взаимоотношения държава-Църква имат пряко отношение към степента на
влияние и участие на Българската църква в българското образование, т.е. към
съдържанието и характера на връзката Църква-образование-училище.
Връзка е четвъртата фундаментална категория на изследването. Съгласно диалектическото учение за връзката, тя има всеобщ характер, т. е. отделните неща в обективната действителност са взаимосвързани помежду по един или друг начин.
Същевременно категорията връзка е „родова категория на всички видове връзки, поради което трудно се поддава на дефиниция с обикновени логически средства”
(Тасев, И., 1977, с. 78). За генетическа и причинна връзка първи в историята на философията говорят представителите на милетската школа (Талес, Анаксимандър и
Анаксимен), Хераклит, Емпидокъл и атомистите (Левкип, Демокрит, Епикур и др.).
Взаимната зависимост между едно нещо и друго нещо е същността на понятието
„отношение”, според Аристотел. Уточнявайки последното, Томас Хобс го представя като равенство и неравенство, сходство и несходство между отделните неща, а Хегел – като тъждество с връзката. За Хегел универсалната връзка на реалния свят е цялото богатство на отношения в него, а самата връзка е съединяване на отделното нещо в
едно цяло, един вид и род (Хегел, Г., 2001, с. 25-30). Именно множествеността на
връзката е в основата на нейните класификации, различаващи съществени и
несъществени, необходими и случайни, общи и единични, вътрешни и външни,
преки и косвени и др. Въз основа на трите типа диалектически категории се обособяват и трите типа едноименни връзки – видови, структурни и генетически. Тези три групи връзки поради воята всеобщност не могат да се намират в субординационна зависимост, а само се координират взаимно. Основавайки се на диалектическото
Сподели с приятели: |
