Сийка Костова-Чавдарова и Жечо Ататанасов – християнската възпитателна система и християнския идеал за нравствен живот като синтетичен израз на Десетте Божи заповеди, и същността на религиозния светоглед (Ж. Атанасов и др.,
1994, с. 316-323; Чавдарова-Костова, С. и др., 2012, с. 162);
Виолета Атанасова – възгледите на изтъкнатия български възрожденски интелектуалец и духовник–
митрополит Климент, за образованието и възпитанието
(Атанасова, В., 2002) и др.
Същевременно обстойно се изследва връзката Църква – социално дело от
Албена Чавдарова, както и измеренията на тази връзка в отделните периоди от историята на България от Стефан Стефанов, Димитър Киров, Костадин Нушев и др. (Чавдарова, А., 2012, с. 17-23, с. 27-29, с. 107-109, с.224-228; Стефанов, Ст., 2008;
Киров, Д. и К. Нушев, 2007). През последните две десетилетия е налице изследователски интерес към философско-методическите аспекти (в контекста на прагматико-културологичната интерпретация на Библейския текст като педагогически прочит и послание) и теоретико-приложни подходи и практики на обучението по
Религия (Рашева-Мерджанова, Я., 2007; Легкоступ, М., 2012; Легкоступ, М., 2013;
Кожухаров, В., 2009; Андонов, Б., 2005).
Ето защо настоящото и зследването има намерението и е първи опит за осветляване на една недостатъчно проучена територия в българската историография –
развитието на връзката на Църквата с българското образование през периода 865-
16 1989 г., на нейните характерни черти, специфика, динамика и характер през отделните исторически периоди. Откроените позитивни исторически практики дават основание да се прибави акцент в светската концепция за институционално обучение в България, различаваща се от тази на Германия, Русия и другите страни от Европа и Америка. Настоящият труд носи традиционната в композиционно отношение структура – въведение, три глави, заключение, приноси, библиография и приложение. В съдържателен аспект, обаче, Сподели с приятели: |
