Финландия през погледа на един Габровец
Изтегляне 2.92 Mb.
|
|
Може би от тази мания за сауна с по една биричка в ръка, и после няколко сайдъра след нея е довело до толкова масовото продаване на алкохол-метри в магазините. Това е всъщност електронен дрегер, да се самоконтролирате колко сте на градус и дали да седнете зад волана. Пият братята и то доста.. но има един много интересен факт. Поинтересувах се аджеба как седят нещата от гледна точка на катастрофи и на водачи употребили алкохол.Оказва се че и тук има.. доста фрапиращи случаи но катастрофите първо са доста по-малко като брой спрямо нашите и второ броят на тежките инциденти причинени от употреба на алкохол са в пъти по-малки от нашите. Мерките са сериозни, глобите също и за това.. малко са изкушените да опитат да седнат зад волана почерпени. Което ме навежда отово на мисълта за.. гробищата. Казвам това защото на мои познати почина близък приятел. Разбирасе аз го бях виждал само няколко пъти но бе готин човек, тенекеджия и бивш рали състезател. Та ако и да живеят в малко селце нито цялото село се е изсипало на погребение, нито оплакващите бабички дето са на всяко гърне меродия и т.н. истории познати ни от наши събития. И в тази гледна точка тук са някак си.. сковани и студени. Няма разлепени некролози на всеки стълб или почти цялата къща да е завита в черен плат щото някой е починал. Тъжно е но е част от живота. Просто хората които са познавали човека и го уважават пращат на семейството като съболезнователни специални картички и накрая с оставен телефон ако могат с нещо да помогнат. След това церемония в църквата и.. полагане в земята.. Толкова. Но това отново ме навежда на мисълта за това как изглеждат нашите и как техните гробища. Дори затрупани под снега правите редици, ниската земя и само големите около метър широки и 40-50см високи плочи напомнят за това кои е там. Винаги са близо до църквата и цялото е оградено с каменен зид. Което ме подсеща за това какъв панаир е в повечето от нашите, и което е по трагичното каква кал, купчини пръст и купчини боклуци е пълно. Всъшност като че ли това реално отразява какви сме самите ние като общество. Но стига с това черногледство, нека да се върнем пак на снега, леда и.. ПИЛЬКИ. А сега оплетохте ли си езика да го кажете. Това драги ми читателю-рибар е точно риболов в пробита на леда дупка със свредел и едни много малки въдички. Казаха ми няколкото типа риба които ловят но аз така и не ги запомних че бяха пак с „китайски” имена. Което ме озадачи обаче бе че обикаляйки по леда из залива намерихме доста такива отвори в леда и около тях.. изхвърлена риба? Питам защо толкова риба е вадена и просто оставена на снега да замръзне, отговора бе – ми защото е кофти риба, няма вкус и има доста костици.. За това те смятат че е смотана и като я хванат.. пляс на снега. Ей това.. ама никък не го разбрах, което пък не попречи на един от групата да си извади найлоново сакче и да каже – мен не ми пречи за супа става а и котарака ще и се зарадва.. А така де... както се казва всеки луд с номера си. Малко по-късно и аз опитах по залез слънце да поседя на една дупка с надеждата че поне един рибок ще извадя ама за почти два часа.. освен студ.. друго нищо не хванах. Ако трябва да се върнем пак на темата за леда, то може би заслужава да се спомене и една любопитна новина която бе от преди няколко дена. Иде реч за това как два от фериботите, това са кораби около 150метра движещи се между Швеция и Финландия замръзнали в морето и чакаха да отиде финландски ледоразбивач защото шведските които са по-близо не успели да се справят. Оказа се е имало малко вятър който сковал толквоа бързо морето че тези кораби „запецнали” така да се каже близо до бреговете на Швеция. Ледът бил с дебелина 1,2 метра над водата и само 8-11 метра под нея... Като така и така разказвам за студ, доста от вас предполагам се чудят как тия като все още дори и дървени къщи правят си изолират че да подържат топло. Сега ще ви кажа. Също така странно или не тук панелното строителство не е умряло ама изобщо. Почти в централната част на града се строи блок.Панелен. Първо бе изравнен терена след което с машина бяха набити в земята бетонни колони които са има няма поне 10метра да не и повече. След това на земята бе „постлан” някакъв гумен килим и върху него насипан чакъл и трошляк.Беше отлята подобно на плоча и от там насетне сглобени мазите и приземния етаж, след което започнаха да докарват панели които биват сглобявани като лего. Панелите са около 25см като външните са с около 5см залепен изолационен материал подобен на студопор. След това когато блока е построен ще бъдат поставени минерална вата и върху нея гипсови плоскости или син, подобно на ползвания и в БГ фибран но с дебелина поне 20мм и от там отново с подобно на гипсо картонени плоскости. Доста чества практипа е когато се прави дървена къща е да се слона стената само отвън летви, между тях минерална вата, върху нея дебел ама наистина дебел картон около 15мм , след него намазнена черна хартия и отгоре и декоративни дъски. Това дава възможност на сградата да „диша” и я предпазва от мухъл и влага. А така и така съм започнал да разправям за строителство нека да ви разкажа малко за още нещо което видях лично как бе направено. Къщата е от средата на 50те години и семейството в нея решава да сложи подово отопление и да си направи сауна(каква изненада), тоалетна и баня в мазето. За целта целият стар под бе изкъртен и изкопано ниво около 40см надолу. След това се поставя бяло платнище което прилича на огромна бяла и дебела марля. Целта на това е да се предотврати прекият контакт на последващото запълване с чакъл(баластра) с пръста под и около него.Така този насип няма с влагата и времето да се „впие” в почвата под него. След това бе сменена канализацията като старите цементови тръби бяха изкъртени и бе прокарана нова PVC инсталация, като също така бяха проикарани и ртъбите за топла и студена вода. Е тук вече е интересния момент който поне за мен бе любопитен. Тръбите всъщност представляват дебел около 15мм външен и 12мм вътрешен диаметър пластмасов.. маркуч. Той от своя страна бе поставен с подобни на кабелните маркучи (тези тип оребрен) който сме виждали като цвета бе син за студената и червен за топлата вода. На местата от където централно ще се вземе вода те влизаха в месингово тяло и бяха пристягани на щуцер с гайки, като този блок бе заболтен на стената. Електричарите прокараха абсолютно глатки тръбички около 15мм в диаметър и стена около 1,5мм, което пък ми подсказа че и тук както в БГ понякога организацията е .. под всякаква критика. Минават ВиК и слагат едните сериозни тръби за канализацията, после минават тия от друго ВиК да сложат тръбите за водата после пак електричарите и .. става една камара тръба връз тръба... като сценария е - ми те обещали днес ама нялало как , вероятно щели да дойдат утре или в петък.. Но това на страна, да се върнем към изграждането. И така те решили вече какво и как, тогава следва насипване до определено ниво с баластрата и върху нея два слоя по 50мм от изолацинен материал подобен на фибрана който има така направени кантове че да се защите един за друг да не се мести.Ъглите се фугират с пяна, и преди тя да се постави се слага една излоационна лента която е дебела около 5мм и е широка около 20см Тя слуда предпази наливаният в последствие бетон да не се докосва пряко до стените. Следва металната рамка която ще бъде вътре в бетона, и която бива задържана така да се каже в средата на бетонната плоча благодарение на малки черни кръгли „пети”. Отгоре биват поставени тръбите на подовото отопление което е изцяло с вода не с ток и реотани и накрая следва заливането с бетон, който бил.. по няккава модерна технология но това вече не можаха да ми го обяснят точно..или по-точно каква е тая технология. Стари блокове също видях как се санират. Сваля се цялата външна фасада, слага се дебел лист от вата който е пресован и панела седи твърд с дебелина поне 8-10см който се закрепва за фасадата с дълги болтове и върху него се изгражда мрежа върху която се измазва и после се боядисва. ООказва се че това не е скъпа технология а давала доста добър процент на термо излоация. Стачка. Може би много от вас се питат в такива времена кой има смелост да стачкува, но тук бе предното нещо което ме изуми. Всички шофьори като се почне от работещите като таксиджии, автобусни, комунални, по пристанищата и т.н. са членове на .. транспортният синдикат който решил че сега е момента за увеличаване на заплатите и съдейки от ситуацията поискаха от правителството да се съгласи че при съкращение на служител фирмата трябва да заплати еднократно обезщетение в размер на 12 месечни заплати и вдигане на заплатите с 8%. Това донякъде идва в отговор на идеята на правителството да пуснат в парламента за гласуване вдигане на пенсионната възраст за мъжете от 63 на 65 години и в последствие вдигане на 67. Тов се дължи на факта че подрастващото поколение е недостатъчно от към брой специалисти след дори 5-8 години.. напрактика ще има криза за.. професионални работници. Тъй като преговорите се оказали не много сполучливи, за това в рамките на една седмица всеки един от браншовете – първо автобусните шофьори, после всички останали по един ден прекуснаха работа. Това особено за пристанищата доведе до сериозни загуби за това отново са на масата за преговори. Разбира се последва и неминуем съкращение на определнеи места и част от хората загубиха местата си но според синдикалните лидери това било допустима жертва за каузата.. Тук за разлика от БГ синдикатите имат голямо влияние и за разлика пак от БГ ако си член на синдиката (в бранша в който си) повече от една година и си плащал ленски внос, имаш право след това ако бъдеш уволнонен или останеш без работа да получаваш първо от социалните обещетение безработица и след това 90% от последната ти заплата за период не по-голям от 12 месеца от синдикатите. Дали това е добре.. преценете си сами до следващото писмо ...
1-ви май. Някъде в предишните глави описах как празнуват студентите на този празник, как хората имат организирани сбирки с цел да похапнат и пийнат по случай този така социалистически настроен празник. Тази година ние като изтъкнати „меценати” и почитатели на изкувствотро решаваме в късният следобед, събрали малко слънце и вятър да посетим представление. Тоест за познатите ми финландци е театър, за мен е пантомима защото почти нищо не отбирам от езика, или така да се каже нивото ми е далеч от разбиране на постановка на диалект, особено на такъв който е в този регион и е хептен нехарактерен за страната Това че билета бе 2 евро, че постановката бе в студентски бар.. не бе нищо съществено. Разбира се актьорите бяха студенти от местната академия за учители. Като цяло, пиесата бе представяне на студентския живот, терзанията около изпити и ... нищо особено. Аз като виден познавач закърмен с театралното преиграване на Невена Коканова, почерпен с гъдела да гледаш Кръстьо Лафазанов и Мариус Куркински викам си тия няма да ме изненадат. Хм.. Дали по причина че пиеста бе в бар.. тия студентчета съвсем спокойно в името на пиесата си пийваха биричка, целта бе да представят как се запознават, излизат общуват, как се държат в бар.. Как минава любовта и страничните ефекти от купонясването върху ученето за изпит. Именно пресъздавайки тези неща.. тия симпатяги си къркаха истинска бира. Добре че не представяха пиеста по няколко пъти на ден.. че накрая на деня всички ще се търкалят по пода. Какво бе като цяло усещането – постно. Постно та дрънка. Не ми е за 4лв билет, или за това че седях на една маса за да имам по висок изглед. Простичко казано, създателя на тоя шедьовър явно бе тотален почитател на Куентин Тарантино, но някак си с леко Пернишки акцент, да ме прощават сънародниците от този трудов град. След премиерата имаше няколко букета от видни приятели на участващите и аплодисменти. Явно и публиката бе пияна, глуха или сляпа... След като напуснахме този културен институт, поговорих малко с тези които ме поканиха на това събитие те какво са разбрали от пиесата, и как е звучала на разбираем за тях език. Последва споглеждане, напъване на мисловната дейност и след усмивка отговора бе – нямаме идея тия какво точно искаха да кажат и покажат, но не бе лошо. Ей това е приказка. Все още студ.. Очаквах че около средата на първата деседневка от месеца поне за цвят ще има слънце а не да се налага да ходя с яке.. но уви. Мрак, вятър и дъжд. Много весело настроение , няма що. Ходейки с ръце в джобовете по центъра на градчето се загледах в едни разхождащи се възрастни хора. Повдигам пак тази безинтересна тема защото паралела в тази област е ужасяващ между нас и тук. И преди съм третирал темата но винаги ме изумява. Тук книжка за кола ако вземеш на 18 тя важи за .. 30 години. И така ако на 55 примерно смените документа, то имате реалне шанс на 80 да сте все още на пътя с колата си. И това не рядко е факт. Гледах бабките с червило и черни очила каращи нови мазди, голфове или волво. Сещам се как тук не е чуждо пенсионери на 60-65 не само да карат ами и да отидат да си купят лизингов нов автомобил. Кога при нас движението ще е нормал;но за да могат и такива участници да карат. Кога вместо биещи се за кофичка евтино кисело мляко или козунак възрастни хора ще видим усмихнати стари хора седящи в парка или разхождащи се на екскурзия с колата си. Тъжни и нерадостни мисли. Спомням си и разговора с един чичка на около 68 който не само бе нахакан, говорещ добре английски ами гордо обясняваше как си е купил каравана и как тази година смятал да посети пак Египет с мацето(така се изрази за неговата жена) ... Сега се сещам за „По жицата”... и за бялата лястовица. Та и ние сме малко така.. чакаме нея.. Погледнато от друга страна пък, ние сме почти една идея като местните. Сега ще кажете тоя пък да не слънчаса да ни сравнява и да дава така свободно определения. Казвам еднакви в следната линия – тук ако правителството каже че нещо трябва да се вдигне, например някакъв данък защото така е гласувано в еропейския парламент, всички в семейството ще ругаят, мрънкат, ше се пооплачат между приятели но като цяло номера ще мине. Най-много 10-тина заблудени и по-крайни да излязат пред парламента, телевизията ще пусне 10 секунди репортаж и толкова. След като е така казано така трябва да е. Интересен факт. Съшо толквоа интересно е че и няма да чуете чак толкова отявлено да говорят за политика. Това обикновено е разговор повечко в кръг от хора които имат крупен бизнес или за малко или много замесени в управлението на областа, имат участие в местния парламент или подобни структури. Хората са си хоара и бирата си е бира. Което много явно ме подсети вечерта на 1-ви май колко пияни тинейджъри имаше по улиците.. и колко невидимо полицейски присъствие. Вярвате или не.. тия едвам си седят на краката, но се мята на колелото и криволичейки зверски се отправят в последната известна на мозъка им посока. Разбира се на следващият ден всичко е пълно с кутийки от бира, шишета и боклуци. На третия ден всичко е .. чисто. Има доброволци, има хора към общината и за нула време всичко е почти изрядно. Не навсякъде разбира се, но като цяло.. е в пъти по добре отколкото... на едно друго място Няколко дена слънце. Това вече е напредък. На фона на малкото преваляване и температури от порядъка на 20°С всичко буквално за дни се променя. Сякаш природата се опитва да се напреварва с времето. Отново пердаши дъжд като за световно. Сега усещането е като за тропици.. Все пак в един слънччев и свободен съботен ден се дигаме да ходим на .. рали. Тук ралита , авто гонки, мотокрос и т.н. има ама колкото искаш. Например е мнгоо забавно едно от състезанията в което се гонкат и блъскат със стари коли. Цената на превозното средство не трябва да е повече от 1000 евро. След като се види кой е победителя той е длъжен да си продаде колата. Има право само да си вземе волана , седалката и коланите, но след като е победител и има търг за колата му ако има повече от 5 мераклии, но задължително трябва да я продаде. Останалите са чисто любителски клас. Разделени са на А и Б групи като всички коли са само с две двигателни колела. А групата са „печените”, Б групата са тези които имат лиценз под една година. Докато за първото състезание с блъскане на каляските трябва да имате 16 години и няма таван за горната граница, то за F-cup трябва да имате 18 години и да имате лиценз за състезател. Все още не знам какво точно представлява но ако информацията ми е вярна цената е около 5 000 евро. И така в съботния ден спираме да видим колите на прегледа. Преобладаващата част са ескорт RS2000 от края на 80-те,, БМВ-та на корем , няколко астри, тойота от края на 70-те, кадети... Все стари бараки, надути, форсирани но и изпробвани във времето. Ралитео като цяло е забавно. Имат навигатор но картата и информация за маршрута се получават в деня на състезанието. Няма тест обиколка и водене на записки. Малко преди всеки завой има забито колче с червен символ на къде е завоя и кой номер е.. Тоест съсстезателите „усещат” трасето в деня на гонката. Билети. Е.. ако иска си купуваш един лист с програмата и маршрута което е и билет за двама, или на място билет. Цената е 5 евро. Аз нали съм си наше момче веднага питам спътниците ми – добре де.. тия ще се гонят през нивите буквално. Ние спираме на пътя и оставяме колата а там на кръстовищетп една лела продава билетчета. Ние ако така напряко през нивата такова.. уж да позяпаме тракториста как оре и да прешляпаме без да плащаме. По озадачения им поглед разбрах че тука такова кино няма да мине и се умълчах.. Спомням си ралито на Узана. Всичкото човек през централния път, плаща 10лв мисля бе билета и се отправя по трасето да си намери място за гледане, Имаше обаче фенове дето сигурно километър през гората са минали само и да не плащат.. Но това си е българската черта. Както и едно друго много типично явление – да не взема да се мина.. От горе казаното явно си лични че и аз съм съвсем солидно заквасен с подобни мераци и чувства Състезанието вървеше добре и в един момент ни писна и при една дълга пауза си бихме камшика както се вика. В късният следобед съобщиха че на пистата в участък бе зпублика е катастрофирало едно младо момче-състезател. На 18 години тъкмо взело март лиценза си за пилот.. и въпреки ролбарите и осигуровките.. в колата и намесата на екип и хеликоптер не успяват да го спасят. Състезанието е прекратено а първият от етапите до сега е обявен за победител. Жалко наистина. Може би тук е мястото да спомена че за година по пътищата на страната при инциденти загиват около 300-400 човека. Въпреки че аз от толкова километри навъртяни тук не виждам да са по-рискови от нас като шофиране, дори повечето време са флегматични как успяват да пострадат толкова не знам. Възможно е и статистиката да не ми е вярна за пострадалите. Отново пролет, оново слънце... това вече си е приказка... която ще продължим при нещо интересно следващият път.. Част 24 Лято.. Както и да си говорим лятото е един от най-хубавите макар малко топлички за нас българите сезони. Може би воден от носталгията, това че имам свободно време и естествено възможността да направя един тигел напреки на европа, смело се засилвм към китната ни родина. Казват че колкото повече време изкарваш навън толкова повече всяко едно завръщане те кара да се замисляш над доста неща. Решил и този път да не мисля за нищо, просто да се наслаждавам сядам на мястото си в самолета, чакайки с нетърпение около мен да се ширнат поля и планини и да чуя малко псувни на роден език. Сутринта на Софийското летище се оказа малко студеничка за очакванията ми,но аз като балканджия и човек идващ от скандинавска страна решавам че малко студ няма да ме убие или поне не веднага. Тъй като искам да се придвижа до центъра на столицата ни,първо ми трябват пари. Е казвам си, след както на летище Прага има автоматичен терминал за смяна на пари който обменя поне 8 вида и то на него с големи букви пише че лихвата за услугата е 0%, така и на нашето може да има подобно нещо. Е всъщност нямаше, но за сметка на това има чендж бюро. Засилвам се аз с трепет да си сменя за да имам джобни и да имам за билет до Габрово когато съзирам същата ситуация с... летище Варна – курс купува за едно евро 1.65! Хъх.. бе то че съм сънен малко сънен съм.. ама я пак.. толкова 1.65. Брех, веднага здравият разум ми подсказва че все в града ще намеря банка и ще си оправя нещата. Сменям около 4-5 от европейската валута и с леки съмнения относни правилата и законите в нашата държава се нсочвам към гише информация за да попитам как аджеба моя задник може да се придвижи до централна автогара или както там се казваше. Очаквайки да видя вежлива и приветлива служителка която така да ми се усмихне че цял ден да ми е весело, заставам на гишето. Там лелка на около 50 си сгъва някакви... бланки и активно се прави че пред нея няма никой. Ок.. , аз съм почти два метра и едва ли се забелязвам от тезгяха зад който тя е седнала. Сещам се как на летишето в Хелзинки само като се доближавах с поглед вперен към служителката тя ми се ухили все едно и нося армаган розова вода, и ме попита какво обичам след което ми разясни какво трябва да хвана, къде ще сменя и т.н. за да се запътя към мястото за където съм тръгнал. Е и тук бе така. Заставам, не ме забелязват. След няколко деликатни окашляния и около минута време загубено в стърчене минавам на любезен план Б – извинете, казвам, може ли да попитам нещо? , ми питайе де... Признавам си честно че вече позавръщайки се балканският ми манталитет бе напът да подскаже – абе мога ли да ви е.... ма......, но все пак поевропейчен малко или много аз решавам да не правя подобна грешка и казвам – за центъра какъв автобус мога да хвана?.. Последва около 10 секундна пауза, явно в главата на служителката следваше симулативен превод български на български след което тежко си погледна часовника и заяви – на 20 минути. Супер..екстра,невероятно... на 20 мин от.. кое? Фразата с която ми обясниха че няма да ми дадат повече отговори бе – нали ви казвам, на 20 мин са.. Излизайки отвън освен хладният въздух ме посреща и една циганка продаваща вестници – аде баби да купуваш едно вестник да има за ляп.. Деликатно намекнах че няма да купя и се отправих към стърчащата наблизо табела – там си пишело – тръгва в толкова, на толкова време има и т.н. Брех да му се невиди. Минава се каквото се минава и един поръждясал очукан оранжев автобус анемично заема място на спирката. Аз се мятам като Винето вътре че знам ли колко му е престоя и започвам да се оглеждам като малко ромче в сладкарница за... това как мога да се сдобия с така ценният билет за транспорт. На прозореца на шофьора който пушеше и бе надул яко чалгата имаше надпис разбира се само на български – Ако нямате билет, ще бъдете глобени еди си колко лева, а ако няма как да закупите искайте от шофьора(или подобно).Отивам да питам колко е билетчето и че искам един, при което видимо недоволният от ранното ставане служител без дори да ме погледне казва-аве няам билети, ша си земеш от центъра нейде.. Така... ми то че ще си купя, ако ми трябва ще.. ама ако се качи контрола? Всичко минава благополучно и се засилвам по пътя за гарата към най-близката банка. Клон на пощенска, сгушен между няколко бутика и едно чендж бюро привлиза вниманието ми и съдейки по надписа – работно време 8:30 – 17:00(за втория час не съм 100% сигурен) заставам с намерение да изчакам около 10-тина мин. Да отворят. Нареждат се няколко човек още. От банката в 8:25 излиза намръщен чичко с табелчица, пазач така да се каже и поставя на пътя пред неянн някакъв знак казващ че две места са само за офиса, при което едно момиче до мен вежливо попита след като идва за нова карта, на кое гише да се нареди – отговора който получи бе повече от изчерпателен – аз не работя в банката! Хъх.. явно тоя човек трябва да попрочете какво пише на табелчицата му и на фирмата в която работи та да му се изясни малко един вид Изтегляне 2.92 Mb. Сподели с приятели:
|