Факултет „природни науки и образование
Изтегляне 1.57 Mb. Pdf просмотр
|
| раздел 1.4. са анализирани релациите между понятията умения, компетентности и компетенции. Приети са следните дефиниции компетенция – съвкупност от знания, умения, навици, опит, отношение и други, които са необходими за успешно изпълнение на конкретна дейност компетентност – доказана способност за използване на знания, умения, личностни, социални и методологични качества в работни или учебни ситуации. Уменията са съществен компонентна компетенциите, а тяхното ефективно прилагане е част от компетентността. Раздел 1.5. Формиране и развиване на уменията се състои от четири раздела, в първия от които са представени общите психолого-педагогически подходи, а в другите три са представени конкретни, но взаимосвързани теории. Различни изследователи подкрепят твърдението, че уменията се формират и развиват съзнателно чрез упражняване (Словарь терминов по психологическому консультированию): уменията се формират и проявяват съзнателно, чрез целесъобразно и успешно осъществяване на действия, които обезпечават постигането на целта (Милерян , 1973, с. 51-52); уменията се формират в резултатна повторение, упражнение или подражание (Десев, 1999, с. 611); процесът на усвояване на новия метод за действие (умение) се управлява съзнателно, чрез използване на старите знания и на тези, които в момента се затвърждават (Трифонов, 2015). Б. Минчев (Минчев, 1991, с. 31-32) дефинира формирането на уменията като отклик на конкретен тип ситуация, който трябва да доведе до постигане на определени цели и намерения на индивида. П. Петров (Петров, 2001, с. 32) отбелязва, че е трудно да се открият универсални условия, закономерности и подходи за формиране наумения поради многообразието на целите и ситуациите, определящи спецификата им. Той приема, че формирането наумения може да следва основния пътна познанието в следните условни етапи (Петров, 1992, с. 89): посочване на практическата ценностна дадено умение или навик формулиране направила или актуализиране на знания, въз основана които ще се придобиват умения и навици показване на образец на дадено действие упражнения на обучаваните под наблюдение на обучаващия самостоятелни упражнения от обучаваните. Обобщено е, че общите условия за формиране и развиване на уменията на обучаваните са повторение, упражнение или подражание в условията на учебно-познавателна дейности среда, създадени за постигане на конкретни учебни цели. 10 Десислава Георгиева Автореферат на дисертационен труд, 2017 В раздел 1.5.2. е представен моделът на И. Ганчев (Ганчев и др., 2002, с. 31), който се базирана теорията на Л. Виготски (Выготский, 2006) за развиването на висшите психични функции. И. Ганчев определя целенасочените дейности в зоната наблизко развитие като база за разширяване на зоната на актуалното развитие на обучавания. В западната научна литература тези дейности се отъждествяват с понятието scaffolding (Wegerif, 2002, с. 32). Изведен е изводът, че формирането наумения се осъществява чрез неколкократно повторение на действията, като подкрепата от обучаващия постепенно намалява до достигане на равнище, при което обучаваният самостоятелно, умело изпълнява дадена дейност. В раздел 1.5.3. е анализиран дейностният подход. Водещата роля на дейността за развиване качествата наличността е изследвана от Л. Виготски, П. Галперин, А. Леонтиев, С. Рубинщаин. Тя се характеризира с определена структура, която включва специфичен набор отстъпки, наречени действия Гроздев, 2011), и последователност за тяхното осъществяване, подчинени на определена цел (Леонтьев, 1975, с. П. Галперин (Гальперин, 2000, с. 157-176) разглежда психологическите явления, умения и навици като характеристики на действието и създава теорията за поетапно формиране на умствените действия, част от която е понятието ориентировъчна основа от трети тип – системно обучение в анализ на новите задания и отделяне на опорните точки. В съвременното, динамично, променящо се общество е изключително важно да се предоставя ориентировъчна основа от този тип, защото сформираното действие притежава висока устойчивост на изменението на условията и впределите на тази област практически притежава неограничен пренос. Основните целина системно-дейностния подход са усвояване на обобщени способи за действие за достигане на нови равнища в развитието наличността, формиране на желание и умения за учене през целия живот, способност за самоизменение и саморазвитие върху основата на рефлексивна самоорганизация (Муравина, 2014). Уменията се формират поетапно в учебно-познавателната дейност. За постигане на висока степенна устойчивости преносимост е необходимо да се осигуряват условия за анализ на задачите и отделяне на опорните точки. В раздел 1.5.4. изчерпателно са представени конструктивистките теории. Конструктивизмът (от лат. constructio – построение) e направление в епистемологичните и философските науки, базирано на представата за активност на познаващия субект (Касавин, 2009; Лебедев, 2004; Микешина, 2006). Прилагане под различни форми и е определян като педагогическа философия в образованието (Шаталова, 2011, с. 48); методически подход (Старибратов, Ангелова, 2011, с. 330); когнитивна теория (Старибратов, 2012, с. 5); образователна философия, подход (Иванов, 2005); учение (Марков, 2011, с. 11); основна психолого-педагогическа парадигма (Иванов, 2012, с. 91). Когнитивният конструктивизъм по своята същност е противоположен на бихейвиоризма. Той е основан от Е. Гласерфелд (Von Glasersfeld 1983, 1984) и се базира и на теорията на Ж. Пиаже (1969) за когнитивно преструктуриране, 11 Десислава Георгиева Автореферат на дисертационен труд, 2017 съгласно която в подходящ етап от развитието си обучаваните учат чрез изграждане на собствени ментални конструкции при изпълнение на подходящи за развитието им практически задачи. В процеса на овладяване на опит се преминава от конкретно операционно разсъждаване към формална логика. Социалният конструктивизъм се базирана изследванията на Л. Виготски (2005) върху социалните взаимодействия като основен фактор за изграждането на понятията. Конструирането протича в два плана възникване на обучение в процеса на взаимодействие с други индивиди и интернализиране. Обучението в зоната на близкото развитие има оптимален резултат, когато протича чрез подпомагащо взаимодействие. Акцентът се поставя върху социалния контекст, субект-субектните отношения и езика (Ernest, 2010, с. 44). В съвременната форма – демократичния конструктивизъм (Шаталова, 2011, с. 52), обучението е активен процес, в който обучаваните конструират нови идеи и понятия, основани на предишни знания, като новите познавателни структури обезпечават придобиването на нов опити позволяват предприемане на действие извън наличната информация. Учебно-познавателната дейност протича по индивидуален план и голяма свобода на избор в зависимост от познавателните интереси. Педагогическите проучванията на Ж. Боалер (Boaler, 1998, с. 60) показват, че при прилагане на конструктивизма обучаваните са по-мотивирани, по- ентусиазирани, могат да прилагат математическите си знания в житейски ситуации и са по-способни да решават проблеми. Конструктивизмът е включен като база за постигане на конкретни образователни стандарти в редица страни като Англия, 1989 г. (Boaler, 1998, с. 42), САЩ, 1989 ги Канада, 1996 г. (Alberta Assessment Consortium), но се прилага сравнително рядко в обучението по математика в България. Необходимо е разработването на нови методи и дидактически средства за прилагането му. Конструктивизмът е успешна теория за активно конструиране на собствените знания и умения на базата на предишен опит, като се отчитат индивидуалните интереси на обучавания. В заключението на раздела е обобщено, че формирането и развиването на уменията се осъществява в подходящо създадени условия за активна и съзнателна учебно-познавателна дейност на обучавания, първоначално осъществявана с подкрепа от обучаващия, а впоследствие самостоятелно. В Изтегляне 1.57 Mb. Сподели с приятели:
|