Глава II. Особености на облагането с ДДС в България и неговата реализация във финансовия мениджмънт

„Царуването” на данъка върху оборота, обаче, се оказа твърде кратко. Той бе „детрониран” от данъка върху добавената стойност. Първите възродили старата идея на Карл фон Сименс за нетния данък върху оборота са французите. През периода 1956-1957г. във Франция е извършена радикална данъчна реформа, в резултат, на която данъка върху оборота е заменен с ДДС, наречен Tax sur la valeuor ajoutee – T.V.A., т.е. данък върху новосъздадената, върху новодобавената или просто данък върху добавената стойност, както бе наречен у нас.

Френският модел на ДДС бе възприет като модел на ЕС и приложен във всички страни членки на съюза (Общността). Този данък възприеха и много други страни и той вече се прилага в повечето стани в света.

Аналогичен на френския модел на ДДС бе възприет и у нас със Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), в сила от 01.04.1994г.

Теоретично добавената стойност на определена стока или услуга се получава, като от сумата на брутния оборот (постъпленията от реализацията) се приспаднат разходите по производството, вкл. и амортизациите. На практика облагането се осъществява чрез приспадането на “данък от данък”, т.е. всеки данъкоплатец внася в бюджета само разликата между сумата на данъка, калкулиран в цените на покупките и услугите, които продава (данъкът, който фигурира във фактурите за продажби) и сумата на данъка, включен в цените на закупените за производството машини, суровини, енергия.

Този начин на облагане води до същия резултат, както и прякото облагане на добавената стойност, но прави данъка едновременно:

• 
  по-ефикасен, тъй като се събира за всяка операция, създаваща добавена стойност;
  
• 
  по-неутрален поради това, че като единствен данък неговата сума остава независима от броя на операциите (продължителността на икономическия оборот), през които е минало създаването на продукта или услугата.
  

• 
  еднофазна (едностепенна) система – при нея независимо колко оборота ще извърши стоката, тя се облага само веднъж или само за един от оборотите й.
  
• 
  многофазна (многостепенна) система – тя е по-стара и вече почти не се прилага. При нея данъкът се събира на всяка фаза на стопанския оборот, т. е. получава се натрупване (кумулиране) на данък върху данък и колкото по-дълга е веригата, толкова по-голям ще бъде данъка.
  

Прилагането на ДДС гарантира еднократност на облагането, ритмично плащане на данъка на всяка фаза от възпроизводителния процес по пътя на движение на стоката между производител и крайния потребител. Данъчното облагане по реда на този закон се проявява с еднакво отношение към всички лица в етапите на производство и разпределение, пропорционалността на дължимата сума спрямо добавената стойност и липсата на натрупване и единната данъчна ставка.

Промяната от м. Април 2002г. и се основава главно на определянето на условията за създаване и ползване на ДДС-сметка и съкращаване на срока за възстановяване на дължимият данъчен кредит на субектите. Във връзка с това е направена промяна и на ППЗДДС, с цел определяне на процедурите и правилата за откриване и водене на ДДС-сметка.

Последните изменения на ЗДДС са от 12.12.2008 г., публикуван в ДВ бр. 106 от 2008 г. и влизат в сила от 01.01.2009 г. Новостите по-скоро прецизират проблемни текстове при практическото прилагане на закона или засягат само определени сектори.

В нормативната уредба е определено, че с ДДС се облагат :

• 
  всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга;
  
• 
  всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация;
  
• 
  всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната;
  
• 
  всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателя е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по този закон;
  
• 
  вносът на стоки.
  

1. 
   прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката в резултат на искане или акт на държавен или местен орган или на основание на закон срещу обезщетение;
   
2. 
   фактическото предоставяне на стока по договор, в които е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея под отлагателно условие или срок;
   
3. 
   фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху тази стока;
   
4. 
   фактическото предоставяне на стока на лице, което действа от свое име и за чужда сметка.
   

Всяко извършване на услуга се смята за доставка на услуга. Както и продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално имущество; поемането на задължение за извършване на действия; всеки физически и интелектуален труд; извършването на услуга за ремонт и/ или подобрение на нает или предоставен за ползване актив.

Всяка доставка на стока или услуга е облагаема доставка, когато се извършва от данъчно задължено лице на територията на страната (чл.12 от ЗДДС).

Придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото й получаване, когато се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчика е данъчно задължено лице за целите на ДДС в друга държава членка, представлява вътреобщностно придобиване. За такова се смята и придобиването на ново превозно средство, което се транспортира или изпраща до територията на страната от данъчно задължено лице в друга държава.

Това са данъчно задължените лица, т.е. всяко лице което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея (чл.3 от ЗДДС). Независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Такава дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатация на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.

Данъчно задължено лице е и всяко лице, което инцидентно извършва възмездна вътреобщностна доставка на ново превозно средство.

Не е независима икономическа дейност дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение.

Не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки, с изключение на:

1. 
   следните дейности и доставки – електронни съобщителни услуги, снабдяване с газ, вода, електроенергия или пара; превоз на стоки; превоз на пътници; пристанищни и летищни услуги; складова дейност; туристически услуги; радио- и телевизионна дейност с търговски характер; и др.
   
2. 
   доставки, които биха довели до значително нарушаване на правилата за конкуренция.
   

Задължителната регистрация възниква при облагаем оборот 50 000 лв. за период не по-дълъг от 12 месеца, преди текущия месец. Всяко лице при достигане на изисквания облагаем оборот има право да се регистрира. Изискването понастоящем е за облагаем оборот над 50 000 лв. за период не по-дълъг от 12 последователни месеци преди предходния месец. Общ облагаем оборот по смисъла на закона е сумата от данъчните основи на облагаемите доставки, включително и тези със ставка нула. Правото за регистрация възниква независимо от срока, за който е постигнат общ облагаем оборот, но не и за по-дълъг период от последните 12 месеца. За определяне на общия облагаем оборот се изхожда от данъчния режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие.

Получените аванси по облагаеми доставки (с изключение на тези със ставка нула), се включват при определянето на общия облагаем оборот. В него не се включват получените аванси за бъдещ износ, докато не завърши фактическото му изпълнение и не са получени документите за доказването му.

Задължението за регистрация възниква независимо от срока, за който е достигнат облагаемия оборот, но не и за период по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец. За това е необходимо всяко лице да определя своя оборот след изтичането на всеки календарен месец. При определянето му се изхожда от данъчния режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие.

Всички останали стопански субекти имат право да се регистрират по ЗДДС.

Регистрацията по инициатива на данъчния орган възниква в случаите на условия за задължителна регистрация на данъчно задължено лице, което въпреки това не се е регистрирало. Основава се на действия на данъчно установително производство, при който се констатира изисквания обем от извършени облагаеми доставки за периода, от който е следвало да се регистрира. За дата на регистрацията се счита датата на връчване на данъчния ревизионен акт.

Регистрацията по ЗДДС се извършва по определена процедура с подаване на заявление за регистрация. Заявлението вече може да се подава и по електронен път. В срок от 7 дни след постъпването му органа по приходите извършва проверка на основанието за регистрация. След още 7 дни той издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши регистрацията.

За дата на регистрацията се смята датата на връчване на акта за регистрация. Към датата на регистрация лицето изготвя регистрационен опис по образец за активите и услугите, за които има право на приспадане на данъчен кредит и го подава не по-късно от 7 дни от датата на регистрация.

Прекратяването на регистрацията (дерегистрация) по ЗДДС е процедура въз основа, на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит. Регистрацията се прекратява по инициатива на регистрираното лице, когато има основание за дерегистрация – задължителна или по избор, и по инициатива на органа по приходите. Основания за задължителна дерегистрация е смъртта на физическото лице, прекратяване на юридическото лице – търговец, със или без ликвидация, прекратяване на кооперацията, прекратяване на юридическо лице, което не е търговец.
4. Облагане на доставките с данък добавена стойност:
4.1. Място на изпълнение:

Мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на собствеността. Когато се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превоза й към получателя. Място на изпълнение при доставка на стока, която се монтира или инсталира е мястото, където се извършва монтажа или инсталацията. (чл.17 от ЗДДС).

Мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където доставчика е установил своята независима икономическа дейност или има постоянен обект, от който се извършва доставката, а в случаите, когато няма такова място или обект – мястото на неговото постоянно или обичайно пребиваване.

Съществуват редица особени случай (доставка на природен газ и електроенергия, доставка на стоки, извършвана на кораби, самолети и влакове, и др.), които също са уредени в Закона за данъка върху добавената стойност.

Когато преди да е възникнало данъчно събитие, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъка става изискуем при получаването на плащането.

Стойността, върху която се начислява или не се начислява в зависимост от това, дали доставката е облагаема или освободена, представлява данъчна основа по смисъла на ЗДДС. Тя се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, без данъка то този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.

Данъчната основа се увеличава с:

1. 
   всички други данъци и такси, в т.ч. акциз, когато са дължими за доставката;
   
2. 
   всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката;
   
3. 
   съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като комисионна, опаковане, транспорт, застраховка и др.;
   
4. 
   стойността на опаковъчните материали или контейнери, ако не подлежат на връщане или ако получателя не е данъчно задължено лице.
   

Данъчната основа не включва сумата на търговската отстъпка или намаление, разходите на лизингодателя или лизингополучателя като разходи за застраховки, данъци, такси, регистрация и т.н. Когато стойността е определена в чуждестранна валута, данъчната основа се определя на базата на левовата равностойност на тази валута по курса обявен от БНБ към датата, на която данъка е станал изискуем.

Съществуват два основни метода за установяване на облагаемата данъчна основа:

1. Пряк или събирателен метод. Облагаемата данъчна основа се установява чрез събиране на двете и основни съставки:

а) стойността на вложения жив труд, т.е. начислените работни заплати;

б) печалбата, чиято облагаема основа се коригира с получените и платените лихви съгласно формулата :

ДС=П+РЗ+Лр-У-Лn

където :

ДС – добавена стойност;

П – печалба;

У – приходи от участия;

РЗ – работна заплата;

Лр – изплатени лихви;

Лn – приходи от лихви;

Методът не се прилага защото не създава предпоставки за взаимен контрол на данъкоплатците.

2. 
   Косвен (разпадателен) метод. При него добавената стойност се установява по косвен път чрез прилагането на два варианта :
   

където :

БО – брутен оборот;

ПО – предварителен оборот;

б) ДДС се изчислява върху продажбите, като от получената сума се приспада данъкът, който се съдържа в стойността (фактурната) на покупките, и разликата представлява ДДС. По тази причина има най-голямо приложение. Методът е приет и в нашия закон за ДДС.
Брутен оборот 10 000 000 лв. (без ДДС)

Материални разходи (лв.)	Трудови разходи (лв.)	Печалба (лв.)	Добавена стойност (лв.)
4 000 000	3 000 000	3 000 000	6 000 000

Определяме дължимия ДДС при данъчна ставка 20% :

Начислен ДДС: 10 000 000 . 20 = 2 000 000 лв.

100

100

100

100

Пример : Предприятие “Роза” е произвело стоки за 4 000 000 лв., в които не е вложило закупени от други предприятия материали. Продукцията се продава на предприятие “Лилия” а лилия на предприятие “Кали”. Да се определи ДДС.

Разходи за труд 2 000 000 лв.

+Печалба 2 000 000 лв.

=Новосъздадена с-ст 4 000 000 лв.

*20% ДДС 800 000 лв.

= крайна цена 4 800 000 лв.

“Роза” продава изделието на “Лилия” за 4 800 000 лв., което представлява материален разход на “Лилия”. Изчисленията ще са :

Материални разходи без ДДС 4 000 000 лв.

+разходи за труд 3 000 000 лв.

+печалба 3 000 000 лв.

Ако “Лилия” продаде изделието на “Кали” калкулацията ще бъде:

Материални разходи 10 000 000 лв.

ДДС 2 000 000 лв.

+ разходи за жив труд 2 000 000 лв.

+ печалба 2 000 000 лв.

общо 14 000 000 лв.

* 20% ДДС 2 800 000 лв.

крайна цена 16 800 000 лв.

дължим ДДС 800 000 лв.

С нулева ставка са облагаеми:

• 
  доставката на стоки, изпращани или превозвани извън територията на Общността;
  
• 
  превоза на пътници, когато се извършва от територията на страната до място извън страната или обратното, както и превоза стоки и МПС, когато са част от багажа на пътника;
  
• 
  спедиторските, куриерските и пощенските услуги;
  
• 
  международния транспорт на стоки;
  
• 
  доставки, свързани с международния стоков рафик;
  
• 
  доставки по обработка на стоки;
  
• 
  доставки на злато за централни банки;
  
• 
  доставки, свързани с безмитна търговия;
  
• 
  доставки на услуги от агенти, брокери и други посредници;
  

Такива са доставки: свързани със здравеопазване; свързани със социални грижи и осигуряване; свързани с образование, спорт или физическо възпитание; свързани с култура; свързани с вероизповедания; свързани с нестопански характер; свързани със земя и сгради; доставки на финансови услуги; доставки на застрахователни услуги; хазарт; доставки на пощенски марки и пощенски услуги.

Данъчното събитие при вътреобщностната доставка възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната. Данъкът при такава доставка става изискуем на 15-тия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие. Данъчната основа се определя по същия начин, както при доставка в страната.

Данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъка става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната. Когато не възниква такова задължение, данъчното събитие възниква и данъка става изискуем на датата, на която се приключват митническите формалности.

Данъчна основа при внос на стоки е митническата стойност, увеличена със митните сборове, акциза и други такси, присъщите на вноса разходи като комисионна, разходи за опаковка, транспорт и застраховка и т.н.
5.2. Начисляване на данъка при внос:

Начисляването на данъка при внос се извършва от митническите органи, като размера на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. Начисляването може да се извърши и от вносителя, ако той е регистрирано лице и има разрешение за прилагане на този режим във връзка с реализирането на инвестиционен проект. Вносителят начислява данъка с протокол за данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие.

Според чл.58 от ЗДДС освободен от данък е вноса на:

• 
  Човешки органи, тъкани, клетки, кръв, зъбни протези и т.н.
  
• 
  Учебници и учебни помагала;
  
• 
  Продукти на морския риболов;
  
• 
  Злато от БНБ;
  
• 
  Въздухоплавателни и плавателни средства, както и резервни части за тях;
  
• 
  Инвестиционно злато;
  
• 
  Електроенергия и природен газ чрез преносна система;
  
• 
  Стоки в рамките на разрешения безмитен внос;
  
• 
  Стоки, които се унищожават или изоставят в полза на държавата по реда на митническото законодателство;
  
• 
  Стоки, подлежащи на освобождаване от мита, различни от определените в Общата митническа тарифа;
  
• 
  Стоки, които са били временно изнесени за ремонт или поправка;
  
• 
  Моторни превозни средства противозаконно отнети или откраднати и за които дължимите вносни митни сборове са възстановени или опростени по реда на митническото законодателство.
  

Начисленият от митническите органи данък се внася в републиканския бюджет по реда и в срокове, предвидени за заплащане на митните сборове.

Мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато стоките пристигат и превоза им завършва на територията на страната. Независимо от това обаче, мястото на изпълнение е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по ЗДДС. Освен ако лицето разполага с доказателства, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е приключил превоза им.

Данъчното събитие при вътреобщностното придобиване възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната. Данъкът става изискуем на 15-тия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало събитието или на датата, на която е издадена фактурата.

Данъчната основа при вътреобщностното придобиване се определя, както при доставката на стоки на територията на страната.

7. Данъчни ставки и определяне на размера на данъка:
Ставката на данъка върху добавената стойност в България е 20 на сто за облагаемите доставки (освен посочените като облагаеми с нулева ставка), вноса на стоки на територията на страната и облагаемите вътреобщностни придобивания.

Данъчната ставка за настаняване, предоставено от хотелиер, когато е част от организирано пътуване, е 7 на сто.

Размерът на данъка се определя, като данъчната основа се умножи по данъчната ставка. Когато при договаряне на доставката, не е изрично посочено, че данъка се дължи отделно, се приема, че той е включен в цената. Данъка се смята за включен в цената и когато се предлагат стоки – предмет на доставка на дребно, в търговската мрежа.

Размерът на данъка за всяка доставка се определя по следната формула:

където:

ДО – данъчната основа на конкретната доставка;

ДС – съответната данъчна ставка.
Предприятие “Роза“ има цена на продукция без ДДС 950 лв.

Определяме ДДС и цената на продукцията с ДДС :

Д=950 х 20=190 лв.

100

Ако данъка се приема за включен в обявената или договорена цена, размерът му се определя по следната формула:

където:

Ц – договорената цена с включен данък или обявената цена на дребно по конкретната доставка;

ДС – съответната данъчна основа.
Придобита е стока за 500 хил. лв. Търговецът иска да я продаде по цена, не по – ниска от 940 хил. лв. Изчисляваме чистия приход за търговеца.

Трябва да се изчисли на колко възлиза включеният в 940 хил. лв. ДДС и каква е цената без ДДС.

Ц=С+Сх20

100

Ц – цената с ДДС;

С – цената без ДДС;
940 000=С+Сх20

100
С=940 000=783 300

1,2

ДДС=940 000 – 783 300 = 156 000 лв.

ДДС при внос се дължи от вносителя. Когато съгласно митническото законодателство две и/ или повече лица са солидарно отговорни за заплащане на митните сборове, лицата са солидарно отговорни и за заплащане на дължимия ДДС.

Данъкът при вътреобщностните придобивания е дължим от лицето, което извършва придобиването.

ДДС е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка в данъчен документ.

Според чл. 86 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъка е станал изискуем, е длъжно да го начисли като:

1. 
   издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;
   
2. 
   включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията;
   
3. 
   посочи издадения данъчен документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
   

ДДС не се начислява при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.

Една от особеностите на ДДС е възможността на данъчно задълженото лице да ползва данъчен кредит. Той представлява сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне за:

• 
  получени от него стоки или услуги по облагаема доставка;
  
• 
  извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка;
  
• 
  осъществен от него внос;
  
• 
  изискуемия от него данък като платец.
  

Право на приспадане на ДДС не е налице, когато:

• 
  стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки;
  
• 
  стоки или услугите са предназначени за безвъзмездна доставка или за дейност, различна от икономическата дейност на лицето;
  
• 
  стоките или услугите са предназначени за развлекателни или представителни цели;
  
• 
  е придобит, внесен или нает мотоциклет или лек автомобил;
  
• 
  стоките и услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства;
  
• 
  стоките са отнети в полза на държавата или сградата е разрушена като незаконно построена.
  

Регистрирано по ЗДДС лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите три данъчни периода. Това право се упражнява, като лицето включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период в справка-декларация и посочи фактурата в дневника за покупките.

Право на приспадане на частичен данъчен кредит е възможен по отношение на данъка за стоки или услуги, които се използват, както за извършване на доставки, за които лице има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които лицето няма такова право. Размерът на частичния данъчен кредит се определя, като сумата на данъчния кредит се умножи по коефициент, получен като отношение между оборота, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане и оборота, отнасящ се за всички извършвани от лицето доставки и дейности за цялата предходна календарна година. Когато такива обороти за предходната календарна година липсват, изчислението става на база на оборотите за данъчния период, през който възниква правото на приспадане на данъчен кредит.

Оборотът, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, включва: данъчните основи на извършените от него облагаеми доставки; данъчните основи на получените от него плащания, за които данъка е станал изискуем преди настъпване на данъчното събитие по облагаема доставка; данъчните основи на извършените от лицето доставки с място на изпълнение извън територията на страната; данъчните основи на получените от лицето плащания преди осъществяване на доставките; данъчните основи на доставките на стоки и услуги, за които не е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит.

Оборотът, отнасящ се за всички доставки дейности на лицето включва: оборота, отнасящ се за доставките, на които има право на приспадане; данъчните основи на необлагаемите доставки с място на изпълнение извън територията на страната; данъчните основи на извършените освободени доставки; стойността на доставките и дейностите извън икономическата дейност на лицето; размера на получените субсидии, различни от тези, които се включват в данъчните основи.

Определянето на частичен данъчен кредит се извършва по формулата:

ДК = НД х К

където:

ДК – размер на данъчния кредит;

К – коефициент, определен на база извършени доставки за данъчния период и изчисляван по следната формула:

където:

Д – сумата на всички данъчни основи.

Стопанските субекти не са заинтересовани да останат нерегистрирано по ЗДДС. За потребителите също е по-изгодно да купуват от регистрирани лица, защото крайните продажни цени в по-малка степен са “натоварени” с ДДС.

Първи търговец “А” данъчно регистриран по ДДС

1. Облагаема основа 300 000 лв.

2. Начислен ДДС 20% 60 000 лв.

3. Цена с ДДС 360 000 лв.

4. Данъчен кредит 0 лв.

Втори търговец “Б” данъчно регистриран по ДДС

1. Цена с ДДС 360 000 лв.

2. Данъчен кредит 60 000 лв.

3. Цена без ДДС 300 000 лв.

4. Добавена стойност 200 000 лв.

5. Цена без ДДС 500 000 лв.

6. Начислен ДДС 20% 100 000 лв.

7. Цена с ДДС 600 000 лв.

8. Дължим ДДС (100 000 – 60 000)= 40 000 лв.
Трети търговец “С” данъчно регистриран по ДДС

1. Цена с ДДС 600 000 лв.

2. Данъчен кредит 100 000 лв.

3. Цена без ДДС 500 000 лв.

4. Добавена стойност 150 000 лв.

5. Цена без ДДС 650 000 лв.

6. Начислен ДДС 20 % 130 000 лв.

7. Цена с ДДС 780 000 лв.

8. Дължим ДДС (130 000 – 100 000)= 30 000 лв.
Четвърти търговец “Д” данъчно регистриран по ДДС

1. Цена с ДДС 780 000 лв.

2. Данъчен кредит 130 000 лв.

3. Цена без ДДС 650 000 лв.

4. Добавена стойност 50 000 лв.

5. Цена без ДДС 700 000 лв.

6. Начислен ДДС 20% 140 000 лв.

7. Цена с ДДС 840 000 лв.

8. Дължим ДДС (140 000 – 130 000)= 10 000 лв.

Цената на крайния потребител ще е 840 хил. лв. Бюджетът ще получи сумата от 140 хил. лв. (60 000 + 40 000 + 30 000 + 10 000). Общата добавена стойност е : 300 000 + 200 000 + 150 000 + 50 000 = 700 000 лв. На тази сума съответстващия ДДС е равен на : 700 000 х 0.2= 140 000 лв.

Първи търговец “А” данъчно регистриран по ДДС.

1. Данъчна основа 300 000 лв.

2. Начислен ДДС 20% 60 000 лв.

3. Цена с ДДС 360 000 лв.

4. Данъчен кредит 0 лв.

1. Цена с ДДС 360 000 лв.

2. Данъчен кредит 60 000 лв.

3. Цена без ДДС 300 000 лв.

4. Добавена стойност 200 000 лв.

5. Цена без ДДС 500 000 лв.

6. Начислен ДДС 20 % 100 000 лв.

7. Цена с ДДС 600 000 лв.

8. Дължим ДДС (100 000 – 60 000)= 40 000 лв.
Трети търговец “С” данъчно нерегистриран за ДДС

1. Цена с ДДС 600 000 лв.

2. Данъчен кредит 0 лв.

3. Добавена стойност 150 000 лв.

4. Продажна цена 750 000 лв.
Четвърти търговец “Д” данъчно регистриран по ДДС

1. Покупна цена 750 000 лв.

2. Данъчен кредит 0 лв.

(няма право защото е купил от не регистриран търговец)

3. Добавена стойност 50 000 лв.

4. Цена без ДДС 800 000 лв.

5. Начислен ДДС 20% 160 000 лв.

6. Цена с ДДС 960 000 лв.

7. Дължим ДДС 160 000 лв.
Както се вижда, при включването на нерегистрирано лице, което нито е задължено да начислява ДДС, нито има право да ползва данъчен кредит, цената за крайния потребител се променя :

1. 
   Крайната продажна цена се увеличи (960 000 – 840 000)= 120 000 лв.
   
2. 
   Увеличава се и внесеният в приход на бюджета ДДС от търговците (60 000 + 40 000 + 160 000= 260 000 лв.) или 260 000 – 140 000 = 120 000 лв. Това е стойността с която ще се увеличи цената.
   

Регистрирано лице има право да приспадне данъчен кредит за закупените или придобитите по друг начин активи или внесените активи преди датата на регистрацията му по ЗДДС и са налични към датата на регистрацията му. Това право възниква, когато са налице едновременно следните условия:

• 
  лицето притежава данъчна фактура, данъчно дебитно известие или митническа декларация, които отговарят на законовите изисквания;
  
• 
  доставчикът, издал данъчният документ, да е регистриран по ЗДДС към датата на възникване на данъчното събитие и на издаване на данъчния документ, доставката да е била облагаема към тази дата и данъкът да е бил начислен в определения срок;
  
• 
  лицето да е внесло данъка, когато активът е придобит чрез внос;
  
• 
  наличните активи са използвани, използват се и ще се използват за извършване на облагаеми доставки;
  
• 
  активите да са описани в регистрационен опис по образец, според Приложение № 3 към Правилника, който е изготвен към датата на регистрация и подаден до третия ден след тази дата.
  
• 
  Активите са придобити от лицето до 5 години, а за недвижими имоти – до 20 години, преди датата на регистрация.
  

При тези обстоятелства правото на приспадане на данъчен кредит възниква на датата на регистрация по ЗДДС.

Регистрирано лице има право да приспадне начисления данък при дерегистрацията му за обложените активи, които са налични към датата на последващата му регистрация. За да се упражни това право трябва да са налице едновременно следните условия:

• 
  наличните активи към датата на последваща регистрация са били обложени при дерегистрацията;
  
• 
  начисления данък при дерегистрацията е внесен ефективно или е прихванат от органа по приходите;
  
• 
  с наличните активи лицето е извършвало, извършва и ще извършва облагаеми доставки;
  
• 
  регистрационния опис по образец за активите е съставен към датата на повторна регистрация и е подаден не по-късно от седем дни от датата на регистрация;
  
• 
  активите са придобити от лицето до 5 години, а за недвижими вещи – до 20 години, преди датата на повторна регистрация по ЗДДС (чл. 76).
  

При изменение на данъчната основа или при разваляне на разваляне на доставката, както и при промяна на вида на доставката, регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит. Корекцията се извършва в данъчния период, през които са възникнали обстоятелствата за промяна (чл.79, ал.1).

Регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит, така и за освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, и лицето не може да определи каква част от стоките или услугите се използват за доставки с право на данъчен кредит и за доставки без право, дължи данък (чл. 79, ал. 2). Лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит (чл. 79, ал.3).

Корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период.

Независимо от ал. 1 и 3 на чл. 79 от ЗДДС, за стоките и услугите, които са дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, лицето дължи данък в размер, определен по следната формула:

1. за недвижими вещи:

ДД е дължимия данък;

ПДК – размера на ползвания данъчен кредит;

БГ – броя на годините от настъпване на обстоятелствата за корекция на ползвания данъчен кредит, вкл. годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 20-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително.

ДД е дължимия данък;

ПДК – размера на ползвания данъчен кредит;

БГ – броя на годините от настъпване на обстоятелствата за корекция на ползвания данъчен кредит, вкл. годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 5-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително.

1. за недвижимите вещи:

ДД е дължимия данък;

ПДК – размера на ползвания данъчен кредит;

БГ – броя на годините от настъпване на обстоятелствата за корекция на ползвания данъчен кредит, вкл. годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 20-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително;

К – коефициент, изчислен на базата на оборотите за годината, през която са възникнали обстоятелствата за корекция.
2. за всички останали стоки и услуги:
ДД=ПДК х 1/5 х БГ (1-К),
Където:

ДД е дължимия данък;

ПДК – размера на ползвания данъчен кредит;

БГ – броя на годините от настъпване на обстоятелствата за корекция на ползвания данъчен кредит, вкл. годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 5-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително;

К – коефициент, изчислен на базата на оборотите за годината, през която са възникнали обстоятелствата за корекция.
Тези корекции се извършват еднократно.

Регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки и вследствие извърши с тези стоки безвъзмездна вътреобщностна доставка, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. Корекция в този случай се извършва в данъчния период, през който данъка за безвъзмездната вътреобщностна доставка е станал изискуем, чрез съставяне на протокол и отразяването му в дневника за продажбите на този период.

Съществуват и определени ограничения за корекции. Корекции не се извършват, ако: стоките или услугите са използвани за представителни или развлекателни цели; данъчния режим на доставките, за които лицето използва стоките или услугите, бъде променен със закон; са изминали 5 години от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит, а за недвижимите имоти – 20 години.

Корекции не се извършват в случаите на: унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила, както и в случаите на унищожаване на акцизни стоки под административен контрол по реда на Закона за акцизите и данъчните складове; аварии или катастрофи; липси, произтичащи от промяна на физико-химичните свойства в нормални размери; технологичен брак в допустимите норми; брак поради изтичане срока на годност/ трайност; брак на дълготрайни материални активи по смисъла на Закона за счетоводството, когато балансовата им стойност е по-ниска от 10 на сто от отчетната им стойност.

Резултатът за данъчния период е разликата между общата сума на данъка и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане за този данъчен период. Когато начисления данък превишава данъчния кредит, разликата представлява резултата за периода – данък за внасяне, а в обратния случай – данък за възстановяване. Регистрираното лице определя само резултата за всеки данъчен период – данък за внасяне в републиканския бюджет или данък за възстановяване.

При внос на стоки вносителя внася ефективно начисления от митническите органи данък в републиканския бюджет по сметка на съответното митническо учреждение, оформящо вноса, а когато е нерегистрирано по ЗДДС физическо лице, което не едноличен търговец – по сметка или в касата на съответното митническо учреждение. В този случай данъка не може да се прихваща от органите по приходите или от митническите органи с други задължения. Митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на начисления данък по реда, определен за митническото задължение.

При вътреобщностно придобиване на ново превозно средство от нерегистрирано по ЗДДС лице, то лицето е длъжно да внесе данъка в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период. При вътреобщностно придобиване на акцизни стоки, лицето придобило стоките отново в 14-дневен срок от изтичането на месеца, през който данъка е станал изискуем, е длъжно да внесе данъка. При получаване на услуги, когато доставчика не е установен на територията на страната и получателя е данъчно задължено лице, нерегистрирано по този закон, данъка се внася от получателя.
12. Прихващане, приспадане и възстановяване на ДДС:
Данъкът за възстановяване се прихваща, приспада или възстановява, както следва:

• 
  при наличие на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите, възникнали до датата на подаване на справка-декларацията, органа по приходите прихваща тези задължения с данъка за възстановяване;
  
• 
  ако няма други изискуеми и неизплатени задължения или техния размер е по-малък от посочения в справка-декларацията данък за възстановяване, регистрираното лице приспада данъка за възстановяване или остатъка от данъка за внасяне, посочен в справка-декларациите, подавани в следващите три поредни данъчни периода;
  
• 
  ако след изтичане на срока по предходната точка има остатък от данъка за възстановяване, органа по приходите прихваща този остатък за погасяване на други данъчни задължения или задължения за осигурителни вноски, събирани от НАП, или го възстановява в 45-дневен срок от подаване на последната справка-декларация;
  
• 
  ако данъка за възстановяване по отношение, на който е започнала процедура по приспадане, не е приспаднат изцяло към подаване на справка-декларацията за последния от трите данъчни периода, всеки друг данък за възстановяване по справка-декларация за някой от тези три данъчни периода се добавя към него и подлежи на възстановяване или прихващане наред с остатъка;
  
• 
  ако не са налице условията по предходната точка, за следващия посочен данък за възстановяване по справка-декларация започват да текат нови три данъчни периода на приспадане.
  

Данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание в предвидените в ЗДДС срокове, се възстановява заедно със законната лихва за забава, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен, до окончателното му изплащане, независимо от спирането и възстановяването на сроковете по данъчното производство (чл. 92, ал. 10)

Сроковете за възстановяване спират: при липса на заведено счетоводство съгласно изискванията на Закона за счетоводството и се възобновяват при завеждането му; при липса или непредставяне на документи, задължителни по този закон, или на други документи, поискани от органа по приходите, и се възобновяват при представянето им; при недопускане на оправомощен орган по приходите до административни, производствени или други помещения, свързани с дейността на регистрираното лице, и се възобновяват при осигуряването на достъпа; когато лицето не може да бъде открито по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от органа по приходите на посочения от него адрес за кореспонденция, и се възобновяват при откриването на лицето.

Сроковете за възстановяване спират след съгласуване с изпълнителния директор на НАП, но за не повече от 60 дни, когато органа по приходите установи данни за престъпление против данъчната система и сезира за тях органите на досъдебното производство в едномесечен срок или спирането е поискано писмено от Министерството на вътрешните работи или от органите на съдебната власт при образувано производство. При тези случаи сроковете за възстановяване се възобновяват при получаване на писмен отказ за образуване на производство.

• 
  доставки при условията на комисионен договор, където са налице два основни случая:
  
  1. 
     когато комисионер действа от чуждо име и за чужда сметка, се смята, че са налице две доставки – между доверителя и третото лице и между комисионера и доверителя, т.е. облагат се и двете доставки;
     

• 
  За доставки на стоки втора употреба, на произведения на изкуството, на предмети за колекции и на антикварни предмети, което обикновено става чрез дилър (посредник). Особеното в случая е, че регистрираните по ЗДДС лица нямат право на данъчен кредит или имат право на такъв само за придобитите от тях или внесени други стоки, т.е. без изброените по-горе; данъчния кредит в този случай не може да превишава общия размер на начисления данък; дилъра е задължен да подава годишна справка-декларация.
  
• 
  Доставки, свързани с инвестиционно злато – те са необлагаеми, освен ако данъчно задължените лица не пожелаят или не изберат те да бъдат облагаеми.
  
• 
  Доставката на туристически услуги, при които данъчната основа е:
  
  • 
    Общата сума на туроператора от услугата, без частта от нея с право на данъчен кредит;
    

• 
  Фактическата данъчна основа е 35% от разликата между общите постъпления на туроператора, намалени с дължимия данък при провеждане на организирани пътувания, които ще се ползват в страната от чуждестранните туристи;
  

• 
  Освобождаване от данък по силата на международни договори, спогодби и конвенции.
  

1. 
   данъчна фактура;
   
2. 
   данъчно известие към данъчна фактура;
   
3. 
   протокол.
   

Фактурата задължително съдържа: наименование на документа; пореден десеторазряден номер, съдържащ само арабски цифри, който идентифицира фактурата уникално; дата на издаване; име и адрес на доставчика; идентификационен номер на доставчика; име и фамилия на съставителя; име и адрес на получателя; идентификационен номер на получателя; количество и вида на стоката или услугата; дата, на която е възникнало данъчното събитие на доставката или е получено плащането; единичната цена без данъка и данъчната основа на доставката; ставката на данъка, а когато е нулева – основанието за прилагането й, както и основанието за неначисляване на данъка; размера на данъка; сумата за плащане, ако тя се различава от сумата на данъчната основа и на данъка; обстоятелствата, които определят стоката като ново превозно средство – при вътреобщностна доставка на нови превозни средства.

При изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата в срок не по-късно от пет дни от възникване на обстоятелствата. При увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки – кредитно известие. Известието съдържа същите данни като фактурата плюс номера и датата на фактурата, към която е издадено известието и основанието за издаване на известието.

Поправки и добавки във фактурите и известията към тях не са разрешени. Погрешно съставените документи следва да се анулират и да се издадат нови. Когато такива документи са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя, за анулирането се съставя и протокол, който съдържа: основанието за анулиране; номера и датата на документа, който се анулира; номера и датата на издадения нов документ; подпис на лицата, съставили протокола за всяка от страните.

Всяко лице независимо дали е регистрирано или не по ЗДДС е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/ продажби в търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателя е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта.

За доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период. Отчетът се съставя най-късно в последния ден на данъчния период. По избор лицето може да съставя отделни отчети за извършените продажби за всеки ден.

1. 
   дневник за покупките;
   
2. 
   дневник за продажбите.
   

Въз основа на отчетните регистри за всеки данъчен период лицето подава справка-декларация. Ако е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки или доставки като посредник в тристранна операция, подава и VIES-декларация. Заедно със справка-декларацията лицето подава и отчетните регистри за съответния данъчен период. Справка-декларацията се подава и когато не следва да се внася или възстановява ДДС. Декларациите и отчетните регистри се подават до 14-о число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Те се подават по образец, на магнитен или оптичен носител, лично или по електронен път.

Допуснати грешки в подадени декларации, установени до изтичането на срока за подаване на справка-декларациите, се поправят, като лицето извърши необходимите корекции и подаде отново декларациите и отчетните регистри. Ако срока е изтекъл и става въпрос за неотразен документ, грешките се поправят, като лицето извърши необходимите корекции в данъчния период, в който грешката е установена, и включи неотразения документ в съответния отчетен регистър за същия данъчен период. При неправилно отразени документи, лицето писмено уведомява компетентния орган по приходите, който предприема действия за промяна на задължението на лицето за съответния данъчен период.

За нарушаване на ЗДДС и подзаконовата нормативна уредба се налагат различни по степен административни наказания, изразяващи се главно в парични глоби и имуществени санкции. Те се налагат въз основа на съставени от органите на данъчната администрация актове за нарушения.

Раздел А : Данни за извършените доставки и начислен ДДС.

Данните за извършените продажби съдържащи се в раздел А са отразени в “Дневника за продажбите”.

За периода от 01.08.2007г. до 31.08.2007г. предприятието не е извършило доставки и внос с право на частичен ДК – клетка 23.

Стойността 0,9959799 изчислена по формулата :

К= кл 01 + кл 02

кл 01 + кл 02 + кл 03

намира отражение в клетка 24. С този коефициент се коригира сумата отразена в клетка 42 при определяне на общия данъчен кредит.

Раздел Б съдържа данни за извършените покупки от регистрирано лице “Инвест 95” АД за периода от 01.08.2007г. до 31.08.2007г., чиято стойност намира отражение и в “Дневника за покупките”.

За периода от 01.08.2007г. до 31.08.2007г. предприятие “Инвест 95” АД има резултат ДДС за внасяне, който трябва да внесе в срок до 14 дни по сметката на териториалната данъчна служба от изтичането на данъчния период, за който се отнася данъка.