Факултет по педагогика Катедра „История на педагогиката и управление на образованието

място и в двата случая. Ролята на Църквата във формалното училищно

Изтегляне 0.49 Mb.

Pdf просмотр

страница	13/66
Дата	23.04.2024
Размер	0.49 Mb.
	#121069
Тип	Автореферат

1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 ... 66

Avtoreferat
Свързани:
Д.Чешмеджиев-научна-биография, Мотивът за невъзможната любов в романа „Евгений Онегин““

Втората фундаментална категория за изследването е Църквата
Институционалната църква
, училище
Държавата
Еволюцията на тези основни форми и модели на

място и в двата случая. Ролята на Църквата във формалното училищно
образование през различните исторически периоди еволюира в низходящ ред – от водеща до затихваща, а ролята й в неформалното образование се фокусира в отстояване на правото, в границите на държавното, гражданското и училищно законодателство, на християнско образование и възпитание в различни от държавната училищна система форми.
Втората фундаментална категория за изследването е Църквата, включваща в понятийния си блок понятията: религия, храм (черква, църква),
институция, функции, роля и др. Институционалната църква упражнява властта си при проповедта, свещенодействията и институционалната дисциплина, и взаимодейства с другите институции и организации, притежаващи законна власт – държава, училище и т. н. Историческата инстуционална църква в България преминава в своето развитие през следните етапи, обособени по критерия статут: Българска
архиепископия
(865-927);
Българска
патриаршия
(927-1018);
Българска
архиепископия (1018-1185); Българска патриаршия (1235-1394); Българска
митрополия (1394-1870); Българска екзархия (1870-1953); Българска патриаршия
(1953).
Третата категория е държавата
2
и по-конкретно взаимодействието й с църковната институция. В процеса на историческото развитие на българската държава и Църквата се утвърждават и основните форми и модели на взаимоотношенията им.
През Първото и Второто българско царство те се изграждат върху парадигмата на схващанията на източноправославната църква за държавата, което е свързано, от една страна, с признаването на Църквата за втора по значимост институция в държавата, с уважение, утвърждаване и спазване от държавата на каноничните църковни норми, а от друга – църквата със своя държавен статут утвърждава господството на царя и болярите и на държавната йерархична структура. С развитието на секуларизационните процеси и появата по-късно, през XVIII-XIX в., на принципа за свобода на съвестта като юридическо понятие, църковното дело се превръща в „частно дело” на човека.
Църквата получава своя легален статус в секуларната държава, придобива независимост от инакомислещите или невярващите слоеве на обществото. В Третото
2
Държавата е третата фундаментална категория на настоящото изследване. Въпреки различните подходи при определяне на нейната същност, се обособяват общи характеристики – държавата е конкретна реална човешка общност от индивиди, свързани пространствено-темпорално в едно цяло, а сред най-важните ù проявления са наличието на единна самостоятелна и върховна държавна власт и установен от правото ред, задължителен за всички граждани.

13 българско царство тя представлява национално вероизповедание, подобно на Гърция,
Румъния и др. В отличие от Гърция, Финландия, Кипър, където Църквата има статус на държавна религия, в България тя е отделена от държавата от края на 1947 г., подобно на
САЩ, Франция, Германия (религиозните общини имат статус на частни корпорации с публичен характер) и др. Еволюцията на тези основни форми и модели на

Изтегляне 0.49 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 ... 66