14
Десислава Георгиева Автореферат на дисертационен труд, 2017 2.
схематичен запис на задача, която не е записана с математическа символика – фиксиране на проведения анализ
3.
търсене на начин, метод за решаване на задачата – разпознаване вида на задачата, свеждане към предходна решена задача, разделяне на подзадачи
4.
осъществяване на решението на задачата по намерения способ използване на всички данни отдаденото.
проверка на решението на задачата – сверяване дали намереното удовлетворява всички изисквания на задачата
6.
изследване на задачата – определяне при какви условия задачата има решение и колко решения има при тези условия
7.
формулиране на отговора на задачата – открояване на резултата
8.
анализ на решението на задачата – съпоставяне с решенията на предходните задачи, подчертаване на особеностите, търсене на по- рационални способи на решение, обобщаване на дадената задача. В. Милушев и Д. Френкев (2005, с. 335) отбелязват, че знания и умения
могат да се овладеят и затвърдят на по-високо равнище, ако се провокира познавателна активност у учащите, например, с помощта на практическа задача. Авторите създават
модел за решаване на практически задачи. Решаването на задача се разглежда като
комбиниране на условия, които произтичат от структурните елементи на задачата, свързване на тези условия в дедуктивна система и получаване на търсения резултат (Grozdev,
2007, с. 85). Ф. Сингър и К. Воица (Singer, Voica, 2013) изследват взаимодействието между математическия и когнитивния компонент в процеса на
решаване и определят четири операционни категории
декодиране –
преобразуване на текста в поясни отношения между данните и търсеното
представяне – преобразуване на проблема чрез породения мисловен модел
преработка – идентифициране на съответния математически модел на базата на мисловните конфигурации, предложени от проблема и математическите компетентности на обучавания
осъществяване – прилагане на определени математически техники за конкретната проблемна ситуация с цел изготвяне на стандартизирано решение. Тази рамка (Фиг. 2) предлага идеи за по-ефективно обучение и може да се използва за анализиране на проблеми и съставяне на задачи.
В контекста на дисертационното изследване е приет моделът на Л. Фридман и Е. Турецкий, с цел разработване на учебни средства, които осигу-ряват подходящи условия за осъществяване на дейността решаване на задача, така че тя да прерасне в дейността съставяне на математически задачи.