Финландия през погледа на един Габровец

Старият град .. е това всъщност не е толкова стар защото е бил сринат през войната е построен в оригиналният си вид. Царският дворец в центъра, Виланов, Лятната Вила на царя, музеи... Има толкова неща които можете да видите и да се насладите и .. паркове. Тоя хора са явно нещо чалнатаи за да направят толкова много паркове и вместо да разширяват града крадейки от тези места, те го разширяват навън.. Абе няма ли като нашата столица да пернат на някоя зеленаа площ един голям мол и да си оправят нещата ами са седнали да ми реставрират паркове , и да правят иновации.. Щури хора.

Първият ден мина относително бързо в общ преглед на центъра. Така като се замисля в общото пнятие на център.. те нямат. Имат си тази улица със странното име Нов Свят, която странно защо е пълна със стари здания и църкви. Което пък ме подсеща че нали са католици, цървки има ама много. И то все големи и все в този характерен за Ватикана стил. Молове и шопинг центрове има но доста от тях са базирани на стари здания които са били такива и преди падането на тоталитаризма.

Един от подаръците които им оставя социализма и руските братя е странната сграда в сърцето на града която прилича на декор от филм на Хичкок. Високата над 200 метра постройка има само 30 етажа които са с невероятно.. високи тавани. За съжаление не мога да ви опиша какво е вътре защото така или иначе в деня на обиколките нямаше нищо отворено. Помещава се кино център, дом на младежта и няколкомузея но уви.. – празници. За това пък мога да в кажа как мина петъчната вечер. Храмовете бяха отворени и след 19.00 всичко бе пълно с народ. В централната базилика имаше литургия която по-късно прерастна в постановка на събитията около пътя на Христос към голгота. Отвън имаше войници в униформи кото носеха огромен кръст. Свещенникът от храма водеше шествието. Казваха какво се случва, как е спрял, какво е станало и т.н. Не говоря полски но от фрази и събитието можех да уловя идеята. Интересно и впечатляващо бе да видиш толкова хора следващи процесията, и клякайки кръстейки се когато свещенникът кажеше. Така обиколката стигна до паметника на незнайния войн кой явно служеше за идея че е голгота.

Имаше засилено полицейско и медицинско присъствие но.. всичко бе толкова спокойно и празнично . Това е другото което ми направи впечатление – дори петъка да бе работен ден.. и навалица и трафик.. все пак някак си бе.. лишено от такива нерви или от такива инфарктни постановки толкова характерни за нашите ширини особено около подобни събития.

Кое е започнало да променя Варшава? Не знам. И май не искам да търся отговор.

Прибавяйки хубавото време навън предразполагащо къс ръкав къса пола ме наведе на една типично балканско-българска традиция, кяото май не е толкова чужда и на така поевропейчените европейци или казано иначе – да позяпаме мадамите. Не знам от къде бяха тези митове и легенди в миналото какви били полякините, особено по нашето черноморие но аз чак такива красавици на всяка втора крачка не.. видях. И не само на 2-ра ами и на 22. Е тук там една две но.. нищо впечатляващо. Пак мога да спомена спокойно че ние от тази гледна точка имаме какво да покажем. Другото е модата – абе за тия мадами няма ли тежък грим, високи токчета, дълъг маникюр и силикон колкото за две поточни линии на INTEL. Озъртах се, суках мустак... няма братче. Дали ще сте в центъра на Хелсинки или тук... разлика няма. Спортен тип, европейска мода и .. това е. Дори малко дразнещо.Няма как да различиш кой койе и от къде е. Сега се сещам как за малко ми стана драго като видях една циганка с бебе в ръце да проси от един японски турист. Оня има неблагоразумието да се заблее малко от групата и онази като го пресрещна на полски.. а от ляво а от дясно.. и ... самурая свали гарда давайки банкнота. Това разбира се накара бабето да перне една усмивка до уши и да го последва до групата където дръпнатите очи на япончетата станаха още по дръпнати та поне още един се бръкна за пари.. Ей това и ние си го имаме.. Само дето тук във Варшава за 3 дена пред 2 църкви го видях и толкова.

Храна – къде странна, къде подобна на нашата кухня. Това обаче което ме накара почти да се разплача от кеф бе.. домат.. Ха сега де.. смеете се ама когато вкуса на пластмаса от тукашните производни се измести от сочния пресен домат с вкус на домат че и със сирене за салата.. просто объркват сетивата.

Какво ще кажете за небостъргачи – ето че и тук в сърцето на града има такива. Е не са американски тип, нито пък са чак толкова огромни но сините стъкла и каращите да извиеш врат здания придават този модернистичен колорит на иначе стара централна Варшава. Сещам се пак за този дом на науката и културата който може да се види от 20 километра. До не отдавна се е водел най-високата часовникова кула докато японците не построяват по-висока. Май заради това не трябва да ги пускаме в България. Ако откраднат някоя идея ей така на аванта?! Но стига с идеите и краденето а да минем нататък. Със своята дължина Лозиенки парк заема една доста голяма част от града като в него има музей на ловното изкувство, лятната царска вила която е в бароков стил и лекичко загатва за ранната европеизация. Около нея има водни канали с лодкари подканящи ви за едно кръгче, амфитеатър от римски тип с вода между сцената и публиката чиято роля ми е малко неизвестна освен да ви изядат комарите докато гледате преставление или ако се позапотят творците на сцената на се позаплакнат...

Разхождайки се из същия парк можете да попаднете на голяма остъклена сграда което предвид табелите е галерия, но както и другите интересни неща бе.. затворена за празниците. Охрана има на няколко места в едни будки, но едва ли можете да понаучите това онова от тях. Мятайки крачоли към другия край на парка където се намира една голяма оранжерия и двоерца Ужаздовски който всъщност е в друго именована област, но всъщност двата парка ги дели една улица само, чувам грозния крясък на.. паун. И то не един ами няколко. Че и сърна да се разхожда видях.. Тия нещо не са в час. Как така ще пуснат тези ми създания так фриволно.Ама какво е това, няма ли децата да ги погнат с камъни, да ги позамерят малко за кеф, или да опитат да ги хванат за опашките, че на всичкото отгоре има на входа на парка забрана за кучета. В мисъл не че те ще прочетат че е забранено за тях ами песоводците да не им мине през акъла да ги засилят вътре. Малко по нататък почти на излизане от парка пейки и на една от тях седи мъж с побеляла глава и определно над 70-те. Тъкмо наближаваме и се чува мелодия на телефон. Не коя да е а.. основната тема от Кръсникът.. А сега де.. Чичето бавно и спокойно вдига телефона... Интересен град, интересни хора.

Прекосявайки двата парка можете да излезете отново на главната улица или както аз на шега я нарекох посолства стрийт. Не заради друго а заради фрашканите сграда до сграда посолства. И тук както навсякъде предполагам можете да видите демократичното посолство на все по-демократичната Америка което прилича на малък военен бункер - лагер, и така укрепено сякаш ще го аткуват военни структури от поне една дивизия, а малко по-надолу до сами него е нашенското си, българско консулство. Мислех да мина да помахам пред камерите за майтап, ама знам ли колко шеговито са натсроени тук полицаите за това се полюбувахме на старото здание което бе обрамчено с цъфнали красиви дървета отвън и.. продължихме към центъра. Мимоходом ще спомена че е достатъчно да хванете автобус 180 от центъра и да слезете на спирка Белведере. То и самата постройка си е красива но нямате достъп до нея. От там вече през парковете дето споменах а от там до площад – Тржеч Крзюшю но това може и да не го изписвам правилно или да не съм го записъл като свят.. все пак човек не може да помни всичко. Там се намира поредната църква Св. Александър. По прлична на венецианска куполна базилика но в Полша. От там към площада Йерусалим или кръговото кръстовище с палмата в него. Как тая палма изтипосана там изкарва зимата не знам. Именно този автобус номер 180 можете да хващате и да слизате обикаляйки по интересните неща.

Отново на автобуса и прелитайки покрай няколко шопинг центъра забиваме към дивата Индия или крайните квартали – целта е Виланов. Ей това признавам си ми събра очите. Отново барок, но определно си бе истина галеното име – полския Версай. Боядисаният в жълто и бяло дворец си е определо вдъхновяващ,ивитите сводове,статуи на всяко възможно място по стените и огромните градини,които в момента са в обновявне и малко не изглеждаха толкова бляскави но основното бе усещането. Дори в модерно време като сегашното, предлагащо например радио честота на която слушате туристически указания и и информация за Виланов на избран от вас език – различен език, различна честота. Както сами се досещате от вътре не мога да ви кажа как изглежда защото бе пернат катанеца, но сами можете да откриете снимки в интернет какво предтсавлява таванът и стаите на този мога да нарека шедьовър. До него има църква, отново Ватикански стил, и огрмен паметник мавзолей който повече прлича на готически паметник. Определено беше нечия гробница но.. отново нямаше кой да си запише кой почива в нея.

Отново автобуса и айде в центъра. Воден от туристическата книжка се чудех къде аджеба са толкова музеи и как се стига. Бях любопитен и да видя музея на Шопен който според книжката би трябвало да е нещо модернистично отвътре и красиво отвън. Ама къдеще да е тази улца. И така в размисли без страсти усещам че стомахът ми нещо подготвя революция и предлагам на половинката да издирим място за ядене където няма да ни отрежат главата до кръста. Принципно храната е на относително поносими цени но ако и да е 4 злоти за едно евро спокойно мога да кажа че е по-скъпо от България. Решението дойде в едно супер малко забутано ... не мога и да кажа ресторанчтче защото бе само с 5 маси но пък храната бе перфект и евтина, дори ни дадоха кексче за десерт .. безплатно?! Та аз така оглеждайки наклонената улица пред ресторантчето и хората минаващи по нея, автобусите и колите, и сградите и красивата сграда подала се на половина иззад соц етажно недуразомение... и .. тогава ме плесна идеята като мокър пешкир у камък... Ами разбира се това бе музеят Шопен. Сега ще ви подскажа че около тази улица Нови Свят и площада с палмата са повечето важни и интересни музеи, както и университетът, ползката академия на науките с голям бюст на коперник пред него. Другото което наистина е весело са едни пейки който са с равни плотове като маса , на тях са изобразени позициите на музеи и статои на Шопен и няколко по-ключови музея и имат.. копче. Не за катапълт или почесване по задника, а за .. музика. Натискате и пейката започва да свири известни мотиви от композитора.. Брех да му се невиди..

Хапнахме доволно и се отдадохме на културно-шокова терапия в лицето на музея. Сградата е в красив рестро стил като вътре дори на последния етаж тавана е нкрустиран и обрисуван почти в бароков стил. Не ви дават билет а .. карта като оставяте 10 злоти депозит за нея. Влизате и на едни лампички се маркирате с каратат че сте влезли. От там весело разглеждане. Има доста мултимедойни табла където докосвате с картата и таблото става на съответния удобен за вас език. Предполагам идеята е че картите са с чип в тях който подсказва какъв език да зареди системата. Можете да докосвате екраните с пръст и да местите или определяте съдържанието. Интересна идея бе в мазето къде има огромен роял и място където поставяте някоя от нотните книги от поставката до него. Отваряте страница и явно има сензор който ‘разбира’ какво гледате и започва да се чува мелодията. Затваряте кнгата и музиката спира. Идейно.. Отстрани има и друга стая със слушалки. Сядате, и на подобните на папки пред вас листи, които са бели оживяват картинки. Технологията е всъщност малко стара, в горния край на листа има макриран като баркод, и камерка следи баркода. Листите са подобни на балаум – тежки,и бели а над масичката леко прикрит е подобно на диапроектор който според баркода прожектира картинка на страниците. Има и идея с плеър като местите пръсти по него са свирне нова мелодия. Идейно но не работещо толкова добре. Признавам че идеите заложени вътре са сполучливи, но не ви препоръчвам да .. си губите времето. Съжелявам но освен ноти, калиграфии, малко снимки и рисунки няколко стола и мултимедийните табла.. няма ама нищо интересно и дори писмата тук и там ако и да са автентични..не създават този иследователски дух. Е поне успяхме един отворен музей да намерим.

Забравих да ви спомена за бараките. Да бе, помните ли в началото на разказа онези шапрончета от талашите дето продааха грънци, нещо за хапване и други дранкулки около хотела. Петък вечер, беше може би 22.00 когато всичко бе свалено и прибрано, като ние минавахме дори и вече чистеха с метли и машинки мястото на събитието.

Браво – похвално. На сутринта не личеше че там е имало нещо. Отново обикаляне, отзи път площада с паметника на незнайния войн. Това е огромно място до което има отново една красива църква и един от най-скъпите магазини или да кажем молове във Варшава. Там са всички известни марки като Прада, Гучи и подобен род парисмучеци. За щастие затворено, но пък сградата си заслужава отвсякъде. Форма на изрязан цилиндър с интересен фонтан вътре. Представлява вътрешен площад, а от отвори в земята изскачат струйки вода но по-много интересен начин. Като ритъм. Една, две, 5, спирала, ниско , високо.. Тук в целия град имаше доста фонтани и всички работеха. Не знам как седи въпросът с водата им , кой плаща за тази атракция но създава много приятно усещане да видиш работещ фонтан. Сега се сещам за нещо което от моето детство е останало а сега почти да не кажа изобщо не виждам – местата където можете да пийнете вода. Онези цементови кубчета с кранче отгоре и сверично чошме, подаващо живителна течност в жегите. Събота вечер, поредна църква и поредна литургия – този път имаше и заря и военен ескорт. Цамата църква е вид патрон и да кажем офицялна за военните. Нещо като посветена на загиналите войници и за това събитието бе отново разходка около църквата с икона на светата Майка, и войни маршируващи. Пред самата църква е паметник на загиналите войни, в ляво е народната им библиотека, която отново е в такъв барокова стил и центраният апелативен съд. Също изключително интересна модерна обаче сграда, цялата в стъкло и с градина на покрива. О! Като казах градина, което тук е ама навсякъде , нещото което обезателно трябва да видите е.. студентската библиотека. Комплексът е спечелил международна награда за дизайн и представлява стъклено метална конструкция в която е самата библиотека , зад нея има тераси със зеленина и водопадчета а по стълби отстрани се качвате на покрива и където е.. цяла градина с пейки и парк. Признавам си това бе една модернистична идея която ме грабна. Отново има пазачи който само хвърлят по едно око на туристите, както и тя е затворена вечер от 21:00 до сутрин 6:00. Нямаше боклуци нахвърляни а зеленината тъкмо започваше да придава този красив комплекс едно приятно очарование и едно усещане за спокойствие.

За съжаление неделята бе облачно и студено и дори когато изетяхме започна да вали. Не ми се искаше да напускам града и да се върна към работно ежедневие на идващата седмица но определено остава като една от дестинациите който ще искам да посетя отново(поне когато всичките музеи и магазини са отворени)

Ако ви се разглеждат мои снимки заповядайте - http://picasaweb.google.com/kovachev.svetoslav/Warsaw и .. до скоро в следващата глава..

Политическият скандал. Ей това да ви е познато? Но аз май много се отплеснах и този път.

За близките на починалия има два избора – той да бъде кримиран и урната погребана, или прахут разпилян над любима местност или езеро. Това обикновено е предсмъртно желание оставено от починалия, но не са изключени и такива решения от страна на родствениците. Другото си е стандартно – ковчег и айде под земята.

Независимо кой от двата варианта е, гробищните им паркове винаги са равни като тепсия само с надгробни камъни или плочи. Отгоре – трева. Както и преди казах, тук много, ама наистина много рядко може да видиш надгробен камък със снимка. Въпрос на различен тип култура и традиции.

Решено вече къде и как ще е погребан се започва процеца по организиране. Тук вече идва малката разлика от нас, или поне това което аз знам. Тук ако това бъде организирано и приключено от 7-10 дена след трагичния ден, се казва –„Ауу колко бързо е приключило”. Нормално могат и 3 седмици да минат преди самото погребение. Това отнема време поради уведомяване на останали близки, да имат време да пристигнат, да се намери къде да спят ако трябва, да си освободят ден и т.н.

Самият ритуал (по преразказ от друг човек, не видян лично), представлява първо почитане в църквата. Свещенникът или свещенничката, тук това е характерно че има и жени свещенници, изрецетирва което си му е по букварчето и след това казва няколко успокоителни думи към събралите се. Следват кратки речи от близки, роднини, приятели. Всеки който има смелостта и запази духът си да не се разплаче казва пред сотаналите няколко добри думи за покойника. Предполагам историята може да познава и такива които не са имали уважението и са кавали не само хубави думи, но за това агенцията няма сведения 

Приключвайки този етап, аудиторията излиза извън църквата на кратък разговор, през което време работниците изкарват ковчега до мястото на поставянето в земята. Всички се отправят на там, отецът отново държи кратка проповед и това е. Приключвайки, всички се отправят към малка кафетерия, или ресторантче да пийнат кафе, да хапнат малките козуначени кравайчета и да поговорят. Час или два след това всеки си хваща пътя и.. с това всички приключва. Нещата които няма да видите са – близки на починалия вървят пред ковчега с носейки кръста който ще посочва мястото до направята на паметника. Особено характерните за селата – комплект плачещи и вайкащи се бабички, който се дерат с цяло гърло: „На кого на оставиииии, Боже защо на оставиииии”, като самите те нямат идея кой е починалия или съвсем бегло го или я познават защото са го или я виждали в селския магазин няколко пъти. Разбира се както при нас повечето присъстващи са облечени в черно. Това което няма да видите са.. некролозите залепени по спирки, пред гробищните паркове, пред дома на починалия, на самата врата, черните ленти или тази кръстосана кърпа която се поставя за да се вижда от далеч. Това просто не съществува. За това кой си е отишъл има само като некролог, разбира се без снимка в местните вестници които излизат в неделя. Това е. Ако това ви кара да си помислите че за тях не е нещо особено и не страдат.. няма да познаете. Страдат и то много. Просто като навсякъде тук това е нещо лично което не засяга околоните за да се афишира, да се демонстрира и каквото още се сетите.

Тъй като не е толкова приятна темата нека да я сменим и се върнем към мис Кюстендилска слива или казано на кратко – таз годишното издание на Мис Дантела 2011. Сетих се за този интересен Бг термин(ама че дума), защото той олицетворява именно този забавен момент който представлява такъв измислен леко конкурс. Това ме подсети да спомена отново че в малкото градче в което живея няколко са характерните моменти когато можете да видите града пъен с хора. Именно седмицата на дантелата и седмицата на джаз музиката, превръщат иначе празния град в оживено място. Припомних си това заради малкият фактче пдобни вечери и следобеди например в нашата крайморска столица Варна са ежевечерие през седмицата и особено с пълна сила в петъчно почивните дни, докато тук ако и да е крайбрежен град се случва само.. една две седмици в годината и то в сердата на лятото. Ама и тия са странни птици. Пролет есен и зима почти не можеш им видя физиономиите а лятото като че ли се събуждат за живот за 2 месеца и айде после пак летаргия.. А иди разправяй после че нямало значение времето. Айде пак се отнесох като тиндейдър на абитюренски бал. Така де, и таз годишния конкурс бе меко казано весел. Участничките, типични за региона финландки , бяха 10 като разбира се и тази година тази която бе моя фаворит въобще даже и 3-то място не стигна. (снимки тук - http://www.facebook.com/media/set/?set=a.1983620065364.2097528.1089094182&l=8631596db2&type=1 )

Отново водещите бъркаха текста на това което четат, повечето от участничките даваха такив аотговори на въпросите на водещите че цялата публика започваше да се смее, опитаха да направят някаква хореография със спорни костюми и музика но бяха в тотален асинхрон което отново породи усмивки в лицата на публиката. Именно това някак си повече като семейно шоу отколкото като регионален конкурс ми подсказа името - мис Кюстендилска слива, ако и да няма сливови дървета наоколо а още по-малко град с името Кюстендил.
Тук поради липса на интересни събития от страна на интересни и нови неща за отразяване от страната на Нокия, се надявам да ми позволите да преразкажа малко в стила „И за България като за България” , едно синьо лято 2011.

Добро утро Хелзинки. Датата е някъде месец юни, вечерта бе убийствено за тези региони гореща а заранта подсказваше че лятото е започнало. Къси гащи, очила и тениска и разбира се с фото раницата на рамо. Полета до Германия бе приятен, като на летището в Мюнхен се прокраднаха леките съмнения че хората носещи якета не го правят защото гледат шпионски филми за си е хладничко.. Малко преди летище София капитана на полета предупреди да си сложим коланите че можело да подруса малко.. Малко.. не бе точната дума. Желязната птичка се поразклати доста здраво, което пък ме накара да се пошегувам че премиерът Борисов не е оправил тази част от пътя и сега се друсаме по дупките. С мъгливо и почти хладно време ни посрещна милата родина. Добре че бе веселата другарска среща с приятел от клуб Ситроен започнала още от летището, за да се почувстваме пак топло и приятно. За престоя в Габрово и района няма какво да ви разправям толкова, за да не се отегчите още от началото, за това айде на колата и напред. Габрово – Русе – Варна – Габрово. Това бе единият от маршрутите който имаше за цел малко срещи и една разходка.