48. Поява, същност и функции на данъците и таксите. Видове данъци и такси. Правна характеристика на данъците и таксите. Определение за данък – едностранно установено от държавата по общ начин със закон, невъзвъщаемо, безвъзмездно и непрехвърлимо парично вземане, срещу получаването на което държавата не дължи извършване на насрещна престация в полза на лицата, които се явяват негови платци, изпълнението на което е скрепено с държавна принуда. Данъците тежат по общ начин върху всички данъчно задължени лица. Данъкът е едно публично субективно право на държавата да получи определена парична сума. публично - То е елемент от публично правоотношение между държавата и данъчнозадълженото лице. В това право отношение държавата участва като субект на държавна власт (imperium). Едностранно - Данъчният кредитор (държавата) няма насрещно задължение. Парично - Съвременните данъчни задължения по правило са парични. Това е така, тъй като данъците са бюджетни средства и по необходимост са свързани с набирането на определена парична стойност. Невъзвръщаемо - При установяването на данъка и при неговото събиране държавата не поема задължение, че ще върне сумата на съответното лице. Надвнесеният данък обаче подлежи на възстановяване. Непрехвърлимо - Нито държавата може да цедира вземането си по едно данъчно правоотношение, нито данъчно задълженото лице може да се освободи от своето задължение чрез прехвърлянето му. Тъй като обаче данъчните задължения не са с оглед на личността, всяко трето лице може да изпълни и държавата е длъжна да приеме изпълнението. Делимо - При данъчните задължения винаги е възможно изпълнение на части. Данъкът е законоустановен. Освен това данъците са невъзвращаеми вземания, държавата не поема задължение да върне сумата при определени условия. Данъците са безвъзмездни, което означава, че липсва насрещна престация на вземането. Данъците се установяват като задължения по общ начин за всички данъчно задължени лица. Възникват ex lege, а не въз основа на издаден акт за публичо държавно вземане. Поради тази причина и актовете имат декларативно действие, привеждайки в изпълнение диспозицията на правната норма, като индивидуализират задължението, правейки го ликвидно и изискуемо. Тази характеристика на данъка не означава, че макар определени по общ начин, данъкът не може да се отнася само до дадена категория правни субекти. Следователно обществените отношения, които възникват при данъчното облагане са публичноправни по своята същност. Законоустановеност на данъците Член 60 КРБ (1) Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество. (2) Данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон.
