Финландия през погледа на един Габровец

Пясъчните образования си ги оставих за друг път, но ако някой се засили да драсне някой ред как е било или поне някоя снимка да пусне.

Този път излизаме на нормални пътища и смело към Благоевград където преспахме. Като град и цена на нощувката не относително добре. Отново бе апартаментче за около 60лв на вечер, като от него до центъра бе има няма 400м. Центъра на Благоевград е определено хубав и сега заради лятото бе пълен с отворени кафенета маси навън до късно през ноща. Остава загадка как така толкова много хора бяха до един през ноща на вън все едно си на морето. Или има прекалено много туристи, странно пък какви или просто прекалено много хора без работа. То верно че и университет си имат ама .. това е месец юни към края.. ама знам ли..

От там на сутринта смело към Рилксия манастир. Това е едно от най-комерсиалните места в България което аз съм виждал. Определено думите на Христос изгонвайки търговците от храма не важат за това място. От друга страна пък е добре дошло защото толкова много чужди езици на едно място не ми се бе случвало да чуя от доста време. Приличаше почти на наша версия на Йеросалим. Пътят е хубав и спокоен. Смоа и тук моге да ви дам съвет, оставете си колата на малкия паркинг и повървете около 200м отколкото да не ги вървите и да дадете безмислено 5лв за паркинг. Всъщност като си решите де, това е просто съвет а да не забравяме че преди всичко съм габровец(тук следва една огромна усмивка до уши).

Кресненското дефиле, на път за София , ога да определя като не по-малко живописно. Пътят наобратно ако и да бе дълъг като разстояние, само изключвайки бруталното задръстване на околовръсното в столицата е в пъти по-бърз отколкото малките криволичещи балкански пътища в Родопите където с късмет стигате 55-60км средна скорост..

От външният пръстен на околовърсното където по типичен български обичай знаците са в последния момент и максимално малки да те объркат всеячески(добре че там поне GPS-а бе що годе наред като водач) се насочих към безинтересното и познато – пътят магистрала към Севлиево за Варна. Вечерта си бяхме вече в Габрово.

Да си призная има толкова много кътчета в милата ни родина които си заслужавата да се видят, и за съжаление констатирам че ако и колата да бе на газ и да подбирахме най-евтините хотели пак си е цифра една такава обиколка. А за да на направите един хубав преход с маркирани обекти ви трябва много време и пари за съжаление. Все пак оставам с идеята че доста от страната видях и с надеждата че тепърва ще видя още. Това което мога да сравня с обикалянето си тук което макар и да не е много ми дава някаква представа – няма го тоя колит и индивидуалност. Дори да имат малки слеца са едно към едно с останалите. Няма ги тези красиви планини сгушени една в друга което ние имаме, ако и в Лапландия да има. Пейзажите които видя бяха от красиви широколистни гори до огромни борови дървета, преминаващи после в храсти и голи полета по хълмовете и после пак в гори. Това в рамките на два дена. Или да кажем в рамките на седмица от красотата на морето и бреговата линия до чистия въздух и тишината на планините. ...

До скоро в следващата глава..

Част 31
Почти 600км и разлика от 3 градуса.. Е не става дума за ракия или пък за височина. Времето е късна есен където есента и зимата малко размиват границите си. Маршрута е Раума – Оулу. Целта.. забавление или типичното българско изказнo средство – гъз път да види. Ранна сутрин, колата бръмка бодро към бензиностанцията и музиката е на 6, моя мозък на 2 защото котлона му загрявя малко бавно сутрин. Първа цел – Пори - Вааса. Моля, не бъркайте този доста стар град на север с видната българска журналиста известна с подкупи и котараци. Пътя е отново със зимните ограничения от 80км, но тъй като е сух а трафика бърз аз се залепям зад един камион с 90 и започвам да се наслаждавам на околния пейзаж. Хм.. наслаждавам може би не е точната дума защото слънцето е някъде зад леките облаци, пътя ако и да е относително крайбрежен море не се вижда, а навсякъде около мен бор-бреза,бреза,бор,бор, и пак бреаза бор..стана ли ви скучно.. и на мен. В началото мислех че ми е интересно но 3 години по-късно тоя еднообразен пейзаж малко не ми се нрави да ми е само пред очите. Ооопсс червени стопове – явно и тук минават за примерни пред камерата за скорост и после пак здраво на тигана. Интересното не са толкова горите и равнинния пейзаж в тази област а дървените къщи представляващи тук там крайпътни заведения. Боядисаните в червено и бяло стилни постройчици внасят именно тази забавна част от пътуването. Все пак хладният въздух и сутрешното кафе си казват думата и преди да направя поредното финалндско езеро този път в колата решавам да отбия на първата бензиностанция. Засилвам се и .. ъ?! Къде са им на тия тоалетните.. Докато се оглеждам като циганин в библиотека чувам пред мен касиерката ухилено да подвиква – bra dag. А сега де, тая що ме псува на ранина.. Аз верно че не вдявам още финландски като свят ама това не съм го чувал...После каката ипърпори още нещо дето даже и не запомних какво бе. Ъ? Къде е Ве Це-то да му се и не види че ще напълня крачолите... ма как да питам.. Missa on vessassa(къде е тоалетната) опитвам макар и плахо аз.. после за да съм сигурен че са ме разбрали давам и на английски(Toilet, where it is? – къде е тоалетната) онази вече вдяна и.. пак изпърпори нещо на страен словоред ама видях на къде сочи и къде са табелките.. След критичен оглед по фугите на тези огромни оранжеви плочки реших че е крайно време да.. им пикая на бензиностанцията..

След като отново можех да мисля и за други неща поогледах малко из мястото и лека полека ми се изясни каква е хавата. Мисля съм разказал до сега че тук официалните езици са шведски и фински, както и това че има области в страната където са.. шведско говорящи. Е някъде по средата на пътя ми след Пори съм налетял на точно такава област. Тук всичко е първо на шведски – имената по табелките, на улиците, на магазините.. Весела работа. За това и каката зад касата ми е заговорила на шведски. Ей това да знаеш три думи на кръст в страната и да не може да ги ползваш щото не те разбират е голяма работа. Айде на колата и бегом.

Първото разстояние е около 200км по път номер 8. За щастие камерите се разредиха или направо ги нямаше което заедно с буквално изчезналия трафик около 9 сутринта ми даде шанса да си подържам прилична скорост(не казвам колко). Пътя прав.. ама като казвам прав.. до където ти око стига. Караш, караш.. Тук това им е където хубавото така и лошото на пътищата – изведени са извън населените места и само в малките околия и селца минават през тях. Останалото.. извън. Искаш да си караш за някъде си, хванеш големите артерии и не се занимаваш да намаляш и спираш. Например от Хелсинки за Оулу има директни магистрали. Кеф. Направо като у нас бе .. от Столицата за Морето.. или май не много същото а?.То като да видиш преасфалтирани почти 20км (грубо, аможе и повече) за няма 2 месеца..ама да не вкарваме черни мисли.. И така хванал геврека и път номер осем само подминавам табелите водещи към населените места.

Наближавайки обяд наближавам Вааса(.Май е добре да спомена тук че половинката е с мен за да не стават недуразумения когато говоря в множествено число,а и все още не съм с раздвоение на личността).

Бях чувал че е много красив древен град.Старият му център е забележителен и е един от мореплавателните градове известни комай от средновековни времена.. Хм. Стар.. кое му е старото като центъра му един квадратен с няколко големи търговски центъра, кафенета и хотел. Колата на подземен паркинг и айде да помятаме малко крачоли. Две големи централни улици заобикалят центъра от двете му страни като едната води до съда. Е това вече е сграда. Изцяло от червени тухли, може би по-типична за някой квартал в Белфаст отколкто за тук но интересна. Разбира се пред централните врати направени изящни завъртяни стълби, огромен часовник отгоре, сигурно да погледнеш кога влизаш и да си направиш семтката колко ще загубиш като пари и време или обратното. Красивото е не само сградата а и мястото на което се намира. Това е крайбрежна част, чиято лява страна сочи към един от островите до града до който достигате по мост. Другото е част от залив. Парка в съседство има няколко летни ресторанета който в този хладен и ветровит ден , само вътрешните им помещения са отворени. Огромните тераси сигурно още помнещи веселите възгласи на подпийналите туристи сега само скърцат от порива на вятъра и китайския чепик на крака на неизвестен българин.

Едно тегелче до старата сграда на бивша малка ж.п. гара сега превърната в музей-галерия в съседство, няколкото изискани къщи и сградата на университета. Всичко това в съседство на съда и това интересно заливно крайбрежие. Хващам втората улица да видим там какво има. Отново зяпам панелените им сгради който определено не са първа младост и отново в главата ми изникват въпроси – защо и ние като имахме и и все още имаме панелни сгради дори и на по 15 години изглеждаха толкова зле а тези тук са строени може би през средата на 80-те години или в началото им, са така сякаш са на не повече от 5. Отново подминавам няколко дървени къщи. Тук спокойно мога да кажа че имат някаква форма на фетишизъм към дъските и дървенията. То орнаменти, рязани дъсколаци, криви дървета за декорация. Като цяло не е толкова феноменално строителство но някак си сградите имат един особен чар, който ако така се мотам да блея скоро носът ми от хладния вятър съвсем ще протече. Засилвам крачка и подминавам почти на бегом сградата на общината. Ех, сещам се за голямата бяла сграда в центъра на Габрово която е нашият отговор на нуждите на чиновниците. На фона на нея тази тук бе като двореца във Версай. Елгантна посторйка в жълт цвят. Стилът и напомня повече на сградата на техникума в която учех.Типичен за началото на века класицизъм.

Вече усещайки как носът ми започва да сочи аптеката се засилвам в близкия закрит пазар. Тук имат едни такива идейки-останки от миналото преправени по модерен начин наречени.. хм. Айде да си го кажем закрит пазар за по-лесно. Преставете си ретро сграда, в която има много малки павилиончета в които се продават разни неща от копчета и гобленчета до месо и риба. Има и кафененца и евентуално ресторантче. Навалицата е умерена вероятно защото все пак е работен ден. Сега докато пийна нещо топло ще ви оставя за момент или ще опиша нещо друго:

Какво ще кажете за една година платена отпуска а? Не звучи лошо нали.. Именно това е факт. Вие имате 10 години трудов стаж, като последните 3 са в същата служба. Е тогава имате законното право да си вземете една пълна година отпуска. Това можете да направите на всеки 10 години стаж. Работното място ви се пази а държавата ви плаща. Е верно няма да е пълният размер заплата която сте взимали. Или да кажем грубо ако сте имали 1500е заплата то ще получавате около 1000е пари на месец. Социалните помощи са 500е на месец грубо но пак си дължите данък. Това да не се бърка с майчинство. През това време какво ще правите си е ваша работа. Именно тогава финландците употребяват примерно да стегнат къщата, да запишат курсове по нещо си или преклалификация, да опитат друга работа или други работи и да решат дали искат да продължат същата професия или не. Отделно както вече писъх имате доста официлани платени празници през годината, имате 8 часов работен ден но в него влизат 30мин почивка или реално работите 7,5 часа. Ако не сте учител или лекар останалите професии като шофьор,мотньор,металургия,ел.техник,ВиК и т.н имате този Пекканен ден за който споменах вече, или един ден всеки месец който можете да ползвате като отпуска и ви е платен. При да кажем 20работни дни вие работите 19 и си взимате един Пекканен така че заплатата пак ви е за 20 дни. Имате право на 2 дни на месец отпуска за годината, като това число е около 1.5 дена за първите 6 месеца и мисля след първата пълна година става 2.5 дена и т.н. като за 30 години на същото място може да докарате отпуската до почти 60 дена на година по спомен.. А?! Аз къде ви оставих.. ааа да в кафененцето в магазина. Времето е малко, тоест деня за това айде на колата и газ.. Следваща спирка – Коккола.

Отново скучния пейзаж и никакъв трафик или камери. Пътя – абе пътя не мога да си кривя душата е доста хубав и широк. Разправят ми те тука че имали лоши пътища ама явно не са ходили в източната част на европа за да спрат да мрънкат. Градчето няма много за гледане, ако изключим факта че тази година в него бе панаирът на строителството или с други думи – панаира на къщите. Преди няколко глави споменах за едно такова изложение в друг град ако помните. Идеята - избира се област която ще се застроява, дават се проектите на различни фирми, след което са обявени за продан готовите къщи. Това е все едно да изградите квартал, пускате го като изложение както е построен, къщите са обзаведени, и след това новите собственици се нанасят. Е ние малко изтървахме август месец жегата и панаира но пък сега нищо не пречи да метнем едно око на това как е поне отвън. Първото което ми грабна окото бе едно кръгово кръстовище на влизанен в кварталчето. Е кръг като кръг но вътре имаше направена като лодка, острани имитация на скали и вълни. Всичко това от цимент, боядисани камъни и павета но бе много добре направено а в комплект факта че това се намира в крайбрежна част, придава още повече колорит. Къщите и блокчетата бяха в типичния модерен стил който се налага тук. Светли цветове,умерено ползване на метал и дърво. Някой „творби” бяха откровенно грозни като една която бе почти като социалистически мавзолей но какво пък, поне е различна. На поляната намираща се в близост още се мотаеше нещо като огромна ел.крушка направена от летвички явно символизираща мотото на изложението свързано с енергията. Изграденият парк в близост има алеи за велосипедисти от червен асфалт, чер-сив асвалт е зоната за пешеходците, пълно с лампи и пейки. До тях малки детски кът с катерушки, люлки и всякакви такива живото-застрашаващи предмети. В единия край на този малък пристан бе закотвен дървен кораб който имаше идеята да предствалява подобие на този от карибски пирати дори и флага бе отгоре но по ирония на съдбата бе бар ресторант. Горкият Флинт, или капитан Хук - единственото съкровище тук явно е това оставено като плячка от пиячите на бара.

Отново нагоре към севера трябва да поемам. Всъщност погледнато от географска гледна точка Оулу е почти в средата на Финландия. От моя е на север. От ваша.. е там си е ваша работа. Мятайки по някое око за камери и километри зад мен се сещам да ви разкажа, или поне на тези от вас които нямат идея за случката следното – колата която ползвам реши че и е време да и се смени зехтина, както и някоя друга част. Аз като виден габровец проверявам цените на сервизите и където ми обявят малка цена и там се намъквам. Колата вече не е гаранционна което пък ми дава правото да човъркам и аз дето не ми е работа.

Засилвам се в избрания сервиз и – добър ден, те: добър ден. Аз такова, идвам да питам за смяна на масло и филтър колко ще ме обръснете при положение че аз си донеса маслото и филтъра. Е ако е от нас само работата 35е , ако искате и маслото и филтъра от нас всичко става 70е. Хм.. е аз маслото за брамбазъка за 29е мога да купя, филтъра за 6.. абе да кажем че почти се бях нагласил сам да си го сменям ама пусто печат няма как да сложа в тая ми ти книга на колата та за това викам си.. айде на сервиз. Оставям машината с уговорката на обяд да я взема. Е аз няма как да изляза от работа, за това викам си те бачкат до 16:00 аз спирам в 15:30 .. та тогава ще е. Денят е петък. Весел ухилен влизам и.. добър ден, добър ден..Аз такова за колата ида.. – аааа ами семнихме нещата цената е.. 46е точно .. Ъ! Чаааакай малко. Как така 46. Ами вижте сега, 32 за работа(малей че много работа са свършили),8 за рециклиране на стария филтър и масло, 2 за спрейчета и материали.. Тъй тъй.. Качвам се в колата и таман да запаля .. абе аз що не виждам тубата с останалото масло. Влизам пак вътре, часът е 15:40. Абе сори казвам ама къде аджеба ми е остатъка от маслото. Съдейки по изумения поглед на тоя зад щанда започвам да пояснявам – ми аз донесох 4л масло, колата хваща 2.8л макс къде е един литър?

Ами, аз не знам ще питам който го е сменял вика пича. Да пита ма кой да пита като халето вече тъмно.. Връща се и просто заявява – ами той механика дето го е сменял си е заминал в къщи.. А така.. работят от 8-16 според таблото на вратата. Имат 30мин почивка за обят и 2х10мин за кафе.. и сега в 15:45 няма никой... е така се работи, ама мен малко ми е чорлаво таквоз и пак... Сега, така и така ще идвам за смяна на дисковете и спирачките обръщай фактурата и пиши че ми дължите един литър масло мобил. ОК, оня пише и се подписва..аз малко по уверен че капитализмът не е толкова чер както ни го описваха преди..

По късно сдобил се с заветните части и половин месец по-късно пак съм там. Обявената цена за работа е 95е. Пак питам – сигурен ли си че толково ще е цената. О да, максимум 100е. Добре. Взимам я следващият ден и.. прас 198е сметка. Разбира се 2-те евро за спрейчета пак са си там ма те най-малко ме тревожат,както и още едно две неща. Добре де питам аз нали цената бе 100е и тука ли рециклирахте нещо? Ами вижте сега такова.. имаше малко затруднение и за това им трябваше малко повечко време..та от там и пари. Пак питам – обезвъздушихте ли навсякъде? О да, каквото трябва е направено. А маслото дето написа тук къде е.. Ами такова,... той работника е в отпуска а и по документацията сме сложили колкото трябва и не е останало много ама ако идвате другия път ще ви го дадем..

Това вече леко ми нававя идеята че в контекст ми казват да плащам и да се примирявам с факта, че съм просто клиент а не да разсъждавам.. Взех си колата и.. взеха да ме обвземат едни съмнения. Ръчната не държи така здраво ама и накладките нови. Нещо или са ползвали гумени подложки на ключовете та грам следа няма по пробките за обезвъздушаване или пък са се развили супер лесно. Отварям казанчето и.. О! Изненада. Пробили цетката за да точат спирачната течност вместо да я извадят. Липсваха ми две от пластинките-пружинки държащи педната дясна външна накладка и имах мазни следи по волана..от пръсти.

Ах така.. Леко вече ядосан от тези факти отивам пак в сервиза и питам – защо сте налели почти всичкото масло в мотора та сега имам петно под него от О-пръснета на масления филтър, и на щеката имам поне 5мм над горна граница? Нямам пружинките на накладката и ми е пробит филтъра в казанчето.

Вижте сега, обяснява ми оня пак с мазна усмивка, това е технологичен отвор за да се извади течността от казанчето с помпа там имате още един филтър и няма проблем, пружинките едната я нямаше а другата се стчупи, ние такова проверихме ама в града няма и трябва да поръчаме(не ясно от къде) след 2 седмици или 3 ще ги имаме и можете да дойдете да ви ги сменим безплатно. Ъх... казах им че колата вече няма да влезе в техния сервиз, още повече след случката с наш познат в същата фирма. Вкарват кола му за смяна на водни уплътнения някакви и ремъци, и при маневра с подемника правят една деруга на калника и вратата. Естествено нашия познат не изпада в екстаз а те казват че това не е толкова проблем ама те щели да го оправят за тяхна сметка. Така и така ще се прави той пита дали междувременно може на същото място да му пръснат и задния капак че има ръждица. Ами за капака той да си доплати 300е за услугата и готово.. И така минава около 2 месеца докато му се обадят да докара колата за ремонта. Държат я 3 седмици и като я взема пичовете не почистили даже пясъка по праговете и долната част на калника ами боядисвали отгоре,леко китнали точките ръжда на задния капак и го боядисали.. естествено не му върнали буквите от надписа отзад, с думите че не се сещат къде са, отделно му казали че за да сложат други понеже трябвало 1 час за тази работа трябвало да плати 45е.. един час да залепят 8 букви! Е той направил забележка за боядисаният пясък и ръжда което не ги трогнало особено, и разбира се сметката не била 300е а 520. Честит сбор. Айде стига с тези коли че вече влизам в Оулу.

Градът е голям. Всъшност не мога да кажа колко точно защото централната част не е толкова голяма на вид, но околоградската зона е обширна. Един от градовете известен с университетската си част. Вероятно и с повече но аз решавам да разгледам. Улиците доста еднопосочни подобни на Стара Загора. Както повечето градове които срещам самият идеален център е малко размито понятие. Няколкото сгради който за мен представляваха интерес започвайки с градският театър. Този за мен грозен сив бетонен куб някак ми напомни на българия преди 10-ти ноември. Сякаш вътре всикчко бе застинално някъде около края на 70-те. Лампи,гардеробна, столове.. Тъй като се намира на сами брега на морето на нещо като малко островче, е свързан чрез мост към огромния площад. Делят земя с градската библиотека. Също толкова странна сграда. Площада ако изключим една статуя и няколко ретро къщи в които се продават сувенири няма ама нищо за гледане. Статуята е вид полицай или поне едно доста комично топчесто човече. От него по пешеходната зона се стига до идеален център. Там сградата на общината бивш театър е отново в жълто и кафяво и стил подобен на софийските сгради от 30-те години.. Пред нея има изградена малка дъга като паметник и са наредени миниатюрни статуйки символизиращи професиите във Финландия през 30-те. Срещу нея е розова сграда в аналогичен стил която.. не разбрах за какво е. Пешеходни и вело алеи колкото искаш. Централната църква изцяло в жълто е издигната на висока част от града. Около нея има голяма зелена площ в която са паметници на загиналите във войната, около нея на разстояние хотели, банки , магазини.

Любопитно в центъра има стар затвор който не е действащ и до колкто разбирам е оставен като музей. В негова близост е водната кула или да кажем старата им водна кула като тя е превърната заедно с допълнителната сграда до нея в музей на науката. Едно място изцяло посветено на забавната част от науката за деца. Самата кула има външен панорамен асансьор а вътре слизайки по стълбите има изложени холограмни снимки, данни за слънчевата система, за града. В сгарадата в близост е най-големия екран в района мисля бе към 13 и кусур метра, където се прожектират научно популярни филми. След това са залите с уредите, и игрите. От у-ва за усилване и предване на звука, въртележка на която се въртите нагоре надолу и показваша натоварването в G стойност, музикална зала с инструменти направени от рециклирани боклуци, 3Д изображения и зрителни измами. Това е светът на науката свален до нивото на играта където децата могат да свирят, да рисуват, да учат. Забавно, като цента за един възрастен е 10е.

Вечерният живот – предполага се че като студентски град би трябвало да не секва. Е не точно така, но петъчната вечер е друга бира както ние казваме. Това са барчета, барове, дискотеки, жива музика, ресторрантчета.. От своя страмна това по нищо не се различава обаче от всеки един средно статистически финландски град за това мога да го пропусна.

На следващият ден се загледах в строящият се наблизо магазин или да кажем търговски център където магазините вътре работеха а отвън работата продължаваше. Тук много е малко вероятно да видите в центъра да сринат стари сгради да направят молове. Напротив, всичко се пази а това се строи около града. Има автобуси, нови пътни артерии и на практика разрастват града а не го съсипват. Всичко се подрежда, обезателно се гласят тревни площи и алеи, паркчета. В тази насока мисля че ние имаме още доста да учим. Както и факта който също ми се набива на очи – тръгнат да строят нещо в крайната част на гарада ама има гора. Режа дървететата само където ще се строи, и където ще има път или градинка. Останалото като скали, дървета, храсти се оставят или се отсраняват само до толкова да се освободи зоната необходима . При нас в Габрово когато сториха нещо като къщи в една част от града където имаше гора първо изкастриха всичко като за футболен терен. И цапнаха 2 къщи, а сле д строежа всичко приличаше на военен кален полигон. Тук докато къщата е готова имате вече пътя до нея, слага се тревата и алпинеумчета ако трябват..

Продължаението следва..

Решението не бе много трудно кой път да се избере за обратно. И така и така не е сигурно по кое време ще съм по тези географски шири, я казвам си да хванем нещо различно на обратно. Следващи цели Куопио и Туури. Еха.. Това вече е коренно различен пейзаж. Не само огромните езера с лъкатушеш с мостове през и около тях път, са интересните в този слънчев и зимен ден а и .. планините! Няма грешка. Сега виждам че тука имало и нещо по-високо от средно статистически баир. Не помня дали ви споменах някъде из началните пътеписи, но тук имат няколко думички за баир.. Не че и ние нямаме .. ама при нас все си е баир.. а тук имат за ниво до толкова метра една дума, от толкова до толкова друга.. Сладури.. Това обаче не значи че това което бе сега пред очите ми са някакви си баирченца. Усещането бе почти като това да пътуваш из Родопите, но да ме прощават тукашните – не е също толкова красиво. Вече пътя отбива през някой и друг град и можеш да поразгледаш архитектура. Е определно ако има някой квартал с някоя и друга дървена сграда и църквата това са главните атракции.