учение за връзката и нейните класификации, от една страна, и на спецификата на изследваната материя, от друга, може да се направят няколко конкретизации: Първо,държавата, Църквата, образованието и училището са неразкъсваемо свързани отделности, като помежду им се осъществяват безкрайно количество взаимодействия и преходи;
14 Второ, съществуващата исторически обективна свързаност между тези отделности от гледна точка на строежа им може да се определи като отношение (релация) на част към цяло, елемент на система, структура и др.; Трето, налице са отношения на противоречия (или хармония) на интереси между първите две отделности по отношение на поледните две, свързани в отношение на компонент-система, част-цяло, причина-следствие, пряко-непряко; Четвърто, генетически (детерминирани), причинно-следствени, необходими, съществени, преки, вътрешни и неразкъсваеми са все определения на характера на множеството осъществени връзки и взаимодействия между Църквата и българското образование през 12-вековния период на изследване. 4. Изследователски статус на проблема и структура на изследването Проблемите, свързани с историята на християнизацията и на Българската православна църква в общоисторически, организационно-структурен или политологически аспект, се разработват обстойно от Васил Гюзелев, Божидар Димитров, Иван Снегаров, Михаил Поснов, Иван Дуйчев, Иван Божилов, Петър Мутафчиев, Бончо Станоев, Бистра Николова, Тотю Коев, Георги Бакалов, Кирил патриарх Български, Христо Димитров, Борис Маринов, Иван Панчовски, Радко Поптодоров и др., а в по-ново време – от Даниела Калканджиева, Момчил Методиев, Владимир Мигев, Костадин Нушев, Димитър Киров, Валери Кацунов и др. Същевременно развитието на п равославна църква и култура през ХV-ХVII в. частично се изследва в трудовете на Олга Тодорова, Бистра Цветкова, Николай
