Финландия през погледа на един Габровец

Неделята типична за страната бе със затворени магазини, и нахвърляни боклуци, шишета и кутийки от бира навсякъде по централната част от купонясвалите през ноща младежи. Други неща.. надявам се следващият път.

Един от участниците бе и миналогодишната кралица в конкурса пици мис, което пък от своя страна провокира доста шеги от страна на водещият към нейните авто познания и цвета на косата и който бе.. рус. Номер едно благодарение на Мика Сало стана тим Порохолма, но за всички нас гледащите освен топлите наденички, остана и удоволствието от наблюдението на това майсторско умение.

Е стига за сега с тази работа.. така или иначе е почивен ден. Какво по хубаво от една разходка до... Естония или по точно до неговата столица Талин. И така в една прекрасна леко прохладна декемврийска вечер.. пардон следобед ама то така или иначе след 16:00 е вече тъмно навред, по заснежения път се понасяме с малка компания към Хелсинки. Там е ферибота на фирмата Викинг Лайн с който след около два часа и малко път сте на отсрещният бряг. Интересното в случая е че тръгвате в 21:30 но от кораба имате право да слезете сутринта в 7:00, ето защо взимаме кабина. Леко боботене и малкото общежитие поема в открито море. На фона на двата други ферибота ходещи до Стокхолм този е малък. На фона на „Freedom of the Seas”( http://en.wikipedia.org/wiki/MS_Freedom_of_the_Seas) е нищо, но все пак е .. голяма лодка. Мятаме багажа и тргваме да оглеждаме. Малък бар, две места за хранене и магазин. Това е. Все пак и разстоянието е само 85-90км така че няма нужда да е свръх голям. Интересни са туристите. Освен прибиращи се за уикенда естонци, има и много млади финландци с колички... Не инвалидни а тези сгъваемите за багаж. Сега идва и въпроса – защо? Ами просто казано – алкохотуризъм. Тъй като няма лимит колко алкохол ще вземете, а и в Естония и на кораба е евтин се купува колкото може да се носи. Разбира се до 11:30 вече можете да видите толкова почерпени юнаци дето едвам карат направо. Време за сън.

Утрото ни посреща с вятър и -14С. В тази тъмница нищо не може да се забележи освен многото сняг. Това е и нещото което ми направи впечатление както и вечерта в Хелсинки. Доста сняг. Също така което малко ме накара да злорадствам бе неразринатите като хората улици и проблемното движение в столицата на Финалндия. Викам си ето че и те могат да приличат на нас..

Талин е всъщност малък град с население от около 400 000 жители. Единственото интересно са огромните шопинг центрове в центъра и старият град. Тъй като езиците са сходни а и много финландци ходят да пазаруват в Талин, почти навсякъде може да се разберете на финландски, а благодарение на руското влияние и с руски. Модерният полъх е в това че можете и английски да ползвате но на фона на повечето места във финландия тук.. не е толкова чак масово използваем.

Закуската в Сокос минава весело в разговори, докато навън леко мрака отстъпва пред светлината. Естонците си имат техни крони които са почти 16 пъти по евтини от еврото, но това е до края на тази година. От следващата минават на евро, което не ги ентусиазира особено защото и там има доста хора с ниски доходи които няма да спечелят а само ще загубят но те са твърдо решени да минат на евро. Което съдейки по това че на доста места можеше да се пазарува вече в евро, факта че можете финландските си кредитни и дебитни карти да ползвате спокойно в магазините в Талин, и цените са вписани и в евро и в крони ме кара да мисля че прехода макар и труден няма да е много мъчителен.

Какво можете да видите. Музеи и магазини има но не са чак толкова много и мога д акажа че на фона на някои от нашите са нищо, но определено полагат някакви грижи за тях. Другото което е любопитно че същата столица е избрана за архитектурна столица на европа за 2011 макар че не схващам много защо.

Старият град е едно от нещата които определено си заслужава да се видят. Там се намират няколко църкви като едната носи името Храм Александър Невски и малко напомня на нашият храм в София само че е е малко по-малък и е червен. Уличките са тесни и сградите високи които придават особена екзотика, което като чар липсва например на Хелсинки. Тук също има коледен базар, на който можете да чуете страшно много руска реч и да купите сувенирче или характерни за страната ръчно изработени дървени, керамични, текстилни и всякакви изделия. Обяда ни преминава в ресторант който прилича на средновековна страноприемца като персонала е облечен типични за тази среднивековна епоха, всичко е на свещи,и което най-ме впечатли тоалетните макар с бидета , течаща вода и всички модерни неща бяха направени да изглеждат все едно са от средновековието.. Много добре реализирана идея.

Цени – малко бях позабравил какво е да плащаш с големи пари и когато платихме 400 крони за обяд замалко да ме накара да зяпна от учудване, не толкова зарди ефектно направената сметка като дизайн, колкото сумата. Всъщност на фона на цените във Финландия са почти на половина някои неща, други с 20-30% по ниски, което дава представа защо има толкова шопинг туризъм.

Денят минава бързо и в 16:30 трябва да сме вече на борда на ферибота за път наобратно.. Определено остава едно желание да посетя този град отново но през лятото. Тогава чарът му ще бъде в пъти по-голям. Отново малката лудница по качване на борда и .. отново на път. Този път обаче е по-весело. Вечеряме в голяма зала и в един момент започна буря в морето. Кораба започна да се лашка насам натам. Интересно е да виждаш как сока в чашата ти обикаля насам натам, и да имаш усещането че вечеряш на въртележка. Е определено да отидеш до масите с харана за допълнително си е малко предизвикатеслтво но за сметка на това пък храната бе изключително добра. Още по комично бе след вечеря като минеш по коридорите да видиш как хората обикалят на зиг заг като пияни хлебарки. Е за сметка на това пък имаше и доста реално пияни които и след края на бурята продължаваха да ходят странно.. но нека да го отдадем на инерцията. Същите млади хора бяха натоварили същите колички до козирката с алкохол, някои бяха свалени от охраната защото едвам вървяха но явно това е тукашният начин за приятно изкрване на свободното време.

На всички вас пожелавам весли празници и .. до нови срещи следващата част.

Между другото в този ред на мисли, библиотеката в Хелзинки а мисля и в Турку имат книжки с приказки и няколко други детски, а и не само, които са на чист роден български език. Похвално. Сега така и така споменавайки столицата аз мятам крачоли по заснежения централен булевард, търсейки място за хапване на разумна цена.

Все още снегът е превзел града и което малко от малко ми напомня за нашата столица са доста зле почистените улици и места където буквално газиш в каша от сняг и луга. Какво точно правя отново тук ще разкажа малко по-надолу в редовете. Пред мен е табелка – hammaslääkäri. Сега препрочитайки думата ми иде на акъла как ако някой от ивицата Газа попадне из финландските територии в бързината може да предположи че и тук радикалното движение има офиси навсякъде. Почти като вица: „Иванчо видя падаща звезда и не съумявайки точно да определи желанието си получи като подарък колело с цици” . И така след малкото и май безмислено отклонение да продължа. Дали ползвате частен или държавен зъболекар което всъщност значи думата, си плащате за услугата като тукашното НОИ покрива определен процент. И за едните и за другите трябва да си насрочите дата. Ако при часните имате шанс да ви огрее от 7-10 дена, то за държавните .. може и месец да мине. Разбира се ако е нещо спешно можете да разчитате на бърза помощ където има и дежурен зъболекар но и там си плащате. Като цена – както и в Бг държавните са по-евтини,но понякога можете и да получите точно толкова помощ колкото и плащате което е.. жалко. Като цени, например чистене на зъбен камък – 98евро и това с отстъпката през касата на частен лекар. Пломба – около 85 в държавните и около 130 в частните след отстъпката през тяхната здравна каса. Тъй като темата е друга нека поспрем с тези лекарски въпроси.

Та именно крачейки попадам на централната част където нещото което поне аз не се сещам да съм видял в БГ е тротоар с .. подово отопление. Може би по-логичното е да се каже тротоарно но факта си е факт и хал хабер си нямам кой е тоя дето плаща топлото да ходи на вятъра. Разбира се малка част е с това отопление, не целия център,но пак е доста интересно да се види особено от българска гледа точка. Това което не видях обаче са лежащи по него бездомни кучета или мургави събратя. Е от последните има около ключови централни обекти и както се сещате са или Румънци или нашенци... просещи. Имаше по едно време по новините предаване, че това било видиш ли малък проблем но се взимали мерки по въпроса. Все още няма подходящо място за хапване а от ледения бриз идващ от морето ушите ми взеха да поскърцват. Прелита автобус. Не помня дали разказвах но тук и трамваите и автобусите са доста чисти, и което е интересното ако не си вдигнете ръката не спират. Точно така, видите ли номера автобус който ви трябва,излизате малко напред да ви вижда на спирката и вдигате ръка все едно ловите такси, иначе автобуса си минава и заминава ако няма никой да слиза. Ако пък слизате, малко преди спирката натискате стоп бутона и шофьора знае че има мераклия да напусне топлия автобус. О да.. и това е малко озадачаващо – не стига че са относително чисти ами са и топли и даже не пушат като издънен чавдар. Вече няколко пъти виждам и от по-модерните които ясно са на природен газ, заради големите бутилки на тавана на автобуса.

Ресторанти, ресторанти и заведения за бързо хранене. Както и в нашата столица, ако ресторанта в който ще отсядате е на добро място с добра кухня, пък не дай си Боже и име да му е излязло, ще се опита да ви резне главата до кръста. Именно от тази полу балканска , полу габровска гледна точка се засилвам в един малко скрит

непалски ресторант. Нямам идея какво трябва да е непалското ядене,култура или би, как би трябвало да изглеждат тия хора, но тихата обстановка,екзотичните имена,евтината цена и позасилилият се студен бриз отвън си казват своето. Меню, избор и.. малка пауза докато чакам храната. Оглеждам наоколо. Една групичка подпийнали и весели финландки, някаква възрастна двойка, и трима костюмари говорещи немски,или поне така ми се счу. Самият ресторат малко прилича на социалистически стол от 80-те, но доста по приветливо. Тихата музика и намаленото осветление вероятно не целят икономия а опит да докарат душевен мир на клиентите, което от своя страна ще доведе до повечко бакшиш... вероятно.

Странна зеленчукова супа с абсолютно приятен аромат, топчета от овча кайма с подправки увити в малки листа от странно тесто което след това явно е варено в изключително вряла вода и в добавка към чинията има и малка купичка сладко-кисел сос. Всичко това на повече от разумна, да не кажа смешно ниска цена спрямо това което видях в останалите „оригинални” по-надолу по същата улица. Това ме подсеща как в Тампере веднъж решихме с приятелката да посетим испански ресторант. Той бе толкова испански колкото аз съм от Каталуния. Посрещна ни мацето , настани ни, даде ни меню и.. прас изненада – най тънкото бе нещо като предястие на цена около 9-10 евро. Основни ястия на цен от 25 до 80е, и супи от 25е до 30е. Ха.. ХХаресвам си риба за около 20е със странното съмнение че в грамажа ще е включена и чинията. След повече от 20мин чакане, че имали наплив от клиенти, пристигна нещото подобно на сгърчена удавена риба страдаща от рахит в комбинация от няколко зелени плевела което вероятно трябваше да мине за... ефектна гарнитура. Да ме прощават испанците от финландски произход ама – баста. Повече там няма да стъпя, и преди да кажете, ей го на габровеца си е габровец, да спомена че на следващият ден намерихме италински ресторант-пицария където за 45е ядохме двамата, доволно големи порции и то с разкошна храна.

Хубавото на големите градове тук е че може дори в съботния ден да намериш отворени магазини до късно. Нещо почти не характерно за малките градчета, където прилича на стара комунистиеска България – събота няма да работим, а петък сме до 16:30. Е не точно и буквално, но почти така. Дойдат ли празници – да си напазарувал ден преди тях, иначе гориш..

Добро утро столица. Утрото може да е по-мъдро от вечерта но за сметка на това и трафика е порядъчно добър. Целта на това пътуване бе Главен изложбен център където имаше изложение - Екзотични коли и аксесоари за рали спорта. Поне от интернет страницата излизаше, че ще да е нещо добро, с повечко неща за гледане, особено за авто маниак като мен. Целият панаир бе само събота и неделя и се очаквали поне 10-12 хиляди посетители. Няма начин да не кеф викам си.. или поне така бе преди Мърфи да си покаже физиономията.

Паркирам колата на огромен паркинг на няколко нива до самата изложбена зала и вече с нескрит ентусиазъм буквално завличам половинката в изложбения център. Тара-а-а – изненада. Ако оставите колата в града на паркинг е за 2 часа от 2.70 до 3.0е, в зависимост от деня и мястото а има шанс да намерите дори неделен ден безплатен паркинг и весто да се лутате с колата из трафика да си хванете градския транспорт което коства „само” 2.5е на човек в едната посока – тук на входа с големи букви пише – ако платите на влизане цената за паркинг е 6.0е , ако платите на излизане е 8.0е. Хм.. вече на метри от касата, решавам че целта оправдава средствата и не е толкова страшно, все пак няма да правя това всяка седмица че да ми се вижда скъпо. Билет за вход – 18.00е на човек.. Е тук вече ми идеше да изпусвам. Преди няколко месеца ходихме на балет - „Лебедово езеро” срещо 40е билет на човек.. а тия за едното изложение.. Преглъщам и този факт, особено че сме двама и.. влизаме. Ако не друго поне тоя хамбар изглежда голям, ще да е пълно с народ и неща за гледане. Залата е сравнително голяма. Съдейки от спомена ми за софийския авто салон е по-малка но все пак достатъчно просторна,но. преградена на половина. Нещо лекичко ме загложди идеята за пачите яйца..

Оставям двете якета срещу сумата от 4е за гардероб, тия явно ще да ми предложат и гладене щом искат толкова пари за да окачат 2 якета на закачалки. Вътре сме вече. Щандовете са малко като има няколко с авто моделчета, един продаващ техическа литература, няколко на фирми подготвящи автомобили за рали, няколко за тунинг аксесоари и учудващо за мен няколко на състезателни отбори. Толкова за спортната страна на изложението. Ако чакате да видите снимки на хубави млади момичета в оскъдни дрешки рекламиращи това и онова – няма. И не е причината че бях с приятелката си,за това да не съм направил - просто такива нямаше.

Е добре де имаше.. 4 или почти, защото две от тях бяха на щанда за енергийни напитки и две на щанд на състезателен отбор. Определено ако бе подобно събитие в залите на Пловдивския панаир или Изложбения център в София щеше да се чуди всеки нормален мъж колите ли да гледа или..