историко-педагогическо изследване е логически взаимосвързана и параметрирана цялостност. В духа на целеполагането и посредством метода се изследват историческите процеси, събития и факти, относително обособени в три времеви цялости, всяка от които съдържателно се вмества в съответната глава: Първа глава. Генезис и характер на осъществените връзки и взаимодействия между Църквата и българското образование през Първата и Втората българска държава и по време на османското владичество 865-1878; Втора глава. Характер и съдържание на осъществените връзки в условията на Третата българска държава 1878-1944; Трeта глава. Опозицията Църква – държава в отстояване на правото на религиозно обучение в българското училище и извън него през Най-новото време 1944-1989. Първа глава. Генезис и характер на осъществените връзки на Църквата и българското образование през Първата и Втората българска държава и по време на османското владичество 865-1878 1. Генезис, характер и проявления на връзката Църква-българско образование през Първата и Втората българска държава 1.1. Генетическа – при основополагане на българското училището и изграждане на интелектуални средища през втората половина на ІХ век Християнизацията на българския народ и създаването наавтономна Българска архиепископия предпоставят утвърждаването на ролята на Църквата като основен фактор в развитието българското общество, на неговото образование и училищна организация, грамотност и възпитание, книжовност и книжовни средища. Изборът на княз Борис е българският християнски избор между Изтока и Запада, между цезаропапизма и папоцезаризма, избор по наследство и по традиция (езическата вяра е цезаропапистка). Това е избор на единна централна власт, на единна нова
17 държава, на силен елит, на висока степен на народностна идентичност, на силно приобщаване на населението към новата вяра, тъй като литургията и разпространението на християнските ценности, правила и закони (Византийската Еклога и Номоканона на Св. Методий като основа на християнския закон, въвеждащ християнските норми на поведение) се осъществява на единен, разбираем за населението език.