Слави Трифонов, http://www.newmedia21.eu/proekti/za-starchaneto-slavi-trifonov/
-
ДИМИТРОВ, В. Радиопрограмата. С., ИК „Витраж”, 2007.
Драганов И , Особености на телевизионния мениджмънт НБУ 2014 -
Драганов И „Телевизионното програмиране в общия аудиовизуален контекст”, НБУ, 2012
-
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ (2010) Директива 2010/13/ЕС ва Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги) (кодифицирана версия) http://www.cem.bg/cat.php?id=185; http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CONSLEG:1989L0552:20071219:EN:PDF
-
ЕКО, У. Дали публиката вреди на телевизията? Съвременна журналистика, 1988, № 1.
-
Електронната медийна среда: 2001-2012 г. Програмите, аудиторията, рекламата, регулацията, цифровизацията. Финално обобщение http://www.newmedia21.eu/razdel/proekti/elektronna-mediina-sreda/
-
Етичен кодекс на българските медии http://www.mediaethics-bg.org/index.php?do=17&lang=bg
-
ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ http://lex.bg/laws/ldoc/2135553187
-
ЗАКОН ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА http://lex.bg/laws/ldoc/2134447616
-
Иванова П., Христоматия по история на телевизията в България: Българската телевизия 1959-1990
-
КАСТЕЛС, М. Възходът на мрежовото общество. С., ЛИК, 2004.
-
КУНЧИК, М., А. Ципфел. Въведение в науката за публицистика и комуникации. С., 1998.
-
ЛИПМАН, У. Общественото мнение. С., 2001.
-
ЛОЗАНОВ, Г., ДЕЯНОВА, Л., СПАСОВ, О. (съставители) Медии и преход. С., 2000.
-
МАНЛИХЕРОВА, М. Форматното радио. С., 2008.
-
Медийно право, речник на основните понятия. София: Труд, 2005.
-
МИШЕВ, Д. Телевизията в България. С., 1996.
-
МЛАДЕНОВ, М. Телевизионна журналистика. С., 1996.
-
Николова Р Медиите и предизборната кампания (сп. “Съвременно право”, брой № 2, 2005 г.);
-
НИКОЛОВА, Р. Настоящи правомощия на Съвета за електронни медии: анализ и възможни решения (Информационен бюлетин на СЕМ, брой № 6а, 2004
-
НИКОЛОВА, Р. Рекламата и медийните потребители (София, 2010 г.).
-
НИКОЛОВА, Р. Медийно аудио- и аудиовизуялно право И „Фенея” С 2010
-
НИКОЛОВА, Р. Телевизионната програма на обществената телевизия. С., Сиби, 2004.
-
НОЕЛ-НОЙМАН, Е. Въздействието на масмедиите. Психотехника на убеждаващото въздействие. С., 1992.
-
ОГНЯНОВА, Н. Аудиовизуална политика и законодателство на Европейския Съюз. С.: Св. Климент Охридски, 1996 и 2005.
-
ПЕТЕВ, Т. Комуникационната спирала трансформации и конфликти. С., 2009.
-
ПЕТРОВА, Т. Телевизионната програма, 2002.
-
Пешева, М. Радио и телевизионната среда в България 2001-2010 http://www.newmedia21.eu/content/2011/12/Margarita-Pesheva-Radio-i-TV-sredata.pdf
-
Продуцентски наръчник. Стандарти и ценности на Би Би Си. София: ФЖМК, СУ, БНТ, БНР, 2002.
-
РАЙЧЕВА, Л. Творческият процес в телевизията. С., УИ „Св. Климент Охридски”, 1991.
-
РАЙЧЕВА, Л. Феноменът телевизия: Трансформации и предизвикателства, С, ”Типтоп прес”, 2013
ХРИСТОВА Св. „Сценарният сюжет” НБУ С2013
Сподели с приятели: |