Фигура 2. Концептуална рамка на процеса решаване на задача
Не малка част от задачите включват доказване на твърдения, поради това теса включени в раздел 2.5. Изяснено е понятието доказателство на
математическо твърдение и различните видове доказателства. Детайлно са описани логическите схеми на синтез, на Евклид и на Пап за провеждане напряко доказателство.
С владеенето на законите на формалната логика могат да се търсят
различни варианти на доказателства, както ида се генерират задачи за пряко
прилагане на теоремите с цел тяхното овладяване.
В раздел 2.6. са представени важността, предимствата и методите за осъществяване на дейността съставяне на математически задачи. Д. Пойа (1972, се сред първите изследователи, които изказват идеята за обучение по математика чрез съставяне на задачи от обучаваните.
Той предлага различни начини за видоизменяне на задачата с цел нейното решаване връщане към дефиницията, разлагане и рекомбиниране, въвеждане на помощни елементи, обобщение, специализация и аналогия. Тази идея се подкрепя от конструктивистките теории (Silver, 1994, с. 19). И. Ганчев (1971, с. 152) конкретизира въпроси, които да се задават, за да се осъществи творческа работа по преформулиране на дадена решена задача. Л. Инглиш (English, 1997, с. 40) разработва теоретична рамка Ключови
елементи на съставянето на задачи, включваща знания и аргументи,
метакогнитивни процеси, социални фактори. Д. Килпатрик (Kilpatrick, 1987, с. 125) предлага обучаваните да формулират подпроблеми, да съставят задачи, свързани сдадената, да
преформулират недобре формулирани задачи.
Е. Силвър (Silver, 1994, с. 19) отбелязва, че генерирането на задачи може
да се извърши преди, по време и след решаването на дадена задача чрез:
Сподели с приятели: |
