10
Познанието ни за опита става част от смисъла на знанието, което създава познаващия субект. В
този смисъл конструктивизмът, за
разлика от позитивизма, следва интерпретативната епистемология, т. е. истината не е свързана с верифициране, а с конструиране от познаващия субект и от културата на споделените артефакти на нови знания.
Същевременно конструктивистката епистема търси нов аранжимент на
отношението между „функционалното” и „критичното” познание. Първото представя епистемологичната версия на общество, мислещо себе си като функционално цяло и акцентирайки върху социалния опит, а второто подкрепя по-нататъшното самоутвърждаване и самореформиране на обществото.
Конструктивистката методология, приложена в
историческото изследване, налага
радикално преосмисляне на ролята на Църквата и нейната
динамика в развитието на българското образование. Конструктивисткият концептуален проект за
знанието позволява не само отърсване от всякакви
идеологеми относно Църквата, властващите в
определени исторически периоди, но и
активно изграждане на авторовия концептуален модел за мястото и значението на църковната институция в българското образование въз основа на знание от споделени артефакти и споделен смисъл, а не пасивното им получаване. Конструктивизмът разгръща в
пълния обем понятието за Сподели с приятели: 
