Пето, изследване взаимодействието на Църквата с държавната институция при осъществяваното от нея християнско образование извън държавната училищна система и очертаване на насоки в отношението на тоталитарното общество към стремежа ù да съхрани правото на подрастващите от християнско образование и да съдейства за духовно-нравственото развитие на учениците в България; Шесто, анализиране на нормативната база на връзката държава-църква- образование, както и на училищното и църковно законодателство, имащи пряко или косвено отношение към темата на изследването; Седмо, проучване на изследователския проблем в светлината на класическите и най-нови исторически извори (наши и чужди) и авторови концепции в публикуваните историописи. Обект на изследването е връзката на БПЦ с българското образование, а предмет – различните измерения на тази връзка. Дисертационното изследване ще се опита да докажехипотеза: Може да се предположи, че осъществяваната връзка на Българската православна църква с българското образование е с различна специфика, динамика и характерпрез отделните исторически периоди и се характеризира с непрекъснатост, приемственост и множественост. В съвременната действителност нараства познавателния статус на множеството методологически подходи и методи в историко-педагогическото познание, което усилва както невъзможността, така и несъстоятелността една методология – натурализма (откриването на природата като единство на пространствено-времевото битие със своите природни закони), историцизма („откриването на историята” в сферата на фактите на емпиричния живот на духа), херменевтиката (всеки езиково устроен свят е открит за всеки възможен поглед), феноменологията (насочва единствено и само към същността на даденото и отказ от преживяването му),
