Финландия през погледа на един Габровец

За щастие картата светна и аз се понесох като отнесени от вихъра по прашняи селски път. Абе че пътя от Руен за Айтос е весел няма две мения, особено вечер на фарове с всичките си тези дупки. Ама пък до Руен да се стигне.. ех.. То хубаво да се вярва на електроники ама чак толкова не бива. Като ме перна за по пряко през разни паланки.. докато в един момент прешляпахме през едно село и се озовах на буквално коларски път близо до някакви краварници на края на селото.. Аааа е тука вече не позна че имам още 3км докато изляза на другото село. Обратен завой и.. беж. Предполагам този малък проход който води към Айтос е хубав през деня да се гледа, но аз виждах само светлините на града в далечината и ямите пред мен. От там през Карнобад и айде към къщи. Ако правите този преход гледайте да е през деня за да има какво да гледате. Предполагам ще си заслужава както един стоп в Котел, не че много ми е ясно какво там наоколо може да се види ама..

С това като и прохода Шипка бе първият ни тур. Втория започна един късне следобед с път за Пловдив а от там за Асеновград. Тук отново се сблъсках с няколко български нововъведения. Влизаш в града на тепетата и то като всеки БГ град переш през централната улица от край до край. Табели в началото на града за Айтос мисля една или две видях и толкова. Вече карай през града.. само интуицията и GPS-a помогнаха. Виж табели за молове и бензиностанции наслагани да ти извадят очите ама за трафика нанай.. На едно кръстовище малка раждива табелчица подсказва – надясно е вашата цел. Тук мога да кажа че ако бях тръгнал около 6:00 сутринта вероятно щях да съм в човешки часове в Асеновград и дори до крепостта щях да ида. За съжаление бе почти тъмно когато бяхме там, а и в 21:30 не вярвам някой да ни пусне лампи да гелдаме крепост. Виж ситуацията в този град бе много забавна. Първо, приятелката ми решава да тегли пари в брой – слиза от колата отива на банкомата и тъкмо въвежда пина и започва лудо пищене и виене на сирени от страна на банката!?!?! Тя естествено се шашва, при което аз и казвам да си вземе парите и картата от банкомата и да дойде до колата. Лампите в офиса на банката светнаха, алармата пищи.. Разбира се, тъй като не виждам да правим нищо нередно седим облегнати на колата и чакам полицаи или сот да дойдат. 5мин, 10мин, нищо не се случва.. а това щиши на поразия. Е аз пък имам път да гоня, не да чакам някой да се накани и за това хващам по улицата.

Естествено че улицата която води от Асеновград за Чепеларе е затворена за ремонт. Каквито и обходни маршрути да дам, все само през нея иска да ме прекара китайчето с батерии, за това тегля една майна и прас в забранената зона, която е има няма 100м! Отново сме в бизнеса. Сигурен съм че този криволичещ в балкана път е много красиво изживяване през деня, само дето аз гоня стоповете на един камион поради факта че явно той знае пъя и кара достатъчно бързо и второ така виждам дали има трапове по пътя. Ако наприер се организирате на подобен преход, разгледайте крепоста в Асеновград, спете там и на сутринта давайте нагоре, защото по пътя не само ще се дивите на гледките но ще спрете и на Чудните мостове. Нещо което аз направих на следващият ден и то се връщах назад заради това че спах в Чепеларе.

Нямам идея как изглежда тази част на родината зимата но лятото определено бе много красиво. Вечерта ни коства около 32лв, касова бележка не ни бе дадена, както и закуската не бе включена в цената, но за сметка на това пък самата тя си бе цена. От там наспани, и нахранени айде на мостовете. Път има до самите тях, така че за да се стигне не е необходимо кой знае какво освен търпение малко, съобразяване с траповете по пътя и чифт маратонки. Тук попадам отново на българската инициативност. В близост до комплекса има хижа и магазинчета за сувенири. Изниква факта – за каквъ ни е да имаме магазин – павилион, за сувенири там и защо има да работят 5 човека? И то без хижаря. Хижичката е занемрана като цяло, бунгалата наоколо изпочупени вандалски, а обходната пътека около комплекса е пълна с боклуци като върха на сладоледа бе поляната пред едната стена където български туристи най видно са си оставили найлоновите торби с боклука, шишета и дори ползвани папмперси с неизвестно съдържане. Евала! Само така братя българи, нека да покажем как и ние можем да серем на метеното с извинение, че даже и от по отвисоко да се качим за да е по мазничко така..

От Чепеларе, през Пампорово за Широка Лъка. Ей тук направих голяма грешка – тъй като в милата ни Родина не само едно магае се казва Марко, та и аз за това видях табелата Рожен но бях почти сигурен че обсерваторията е в другия Рожен, където е роженския манастир. Драги ми приятелю, читателю – не бъди блондинка като мен а проверявай всичко предварително. И така смело напред. Широка Лъка е доста китно малко градче от селски тип или село от градски тип. Така и не разбрах точно но е колоритно и поне си заслужаваше да се види на живо. Близо до него е село Гела където се правят надпяванията но нямам нито идея кога се прави този събор нито дали го има но пък ако си планувате обиколката не е лошо да имате едно на ум.

Продължаваме пътя си като виждам табела Беден 5. Брях.. ей това е идея за снимка и се изтъпанвам до табелата..  Така де , да си имам едно на ум. То това добре, ама тъкмо свършихме с художествената част и тогава съгледахме че под сянката на дърво близо до разсклона са поседнали на капака на патрулката двама полицаи и слюбопитство наблюдават туристическите ни идеи. Това ме подсеща да се оглеждам друг път какво има наоколо и преди тия добри хора да съзрат потенциална печалба в номера на колата ни, който габровска регистрация се понасяме по прашните друми.

Обяд в Девин – мога да кажа че като храна и цена на храната бе направо супер, само дето пътят до там е предизвикателство. По традиция българска се разкопава всичко, прави се ужасен и труден живота на хората защото трябва да се прави ремонт. Дори имаше някакви от телевизия, снимаши постройки до пътя плувнали във вода. Градчето е малко и симпатично, и ня бях предполагал как изглежда носещият името на минералната вода. Площадът е малък, скрито е в полита на планината и хората са като всички балканджии – спокойни, усмихнати и не бързащи за никъде. За щастие на центъра се спира безплатно. Кръгом назад и айде пак на път. Грохотно – Борино – Доспат. Ей ние като измисляме имена на села понякога сме много весели.. Грохотно. Нямам ни най-малка представа защо хората са даи това име на селището но предполагам ако човек има много време и разгледа историята може и да разбере, а може пък и да има нещо интересно в околоността но за мен няма време(за съжаление) трябва да караме.

Ждрелата – Ягодинското и Триградското. Това са едни изключителни природни феномени поен за мен и един то най-краситите пътища на България. Първо посещавам Ягодинското и пещерата. Едно от нещата които могат да се спестят е билета за паркинг. Има едно като мост малко преди пещерата с голямо място до него където можете да оставите колата си. До пешерата са около 5-10мин ходене че и по-малко но не давате пари. Спирате на пътя пред пещерата където разбира се няма толкова места , или да кажем ан една идея от падане в дерето. Взимат ви 2лв за паркинг и ако сте късметлии ще имате и билетче за прозореца. Ако не само давате 2лв. Всъщност аз дадох и ми оставиха билет, но излизайки от пещерата(това бе последната за деня група в 16 и нещо) билета го нямаше. Пътя до самата нея е не толкова тесен, имам предвид скалите не са като Триградските на около 20м една от друга, но пък е много по-дълъг и все така тесен. Ако имате време разходете се и до самото село Ягодина. След пещерата пътя се катери буквално в скалите и разминаването е чиста фантастика, но гледката си заслужава. Самата пещера е интересна и хладна, но от друга страна не разрешават снимането. Било че монго се проточвала веригата, оставали лампи да светят и така плесенясвали сталактитите от светлината на лампите. Може и така да е , но пък е странно как любезно ни се напомня че в магазинчето има CD със снимки от пещерата любезно подготвено от професионални фотограси за само 2лв...така де .. диска е 2лв. Не мерси. Стига ми и това което видях вътре, като за първа пещера признавам си ми хареса. От там късен следобед почти 18.00 газ към другото ждрело. Кофтито на тази част от деня е снимането. Понеже скалите са почти сиви, лек здрач и така не може да се улови интересната красота на района. Нещо като видео може да се види тук - http://longgo.eu/test.avi

Толкова снимано, и описвано. Истината е че дори и да се опитвам не мога да ви предам това усещане което ще получите минавайки този път. Мога само да ви посъветвам да го направите. За съжаление пещерата Дяволското гърло бе вече зтворена но остава за друг път поне в моя график. Пълен напред.

Доспат или както аз се шегувах че може би те са основателите на модерната операционна система с името - . Това е не по-малко колоритен град. Истината е че ако искате да разгледате язовира , трябва да се отдалечите малко защото където е самото селище директно не можете да видите водната шир. Там пък за сметка на това можете да видите доста шалвари и голяма джамия. Не съм сигурен дали са от помашкият етнос или българо-мохамедани но факта е че сякаш попадате в място което е поне 30 години назад. Стари къщи, хора седящи пред портите и одумващи преминаващите. Почти никакви табели така че малко на фантазия продължаваме своя път, като в последния момент съзирам табела за там за където се опитвам да вървя. Сатовча- Долно Дряново...

Това са места от родината където виждате как хората са в своя собствен свят. Сещам се за сериала ИГУБЕНИ. Китно и същевременно жалко. Жалко защото това са общини и селища в които всичко е спряло. Задавам си въпроса това ли е модерната страна членка на евро-съюза, която се развива(уж) и има светлото бъдеще пред нея. От друга страна не мога да опиша с думи пейзажите пред които попадате. Виещи се пътища, които да си призная на места ако и да са бая развалени като цяло не са никак зле, минаващи пез планината. Спирайки за малко чувате само жуженето на насекомите и задушният ватър само гали стръковете трева. Ако сте на почивка, и минавате за кеф, отделете време за няколко спирания. Така да позяпате и подишате въздух. Уверявам ви че няма да съжлавяте. Това особено отпускане и спокойствие няма как да се полуи в големия град, колкото и да ни се иска. Пътят Долно Дряново – Дъбница е в ремонт,но е едно от многото живописни кътчета в този район. Когато оправят трасето, това ще бъде еидин от краситите панорамни пътища в държавата който си заслужава да се мине и види. Разбира се не и през зимата.

Следваща цел спане – по мръкнало вече или около 21 вечерта се озовавам близо до Гоце Делчев. Радиа на гръцки или турски се ловят спокойно. Но остава въпроса къде да се спи? Именно тук бе големия жокер от страна на приятел фотограф обикалящ родината ни. Малко преди самият Гоце Делчев има един мост над река(хм аде.. коя бе реката, а не ми се гледа карата) където малко след него има .. хотел с басейн. Цената от 70лв за апартамент ми се струва приемлива и смело се отдаваме на релакс преди следващият ден.

Добро утро България.Слънчевото и усмихнато утро ни подканя да закусим и да върхлитаме поредните местности. – Село Ковачевица. Може малко от вас са го виждали по фотографските форуми, а може би и още по-малко го знаят. Това е едно порутено, малко занемарено селце със стара и интересна история както и самите къщи. Отрядът на турците, отговорен за помохамеданчването на района стига някъде в района на село Гърмен. От там те стигат до село Горно Дряново, но идва вест да се връщат и така то остава чисто и запазено през целия период на османско владичество над България. Дали е красиво не мога да кажа. Пак си заслужава да видите с очите си, но това не щещо в стил Етъра или Жеравна но в средата на планината. Няма хора в него, освен някоколкот въсрастни обитатели или летовници имащи имоти. От друга страна село Лещен което е по-долу от него е типичен представител на селският туризъм. Къщите са все още запазени в оригинален едновремешен стил, но обновени и на повечето висящи надписи – стаи под наем или механички. Едно наистина приятно място за релакс, ако разбира се не живеете в Козлодуй или Силистра за които това няма да е една толкова близка дестинация , особено че наколко няма нищо чак толкова забележително освен стари къщи.

Няма ли? Оооо има. И това най-малкото е село Горно Дряново. Гледали ли сте някой филм за Андите където няма как да се разминеш. Е... тук не са Андите ама е повече от забавно. На репликата на моя прятел – ще видиш село в което разминаването става в дворовете, аз не повярвах докато.. не видях с очите си. Гаражите са пред сами селото не от някаква изтънченост ами просто защото няма място. Самото село е от едната страна на баираотгоре и отдолу. Всичко е накацало по кривата и на колони, а пътя е .. за една кола. Ех като се зададе срещу теб камиончето за хляба.. Даваш назадед на някой пред къщата почти с врати опрени в стената, после камиончето влиза в двора на съседа и ти минаваш.. Голяма веселба. Хората са отрудени и измъчени. Повечето които видяхме бяха жени , с шалварите и пъстрите чорапи. За там съм чувал че е нормално да видиш мъжа да спре и да отиде да пие в кръчмата а жена му да го чака пред колата или каруцата докато приключи. Любопитни кътчета от родината. Вече пече здраво а аз имам път да гоня. Обратно покрай Гоце Делчев и смело напред. За съжаление реших да пропусна самият град, но да си призная подобни немо градове мисля съм виждал, като идеята ми бе да видя максимално от живота извън. Тоест какво е нашата провинция и да я сравня с това което виждам тук, на западна почва.

Отново катерене и спускане. Според картата би трябвало да имаме някъде пряк път към Мелник, но стигайки в едното от селцата(не мога да си спомня името) хората в кръчмата само ми погледнаха транспортното средство и на въпроса - има ли пряк път, отговориха – това: момчѐ, тукя дека си тръгнал неа да стигнеш.тее они со диповетье и камьоните дохождат.Фати си обратно пътьот и кари у право централнио път. Тя тая кола не е за тукя. Добре бе, обръщам и да ме нема. Снимката от това китно кътче е тази :

След сравнително интересни премеждия по пътя и много пек вече сме в Мелник. Тук има колкото български номера, толкова и гръцки. Туристи.. мога да кажа доста. Колкото по морето можете да видите надписи на руски и английски толкова тук са на гръцки.  Да си призная това за мен е някаква алтернатива на Созопол по черноморието или Несебър. Малки хотелчета и изби. Скъпо относително и лоши пътища. Няма как трябва да сложим нещо в стомаха и за това избираме първото ресторантче пред погледа ни. Определено бяхме единствените клиенти, но това не попречи този който бе сервитьор да се позабави доста. Тръсна ни по едно меню като се изтапани с бележника и молива като физиономията и жестовете му бяха в стил – абе може ли по бързо че има бира да си допия вътре на хладно. Поръчахме каквото искаме и зачакахме. Разбира се нещата няма нужда да са бързи, особено в планината ама пък и те ама никак не ис даваха зор. Изненада.. този път ни донесе първите яденета друг човек?! Кой му пука, нали има ядене.. Вторите нещан които пристигнаха ни бяха донесени отново късно от.. трети човек!?! Абе тия да не би да са приятелите и да играят карти, та който не му е ред да раздава носи яденето.. Накрая поръчвайки сметката дойде пак първия и се опита да ни слъже с два лева, което не е много но пък на фона на обслужването и отношението не смятам че даже и бакшиш заслужаваха ама пък да си го вземат вече не бива така. След кратък математически обоснован разговор с приведени доводи от менюто се изнесохме. Като цяло не смятам че самият мелник има кой знай какво за разглеждане. Повече като дестинация е Роженският манастир и пясъчните образования около Мелник. Първият колкото и да го хвалят да си призная не ме впечатли чак толкова но пък има едно особено усещане за мир и спокойствое в мястото. Може би за това не е избрано случайно. Тишината и това магическо усещане за безкрай.. Странно.