Философия на сг –държавни изпити философия на сестринството и съвременни концепции за сг
Общуване в сестринската професия.Комуникативни техники в сестринската практика
Изтегляне 457.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Основни елементи на комуникационния процес
- Видове комуникация
- СЛУШАНЕ - Видове слушане
| 2.Общуване в сестринската професия.Комуникативни техники в сестринската практика – Комуникацията (comunicatio-съобщавам) е процес на предаване на инфо от човек на човек посредством символи. Общуването е процес не само на комуникация но и на взаимовръзка и взаимно разбиране.Ефективното общуване е това, при което полученият резултат е равен на изразеното намерение.То изисква: Внимателна подготовка;Позитивно отношение към събеседника;Комуникативни умения;Взаимна готовност за общуване;Уникалността на всеки човек се разкрива чрез общуването!Основни елементи на комуникационния процес:Лице, изпращащо информация /говорител/ - човек, който предава информация;Съобщение / информация, послание/;Лице, получаващо информация, послание / слушател/;Информационен канал – това е начинът по който се изпраща посланието – вербална и -невербална реч;Обратна връзка – начин, по който говорителя разбира, че посланието и прието от слушателя.В процеса на общуване комуникацията заема основно място.Говорителят е длъжен да провери дали слушателят е разбрал казаното тоест да реализира обратна връзка.Филтрите на общуването биват вътрешни(невидими за участниците като интелект,жизнен опит,култура) и външни(шумове,стъклени прегради и са осезаеми). Видове комуникация: Вербална:посредством речта – устна и писмена; Устната реч се характеризира с форма и съдържание. Съдържанието сключва думите и техния смисъл, а формата – интонацията и изразеното отношение.Изисквания към медицинската сестра като говорител:да привлече вниманието на слушателя;да формулира кратки и ясни съобщения;да не злоупотребява със специалната терминология;да говори бавно, с ясно произношение;да подбира подходяща скорост и темп на говорене;правилно да подбира времето за общуване;да подбира правилно силата на говора;да контролира интонацията на гласа си;да проследи ефекта на обратната връзка –разбиране на посланието;да използва по подходящ начин хумора;.да използва подходящи паузи при говорене.Невербална:“ЕЗИК НА ТЯЛОТО” - походка,поза,стойка на тялото,жестове, мимика, поглед.Доказано е че на-много влияе 55% езика на тялото,38% гласа и 7% смисъла на думите.Има 4 модалности на невербалната комуникация:кинетика(походка,поза,стойка на тялото,жестове,мимика,поглед); паралингвистика(интонация, тембър,паузи,смях,плач);такесика(ръкостискане,потупване,целувка);проксемика(междуличностна дистанция,която бива личностна, социална,публична и интимна).От невербалните сигнали с най-голям информационен заряд е погледът и усмивката.СЛУШАНЕ - Видове слушане:Активно – насърчаване чрез невербални сигнали /зрителен контакт, междуличностна дистанция, поза, мимика и др./ , задаване на адекватни въпроси, възклицания ;Пасивно – само невербален контакт;Не слушане. ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ НА КОМУНИКАЦИЯТА - различна компетентност на участниците в комуникационния процес;избирателно възприемане на информацията;неумение да се изслушва ;достоверност на информационния източник;семантика на думите;недостиг на време;информационно пренасищане;външни фактори;Филтри – деформация на информацията.Комуникацията с ПЦ и неговите близки да е с емпатия и уважение.
Изтегляне 457.5 Kb. Сподели с приятели:
|