Факултет по педагогика Катедра „История на педагогиката и управление на образованието



Pdf просмотр
страница9/66
Дата23.04.2024
Размер0.49 Mb.
#121069
ТипАвтореферат
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   66
Avtoreferat
Свързани:
Д.Чешмеджиев-научна-биография, Мотивът за невъзможната любов в романа „Евгений Онегин““
позитивизма и постпозитивизма и т. н., да монополизира историческата истина.


9
Същевременно нараства степента на интеграция в методологическото пространство поради интердисциплинарността на изследванията. Тези обстоятелства, в единство с
принципните изисквания, отчитащи характера на настоящото изследване
частнонаучен, историко-педагогически и теоретичен, неговия обект, предмет и
източници, са отправаната точка при избора на конкретна методология.
Посоченото единство се удовлетворява в най-висока степен от конструктивизма, възприемащ истината като критическо мислене, отхвърлящ всеки опит за монопол върху мисълта, ратифициращ свободното скептично съждение, и от диалектическото
учение за всеобщата връзка, интерпретиращо отделните неща в обективната действителност като взаимосвързани помежду по един или друг начин.
Диалектическото учение за връзката се опира върху схващането на Аристотел за същността на понятието отношение като взаимна зависимост между едно нещо и друго нещо, уточнено от Томас Хобс като равенство и неравенство, сходство и
несходство между отделните неща и доразвито от Г. Фр. В. Хегел като тъждество с
връзката. За Хегел всеобщността е най-характерната черта на универсалната връзка, а последната е отъждествена с цялото богатство на отношения в на реалния свят. На свой ред множествеността на връзката като неизменна нейна характеристика е в основата на класификациите, различаващи съществени и несъществени, необходими и случайни, общи и единични, вътрешни и външни, преки и косвени и др. видове връзки.
Най-краткото определение за диалектическата категория според него е, че самата връзка е съединяване на отделното нещо в едно цяло, един вид и род (Хегел, Г., 2001, с. 25-30).
Конструктивизмът като когнитивна теория и методология, чието изграждане се свързва с имената на Жан Пиаже (1947), Лев Виготски (1962), Джон Дюи (1934), Ернст
Глазерсфелд (2001), К. Круз и др., е базирана върху рационализма (Пиаже, Ж., 1993;
Выготский Л.С., 2005; Дюи, Д., 1991; Глазерсфельд, Эрнст , 2001; Kruse, K., 2005;
Радев, Пл., 2013, с. 182-189; Цоков, Г., 2011, с. 33-35). В основата й лежи


Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   66




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница