Факултет „природни науки и образование

12
Десислава Георгиева
Автореферат на дисертационен труд, 2017
П. Петров (2001, с. 32) приема следването на основния пътна познанието
като база за оценяване степента на овладяване на уменията начинаещ,
напреднал начинаещ, компетентност, опитност, експертност. Средствата за оценяване, развиващо оценяване и обучение, са систематизирани от П. Грифин и Е. Кеър (2015, с. 30). В педагогическата литература трите области на образователните дейности са идентифицирани като когнитивна, емоционална и психомоторна. Екип от изследователи, ръководен от Л. Андерсън, разработва ревизирана версия на
таксономията на Б. Блум (Anderson и др., 2000), в която познанието има две измерения знание и познавателен процес. Измерението познавателен процес се състои от шест равнища на уменията. Тъй като знанието не е форма на мислене, а резултат или продукт на мисленето, то оригиналната категория знание (knowledge) е заменена със запомняне (remembering). Понятието разбиране, разгледано като
схватливост (comprehension), e заменено с понятието разбиране (understanding). Категориите приложение (а, анализ (а) и оценка (evaluation) са запазени, носа в действена форма прилагане (applying), анализиране (analyzing),
оценяване (evaluating). Л. Андерсън отбелязва, че в процеса на творчество индукцията е по-сложен процес от дедукцията, затова на по-ниско ниво са уменията за оценяване (evaluating), а на по-високо – уменията за създаване
(creating). Ревизираната таксономия намира приложение при разработване на учебни програми, стандарти за оценяване и планове на уроци (Forehand, 2005). Познаването на степените на развитие на уменията способства за правилното дефиниране на учебните цели и подцели, така чеда бъде осъществено
подходящо педагогическо въздействие върху всички обучавани, независимо от
степента на текущото развитие на уменията им (King и др., 2008, с. 35).
Ревизираната таксономия от екипа на Л. Андерсън е база за оценяване и
самооценяване степените на развитие на мисловните умения на обучаваните в
учебно-познавателната дейност по математика.
Учебният предмет математика включва дейността решаване на задачи за усвояване на знания, формиране и развиване наумения у обучаваните. Поради това в параграф 2 са анализирани същността на математическите задачи идейностите, свързани с тяхното решаване и съставяне. Понятието задача се тълкува в различен смисъл (Институт за българския език, например, в психологически аспект задачата е цел на дейността при определени условия, която изисква адекватни средства за постигането ѝ (Десев, 1999). Една част от авторите включват субекта в самото понятие задача и разглеждат проблемната ситуация, в която действа субектът. Л. Фридман (1983, с. 13) анализира задачата като самостоятелна система, която не зависи от действията на субекта. Авторът твърди, че първоизточник на задачата е
проблемната ситуация, която възниква, когато субектът среща преграда в своята дейност, насочена към даден обект. Преградата може да бъде от различен характер, например, недостатъчност или несъответствие на знанията, средствата или способите за нейното преодоляване, при което е необходимо извършване на неизвестно за субекта действие за достигане до целта.

13
Десислава Георгиева
Автореферат на дисертационен труд, 2017
В дисертационното изследване понятието математическа задача се
разглежда като задаване на подмножество R на дадено множество M от
математически обекти и дефинираните изисквания за определяне на R.
Математическата задача е самостоятелна система, която не зависи от
действията на субекта.
Научните трудове на Л. Фридман, Н. Турецки, В. Крупич, Н. Метелски и И. Ганчев са обобщени в класификация на учебните задачи. А. Столяр (1976, с. 122) изобразява схематично връзката между
математическата теория и задачите, като задачите са, както мотив за последващо развитие на теорията (въвеждане на нови понятия, откриване и доказване на нови свойства на изучаваните обекти, така и показател за възможността за нейното ефективно приложение. В

Изтегляне 1.57 Mb.

Сподели с приятели: