Филологически факултет, катедра „Класически и източни езици и култури

– само по себе си претендира за богословска насоченост. Всъщност, както често се случва, идеята е добра, но изпълнението – не особено. Списанието се впуска в научни въпроси, които не са свързани пряко с религията – например на много места доводите му са съмнителни, по отношение на религиозните въпроси не е достатъчно адекватно и на места страда от сухота.

27 Вл. Топенчаров нарича (с негативен оттенък) този скок „канонада на религиозната периодика“. ТОПЕНЧАРОВ, В. Българската журналистика: 1903–1917, с. 516.

28 От 1920 г. пък започва да излиза сп. „Духовна култура“ (София, 1920–2008) – пак официално издание на Св. Синод на Българската православна църква.

29 То излиза в Самоков през 1901 г. Негов редактор е йеромонах (тогава, по-късно – Охридски архиепископ) Борис, който се отличава с вярната си духовна оценка на случващото се в страната и изобщо в света и се грижи за духовната просвета на българския народ.

30 След стъпването в новия век. Християнски другар, 1901, № 2, с. 1.

31 В изданието на Д. Иванчев неправилно е посочена 1907 г. като крайна дата на съществуването му. За 1909 г. още не са намерени броеве. Вж. данните за него в: КАЙКИЕВ, Петко, Мария КАЙКИЕВА. Периодичният печат в Пазарджик (Историко-библиографско изследване). Част 1 – Поява и развитие до края на Първата световна война. Пазарджик: Беллопринт, 2007, с. 80.

32 Пак там, с. 55.

33 Пак там.

34 Пак там.

35 Как трябва да гледаме на бедствията и злото в света? Духовна зора, 1913, № 1 и 2, с. 169.

36 Пак там, с. 170.

37 Вяра и сила. Вместо програма. Вяра и сила, 1917, № 1, с. 1.

38 Пак там.

39 От проф. протойерей Иван Гошев. ГБФ 1925/26.

40 От проф. Михаил Поснов. ГБФ 1926/27.

41 От проф. Христо Гяуров. ГБФ 1932/33.

42 Също от проф. Христо Гяуров. ГБФ 1938/39.

43 Списанието тревожно бие камбаната срещу нарастващия атеизъм и пагубното влияние на това, което се представя под вид на наука на българското общество.

44 Подобно е излизалото по-рано във Велико Търново сп. „Църковен амвон“ (1907–1911), което представлява малко по обем (8 или 12 страници) издание само за проповеди – за различни християнски празници или по важни въпроси на съвремието.

45 Той издава и малкото списание „Святи минути“.

46 Когато се обединяват два броя, изданието е от 24 страници.

47 Нашите задачи. Християнка, 1923, № 1, с. 3.

48 Неофит, митрополит Видински. Жената-християнка. Християнка, 1923, № 1, с. 7.

49 Вж. За съединението на Християнската църква. Слава, 1871, № 6, с. 87.

50 ПОЛОНСКИЙ, Я. Беда – проповедник. Слава, 1872, № 14, 220–222.

51 Какво ся иска от священникът? Слава, 1871, № 8, с. 125.

52 ВЕЛИКОВ, Д. Нашето духовенство въобще. Слава, 1871, № 6, с. 91.

53 Цит. по: ИВАНОВ, Ю. Цит. съч., с. 229.

54 Цит. по: ИВАНОВ, Ю. Цит. съч., с. 228.

55 Вж. пак там, с. 229.

56 Цит. по: ИВАНОВ, Ю. Цит. съч., с. 229.

57 Цит. по: ИВАНОВ, Ю. Цит. съч., с. 230.

58 Пак там, 230–231. За същото говори йеромонах Серафим (Роуз), православен богослов, разглеждащ спецификите на съвременния свят: „Животът днес стана ненормален“. СЕРАФИМ (Роуз), йеромонах. Православният светоглед. Превод от английски. София: ЕТ Снежана Иванова, 2004, с. 36.

59 В списанието има място за белетристика, обособена в отделна рубрика. Друга рубрика в списанието е „Хроники и бележки“ (вж. напр. Духовна пробуда, 1907, № 2, с. 9–13), която е традиционна и има две части: „I. Из нашия живот“ и „II. Из външния свят“. Най-рекламирана в българската преса през Възраждането е книгата (на книги са и първите реклами у нас: „Първите реклами, запазени в България, са известия за предстоящо отпечатване на книги“. ИЛЧЕВ, Иван. Рекламата през Възраждането. София: Акад. изд. „Марин Дринов“, 1995, с. 51). Съответно и в сп. „Духовна пробуда“ има, първо, рубрика „Книгопис и рецензии“, която насочва вниманието на читателите към новоизлезли книги, макар и да не представлява сама по себе си реклама. Реклама на книги и други стоки присъства на последната страница на всеки брой на списанието под заглавие „Обявления“. Съдържанието на тези „обявления“ е най-различно.

60 Вж. ИВАНЧЕВ, Д. (съст.). Български периодичен печат..., т. 3, с. 415.

61 Открива се подписка на новото по рода си двенеделно списание „Духовна пробуда“. Духовна пробуда, 1906, № 1, с. 1.

62 Пак там.

63 Нуждата от духовна пробуда. Духовна пробуда, 1906, № 1, с. 2.

64 Пак там.

65 ВЕНОВ, И. Нашата задача. Духовна пробуда, 1906, № 1, с. 2.

66 Вж. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Печатният орган на Българската православна църква. Църковен вестник, 2000, № 7, с. 3.

67 Не може да се смята за справедлива една такава оценка за него: „Признава се съществуването на социално зло, но детската психика се демобилизира пред него“. ТОПЕНЧАРОВ, Владимир. Българската журналистика 1885–1903. София: Наука и изкуство, 1963, с. 463.

68 КАЙКИЕВ, П., М. КАЙКИЕВА. Цит. съч., с. 57.

69 Пак там.

70 Свещ. Симеон Попов издава в началото на 1939 или в края на 1938 г. в с. Паталеница, Пазарджишко, в. „Библейски истини“. Същият свещеник, според едно свидетелство, издавал няколко години детско вестниче, по-скоро листче – „Бисери за тебе“, което раздавал безплатно на малките ученици. Вж. ИВАНЧЕВ, Д. (съст.). Български периодичен печат..., т. 1, с. 91.

71 ПОПОВ, свещ. Симеон. Да бъдем доволни. Християнче, 1940, № 2, с. 18.

72 Пак там.

73 ИКОНОМОВ, свещ. П. Витлеем. Витлеем, 1923, № 1, с. 1.

Каталог: 1430 -> pub
pub -> Книга за цезарите" от „съкратена история"
pub -> Росен Миланов, вту „Св св. Кирил и Методий“, България светът на чудесата в „животът на отците“ от св. Григорий туронски
pub -> Медиоланският едикт (според лактанций1 – „за смъртта на гонителите“, глава 48)
pub -> Fiedrowicz, Michael, Gerhard Krieger, Winfried Weber (Hrsg.)
1430 -> „Произход, еволюция и характеристика на финансите
pub -> Росен миланов посланието на църквата в съвременния свят
pub -> Росен миланов православните свещенослужители и духовната просвета на младите хора – позиции и дискусии в българския църковен печат
pub -> Полупелагианство” в православно догматическо осветление