ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА – ОСТАТЪКЪТ

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА – ОСТАТЪКЪТ

Относно тази идея за остатъка, Исая казва:

Еврейската дума за „остатък“ в Исая 1:9 по-горе е сариид, което означава „оцелял“ или това, което е останало. Друга важна дума е сарач, което означава да вървя свободен, да бъда неограничен, да преливам или да надвисвам. Една подобна дума, преведена „оставен“ в Исая 1:8 по-горе, е ятар, което означава да бъда неизяден, да остана, да бъда оставен, да бъда запазен жив, да изпъквам, да показвам превъзходство, да показвам излишък, да имам повече от достатъчно.

В Битие, Бог осигурява постоянното съществуване на Своето творение като поставя семе в цялото Си творение. Той внимателно поставя семето в плода. Плода е за привличане и за храна, а семето е за размножаване. Когато животни, птици или човек ядат плода на някое дърво, плода се поглъща, но семето минава недокоснато през системата и се поставя на друго място. Това осигурява размножаването на цялата растителност според вида си.

Семето на видовете носи в себе си първоначалния живот, природа и бъдеще на тези видове: То осигурява съществуването на видовете – или на семейството. Това е отчасти истина за човека.

В началото на творението, Божието Слово не само изговори всичко в съществуване, но стана самото семе, което щеше да осигури продължителността му. Бог щеше да бъде в почивка след шестте дена на сътворяване, но чрез принципа на „семето“, творението щеше да продължи да се умножава и да действа заради Него. Семето носи в себе си бъдещето. Това осигурява, че дори и едно дърво да умре или да бъде отсечено, то ще продължи да съществува чрез остатъка съдържащ се в семето или в корена, който остава.

Обяснявайки притчата за сеяча и семето в Матей 13:3-9, Исус казва в стих 18, че сеячът сее Словото. От това можем да заключим, че Божието Слово е силата и потенциала зад семето.

Не само че Бог създаде всичко чрез Словото Си, но Евреи 1:3 казва, че Той държи всичко „чрез словото на Своята сила“.¹⁹⁶

Йоан казва същото нещо в описанието на началото:

Директно след греха и непокорството на Адам, Бог разкри на човека, че Ева носеше Семе, което накрая щеше да победи семето и образа на дявола.¹⁹⁷

Това говори за нещо повече от просто естественото човешки семе, защото жената носи семето на човека, но това семе, за което Бог говори ще бъде наречено „семето на жената“.

Това е пророческо слово на Бог говорещо за жената като заветен народ (Вечната Църква), която ще носи Неговото пророческо обещание за Месията и ще Го роди:

След Божията декларация за Семето на жената в Едемската градина, всичките Старозаветни писания – Закона, Пророците, Псалмите, и други книги на мъдрост – декларираха идването на това Семе. Това обещано Семе беше Месията, Помазаникът, точният образ на невидимия Бог.¹⁹⁹ В Него щеше да обитава пълнотата на божеството телесно.²⁰⁰ Той ще възстанови Божият образ в човека и ще установи небесното Царство на земята и над цялото творение.

Това обещание започна в Едемската градина. Бог го повтори на Авраам, Исаак и Яков, и добави, че потомството им ще преуспява и ще бъде благословено и ще бъде благословение за народите по света. Пророк Натан каза на Давид, че Бог ще издигне Потомъка му след неговата смърт, и Той ще построи за Бог дом и ще донесе Божието Царство на земята. Той също ще бъде наречен Божият Син. Този Потомък няма да се провали; той не може да бъде унищожен или премахнат. Точно обратното, той ще завладее, ще успее и ще изкупи човечеството. Ще примири човека с Бога. Бог ще крие, ще защитава и ще благослови този Потомък заради името Си. Този Потомък беше обграден от Божията благодат.

Бог щеше да скрие този остатък в безплодната утроба на Сара; в едно бебе в една кошница в дома на фараона; в блудницата Раав; в моавката Рут; в пещерата Адулам в пустинята; и накрая в утробата на една девица на име Мария. Нека да проследим този обещан Потомък, носен от остатъка, през Стария завет докато вземе плът когато се изпълни времето и се изяви като Втория Човек и последния Адам. Той също така щеше да бъде наречен Емануил, Помазаникът; Месия.

През вековете винаги е имало остатък, дори в най-мрачните периоди, когато хората са обръщали гърба си към Бог и са ходели в бунта на сърцата си. Носителите на това Семе са били хора, които са носили обещанието и са следвали Бог чрез вяра. Те са били остатъкът. Писателят на Евреи ни помага в глава 11^та да проследим остатъка през хилядите години от историята.

Той започва с Авел, който чрез вяра принесе по-превъзходна жертва от брат си Каин, и въпреки че умря, той все още говори, защото след смъртта му, Адам и Ева имаха син Сит. На еврейски, името Сит означава „заместник“.²⁰¹ Сит беше синът заместващ Авел, така че праведното потомство да може да продължи. Бог се увери, че Семето ще остане.

Енох угоди на Бог и не умря, а беше преселен след 365 години. След това беше Ной, който чрез благочестивият си страх стана наследника на правдата. Той носи Семето през един от най-опустошителните периоди, когато Бог заличи хората на земята с потоп.

От потомството на Сит дойде Авраам и патриарсите Исаак и Яков, които бяха наследници на същото обещание. След това Евреи заявява: „Всички тези умряха във вяра, като не получиха обещанията, но виждайки ги отдалече бяха уверени в тях, прегърнаха ги и изповядаха, че са чужденци и пътешественици на земята“.²⁰²

Врагът помнеше обещанието за Потомството, което щеше да го порази; затова, през историята на Стария завет той винаги атакуваше жената. Почти всички известни мъже в Стария завет бяха женени за жени, които имаха проблеми с безплодие. Сара, Ревека, Рахил, Анна, и в Новия завет, Елисавета, ми идват на ума:

Характера на Семето можеше лесно да бъде видян чрез вярата и покорството на Авраам. Това ни показва ясно поведението на остатъка: „Чрез вяра Авраам, когато беше изпитан, принесе Исаак, и този, който беше получил обещанията принесе единородния си син“.²⁰³ Списъка в Евреи 11 продължава, цитирайки онези герои на вярата, които живееха за нещо повече от себе си. Те всички живяха и умряха носейки обещанието в сърцата си. Те бяха част от тази Жена раждаща Потомъка. Въпреки че никога не видяха плода по времето на живота си, те все пак носеха Семето.

Йосиф, носейки обещанието и бивайки верен на Бог, даде инструкции костите му да бъдат върнати в Ханаан, когато Бог освободи хората. Костите му бяха картина на остатъка, и бяха върнати у дома 430 години по-късно, за да бъдат погребани в Ханаан.

При възкресението на Исус, Библията ни казва, че гробовете се отворили, и праведници били видяни да се разхождат в Ерусалим. Аз мисля, че Йосиф е бил един от тях. Той можеше да пропусне това първо възкресение, ако не вярваше в идващия Потомък и възкресението на мъртвите.

След това Давид идва на сцената, и този човек според сърцето на Бог става огромна част от остатъка носещ Семето. Бог ограничи обещанието до Давид и му каза, че от неговия дом ще дойде обещания Потомък и Цар и ще седи на престола му и ще управлява в праведност. Еврейският писател завършва този списък на остатъка, говорейки за пророците:
³³които чрез вяра покоряваха царства, вършеха правда, получаваха обещания, затваряха устата на лъвове, ³⁴угасяха силата на огъня, избягваха острието на меча, от слаби ставаха силни, ставаха смели в битка, обръщаха в бяг чуждите войски. ³⁵Жените приемаха мъртвите си възкресени отново за живот. Други бяха мъчени, като не приемаха избавление, за да могат да получат едно по-добро възкресение (Евреи 11:33-35).
Тези, през историята, ходеха и изявяваха характера на Потомъка, не в пълнота, но като носеха славата в земни съдове. Те бяха остатъка от Стария завет.

Ако Бог можеше да намери един носител на праведност и истина, Той щеше да спаси една нация чрез принципа на остатъка. Остатъкът, въпреки че не е самият Потомък, бяха представителни носители на Христос. В историята, Бог винаги е работил чрез остатъка. Бог каза на Авраам, че ако има десет праведника (малък остатък) в Содом, Той щеше да пощади трите града. В този остатък лежеше надеждата за изкупление. Лот, в Содом, трябваше да се премести преди Бог да може да унищожи градовете. Ангела заповяда на Лот да бяга, защото Бог не можеше да унищожи града докато той беше там.

Ако врагът, от друга страна, можеше да унищожи остатъка, той можеше да спре Потомъка да не дойде. Това отново щеше да възпрепятства крайният изкупителен план на Бог и възстановяването на Неговия образ и Царство на земята.

В Своята присъща мъдрост, Бог замисли Семето по такъв начин, че то растеше под натиск, смирение, смърт и заравяне. В същност, тези условия са активиращите принципи за семето. Това е самата природа и характер на Царството. Силата на растеж и умножаване в семето се активира от тези „атаки“ върху него. Всеки път когато го смачкате и го заровите в земята, то расте и се умножава. Семето носи в себе си принципа на възкресението. Това ясно се вижда в историята на Израел. Когато фараон упражняваше натиск върху Израел в Египет, те се умножаваха.

Дори през първи век, когато Църквата беше сурово преследвана и избивана, кръвта на мъчениците стана лехата за евангелието на Божието Царство. Сатана, Рим и религиозните юдеи не можеха да унищожат остатъка. Църквата на Исус Христос марширува триумфално. Никоя порта на да няма да може да устои срещу нея.

Сина на Адам, Авел ясно изяви природата на Потомъка. В своя принос на Бог, той взе първородното от стадото си и го принесе с тлъстината му във всеизгаряне на Бог. Това е една толкова красива картина на Божието Агне, единородният (първороден) и помазаният (тлъстина), който умря като „всеизгаряне“ на кръста.

Но врагът използва Каин да убие праведният си брат Авел, опитвайки се по този начин да приключи със Семето. Но Бог даде заместник, Сит, на Адам вместо Авел, когато той беше на 130 години. Въпреки, че Адам имаше много други синове и дъщери, Сит беше заместникът и определеният, остатъкът, който носеше Семето. След раждането на Сит беше когато хората започнаха да призовават името на Господа отново.²⁰⁴
Стратегията на смесване срещу Семето
Друга стратегия на врага да се опита и да спре Потомъка да дойде беше чрез смесване. Ако не можеше да го унищожи, той щеше да се опита да го смеси и по този начин да го замърси: „Божиите синове видяха човешките дъщери, че бяха красиви; и си вземаха за жени от всички, които си избираха“.²⁰⁵ Тази смесица донесе гиганти на земята. Смесицата винаги носи множества, както при изхода на Израел от Египет: „Едно смесено множество също излезе с тях, и стада и добитък – доста много добитък“.²⁰⁶

Смесицата ще ви вкара в неприятности: „А смесеното множество, което беше сред тях се предаде на ненаситно лакомство; така че децата на Израел също заплакаха и казаха: ‘Кой ще ни даде да ядем месо?’“²⁰⁷

Неемия отдели смесеното множество: „И така, когато чуха Закона, те отделиха цялото смесено множество от Израел“.²⁰⁸

Смесицата на Божието Слово и традицията е произвело някои гигантски религиозни организации. В Библията е записано, че в последните времена хората ще си натрупат множество учители, които ще облекчават сърбящите им уши. Всеки път когато правите компромис с Божието Слово, вие включвате повече плът. Гиганта е много плът. Голяма тълпа не съставлява непременно Църква.

Бог донесе потопа, за да отдели смесицата, но не и преди да намери Ной, един праведен човек. Ной беше Божия остатък, носителят на оригиналът. Ето защо той беше запазен от осъждението.

Днес, някои мега институции са произвеждани от смесване на Божието Слово и хуманизъм. Някои наричат това постмодернизъм. Когато махнете Христос, Канарата на съблазън, вие може да сте политически точни и да сте сигурни, че не наскърбявате никого, но тогава градите със слама, сено и дървета, никое от които няма да устои при посещение на Господа.

Ние не сме призовани да правим компромис с Божието Слово заради това, което искат хората, а да предизвикаме хората да се променят поради изискването на Божието Слово.

Бог искаше да се увери, че хората разбират колко е опасно да се смесва семето. Ето защо Законът на Мойсей забранява такова смесване:

Новозаветният еквивалент се намира в 1 Коринтяни 10:21: „Не можете да пиете чашата на Господа и чашата на демоните; не можете да участвате в трапезата на Господа и в трапезата на демоните“. Светлината и тъмнината нямат нищо общо.

Можем да добавим към това, че Божието Царство не може да се смесва с религия. Давид веднъж преброи народа, и проклятие дойде върху нацията. Той си играеше игричката на цифрите. Той смеси упование в Бог с упование в човешката сила на своята армия. Бог не ни брои; Той ни притегля. Бог може да вземе един и да го направи хиляда, и една малка нация да я направи мощна. Опасността от преброяването на хората е, че можете да разчитате на тях. Разчитането на човешка сила носи проклятие, защото това означава, че сте загубили доверието си в Бог.

Свещеника Ездра реагира бурно когато видя смесицата сред остатъка на Юда:

Едно семейство сред вавилонците не помагаше в изграждането на тази безбожна система на Вавилон или в бунта срещу Бог: семейството на Тара, който беше бащата на Аврам. Аврам се покори когато Бог го призова да излезе от страната си, семейството си и културата си, и той вярно следваше Божия план за живота си. Той беше остатъка, който носеше Семето. Чрез него щеше да дойде Потомъкът; той щеше да завладее всички врагове и да благослови всички народи по света. Той носеше в лоното си строителя на Божия град.²⁰⁹ Не е чудно, че не беше впечатлен от едно парче истинска земя наречена Ханаан, или от град Салем (Ерусалим) когато срещна Мелхиседек, който живееше там.

Писателят на Евреи го казва по този начин:
⁹Чрез вяра той живя в обещаната земя като в чужда страна, живеейки в шатри с Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание; ¹⁰защото той търсеше града, който има основи, чийто архитект и строител е Бог (Евреи 11:9-10).
Авраам стана баща на една нация, чиято цел беше да установи Божието Царство на земята и да бъдат носителите на благодат, нацията остатък на Бог сред нациите на земята. Те се предполагаше да демонстрират благодатта и славата на Бог сред нациите, привличайки нациите и представяйки ги на Бог.

Божията слава на земята се носи от Божия образ в човека. Бог обеща на Израел, че ако се покоряват на Неговия Закон и постановления, те ще бъдат царство от свещеници и свята нация, първи сред народите.²¹⁰ Бог искаше Израел да бъде „нацията остатък“ като „нация на първите плодове“ сред нациите. Тяхната задача беше да станат благословение за нациите. Бог имаше в ума си повече за Израел от просто Ханаан; Неговият план включваше всичките нации по земята. Славата, която те се предполагаше да носят беше единствената надежда за нациите.

Когато народа на Израел се разбунтува срещу Бог в пустинята и се поклони на златното теле, едно от племената, това на Левий избра да защити Господа и застана с Мойсей. Понеже те направиха това, Бог взе това едно племе от дванадесетте и ги направи Свое свещенство. От този момент нататък в тяхната история, това едно племе представляваше Бог в нацията на Израел. Това племе беше Божие притежание, и те действаха като свещеници в скинията и по-късно, в храма на Господа.

Това беше добрата воля на Бог, и може би дори приемливата воля на Бог, но не беше съвършената воля на Бог. Патриарха Яков роди нацията чрез дванадесет сина. Един син беше наречен Юда. Той беше четвъртият син, и на този син беше, на когото Яков пророкува в Египет преди да умре, че от Юда ще дойде крайното управление и родословието на Потомъка: „Скиптъра няма да се отдели от Юда, нито Законодател от измежду краката му, докато дойде Сило. И на Него ще се покори народа“.²¹¹ Когато Давид, сина на Юда, дойде на сцената, пророк Самуил беше инструктиран от Бог да помаже това овчарче като помазаният цар на Бог.

Семето се върна умножено. Скоро Бог ще смаже Сатана под краката на жътвата: „А Бог на мира скоро ще смаже Сатана под краката ви. Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вас. Амин“.²¹²

Краката на Семето на Жената е корпоративния Христос. Това е великата тайна, която Павел проповядваше и изявяваше: Тялото на Христос. Въпреки че Потомъка на Давид беше наречен негов син, Давид го нарича Господ. Той всъщност беше преди Ева, Авраам и Давид. Божието Слово се изяви в творението като Божия Син, когато обещаното Семе на Ева, на Давид и на Авраам стана плът.

Бог постави Себе Си в човечеството като Семе. Това щеше да гарантира, че планът Му няма да се провали. През историята Бог защитаваше името Си. Той търсеше собственото Си влагане в човека. Ако човека нямаше разум за Него да действа, Той казваше: „Аз ще го направя заради името Си“. Исус говореше за Себе Си като Човешкия Син; но всъщност Той беше Божият Син, а човека беше Неговия син. Това е тайната, Христос в нас надеждата на славата.²¹³

Петър беше, който чрез Духът обяви тайната на Христос, когато каза на Исус: „Ти Си Христос, Синът на живият Бог“.²¹⁴ Това откровение е началото и самата основа на Църквата.

Павел също декларира тази тайна за Христос в следните Писания:

Тази тайна беше толкова скрита, че дяволът трябваше да разбере от Исус кой беше Той. Точно както религиозните лидери, дяволът не Го познаваше. Едва по-късно той осъзна, че Той беше обещаният Месия. От това време той се опитваше да Го убие чрез религия.

Исус, в Своите притчи, разкрива, че сеячът, който сее семето също е и Семето, и че то е Самият Той, Синът. Самата природа на Словото е такава на Семе. Когато е посято, то дава живота си, за да се умножи, и то винаги се умножава според вида си.

Имало едно малко момиченце, което не обичало да яде тиква. Един ден тя си дошла в къщи усмихвайки се. Когато я попитали защо, тя отговорила: „Отървах се от последната тиква; зарових семките й“. Тази история илюстрира тоталната безнадеждност на дявола когато Бог каза: „Ще поставя вражда между теб и жената, и между твоето семе и нейното Семе; Той ще ти строши главата, а ти ще Му нараниш петата“.²¹⁶ Смъртта, погребението и възкресението на Исус създадоха кошмар за врагът. Семето ще надделее. Врагът се е опитвал през вековете да унищожи образа, но Бог Царят, Който не може да лъже, постанови на Адам и Ева, че Семето на жената накрая напълно ще унищожи врагът.

Всичко от Бог беше дадено в това едно Семе, Божието Слово, в творението. Остатъка е жизнено важен, понеже той е носителят на Семето – Христос. Семето има в себе си първоначалния образ и природа на Бог. Ние, синовете на Семето, сме скрити с Христос в Бог: „Живота ви е скрит с Христос в Бога“.²¹⁷

Не е чудно, че Луцифер, безработния и скитащ херувим, който мрази Божия образ, се е борил с образа и природата на Бог. Когато той каза на Ева: „Защото Бог знае, че в деня, в който ядете от него очите ви ще се отворят, и ще бъдете като Бог, познаващи добро и зло“,²¹⁸ той я лъжеше, загатвайки, че тя и Адам не бяха като Бог, за да инжектира съмнение и страх в сърцата им.

Ние трябва смело да декларираме тази тайна: Семето е Христос, Словото изявено в творението, което не може да се провали. Словото стана плът в личността на Сина. Като Семето, Синът победи на кръста, като беше посят и умножен чрез възкресението. Синовете на Царството са жътвата на Семето.

Всеки път когато дяволът вижда остатъкът, му се напомня за пълното му поражение.

Този остатък съдържаше в себе си няколко божествени принципа. Идеята за остатъка е специфична част от материал, който е оформен заради дефицита и неспособността на другите. Той се простира и покрива недостатъците на другите. Той стои в празнината и представлява останалите.

Остатъкът е Божие притежание и е свят на Господа: „Останалата част от житния принос да бъде на Аарон и синовете му. Това е най-святият от приносите на Господа принесени чрез огън“.²¹⁹ „Останалата част (остатъка) да бъде на свещеника като житен принос“.²²⁰

Йосиф беше Божият инструмент в своите дни за запазването на остатъка: „И Бог ме изпрати пред вас, за да запазя потомство (остатък) за вас на земята, и да спася живота ви чрез голямо избавление“.²²¹ Името „Йосиф“ означава „Бог ще прибави друг син“. Тогава Йосиф е гаранцията за повече. Въпреки че Йосиф беше 11^я син на Яков, той беше първородният на Рахил и Яков. Това положение беше очевидно от начина, по който Яков се отнасяше към него. Йосиф беше първият син роден след Закона (10^те сина – „10“ е числото на Закона). И така, Йосиф представлява благодатта – Божията благодат, която дойде след Законът. Остатъкът носи божествената неприкосновеност и спасение, което посочва, че е включено със запазването и защитата. Йосиф трябваше да бъде физически преместен от братята си и останалата част от семейството си, за да може Бог да го приготви.

Във времето на съд и неприятности, Бог винаги прави път за остатъка. Виждаме това с Ной, когото Бог запази и защити в ковчега заедно със семейството му дори когато унищожи останалата част от човечеството.²²² Виждаме го в дните на Илия, когато Бог информира пророкът, който си мислеше, че беше напълно сам в служене на Господа, че все още има 7000 човека в Израел, които не са станали поклонници на Ваал, а са останали верни на Бог.²²³

След смъртта на Йонатан, Давид попита дали има остатък от дома му, който да може да благослови заради баща му Йонатан. Той намери Мемфивостей и го взе: „И Давид му каза: ‘Не се страхувай, защото със сигурност ще ти покажа милост заради баща ти Йонатан’“.²²⁴ Давид се отнасяше към остатъка на Йонатан като че ли това беше самият Йонатан.

От друга страна, врагът мрази остатъка, заради това, което представя и носи. Езавел, дъщерята на Етваал, поклонник на Ваал, се свърза чрез брак с Ахав, царят на Израел и започна да избива всички Божии пророци. След това тя имаше дъщеря Готолия, която накрая се омъжи за царят на Юда. Това бяха едни от най-мрачните дни в историята на Божия народ. И двете царства, Северното и Южното, сега бяха под атака чрез злият план на дявола чрез магьосничеството на Езавел, която искаше да унищожи Семето и Божието обещание.

По това време беше когато пророк Илия призова суша и трябваше да бяга за живота си. Той накрая помаза Елисей в место него и след това, чрез един слуга, помаза Иуй сина на Йосафат за цар на Израел.²²⁵ Мирото за помазване върху главата на Иуй още не беше изсъхнало когато той започна да избива всеки един потомък на Ахав и Езавел. Той уби Езавел, както и настоящият цар на Израел, неговия предшественик, а също уби и царя на Юда, всичките в един ден. Той беше помазан да разруши религиозната система в онези дни.

Когато Готолия чу, че синът й, царят на Юда, беше мъртъв, тя започна да избива всичките си внуци, които бяха част от царското потомство на дома на Давид: „Когато Готолия, майката на Охозия видя, че синът й е мъртъв, тя се надигна и унищожи всички царски наследници“.²²⁶ Имаш седем царски сина, и тя успя да убие шест от тях. Само едно момче остана, едни потомък от дома на Давид. Той беше единствения царски потомък, който остана. Врагът почти елиминира семето, но Бог се погрижи за него. Бог защити остатъка, защото в него беше обещанието; да, дори Семето на идващият Христос.

И Готолия не можа да намери това дете, за да го убие. Защото Йоас беше скрит в Божия дом в продължение на шест години. И докато Готолия управляваше Юда, Йоас порасна, и в седмата си година беше разкрит като цар, а Готолия беше убита. ²²⁷

Наистина, Бог чрез Илия и неговото продължило помазание, унищожи Езавел и злият дом на Ахав, и защити и обяви Потомъка на Давид.

Това е, което Йоан Кръстител дойде да направи, да идентифицира Божият Потомък, Синът, Месията и Божието Агне. Той призова остатъка в Израел да се покае и да се кръсти, защото Царят и Царството Му бяха пристигнали. Те откликнаха на гласа на дарителя на благодатта. Той ги насочи към Божията благодат направена видима в Исус, Христос. Имаше нужда от човек наречен Йоан, „дарителя на благодатта“, да идентифицира и да обяви безопасното пристигане на Христос, както беше обещано от Бог в Едемската градина.

Много пъти в историята, дори след кръста, е изглеждало като че ли Църквата е отстъпила толкова лошо, че не е имало нищо, което да е останало; че врагът е успял и никой не търси Бога. Тогава от тъмнината се появява Лутер и разтърсва целият религиозен свят. После Калвин, Цвингли, и другите ярки светила на реформацията се появяват и светят като самотни свещи в тъмнината на своите дни, отваряйки вратата за истината и благодатта да надделеят.

Това е силата на остатъка. Бог ще го зашити и ще вземе един и ще го оформи в нация: „Малкият ще стане хиляда, и нищожният силна нация. Аз, ГОСПОД, ще ускоря това на времето му“.²²⁸

Идващото Семе е нишката, която изтъкава заедно цялото писано Слово на Бог.

Старият завет е обещанието за идващото Семе.

Посланието на четирите евангелия е, че Семето се е родило, умряло и възкръснало.

Книгата Деяния разказва за Семето в народите.

Писанията на Павел и останалите послания показват как Семето става жътва от семена от всички народи, и Синът става жътвата на Божиите синове.

Книгата Откровение показва победата на семето.

Бог ни казва, че дори когато нищо не е останало освен корена на едно дърво, което е било отсечено, коренът носи святото семе и от този корен ще дойде живот: „Дори ако една десета – остатък – оцелее, той ще бъде окупиран отново и изгорен. Но както теревинт или дъб оставя дънер когато е отсечен, така дънерът на Израел ще бъде свято семе“.²²⁹

Аз вярвам във възкресението, когато всички онези, които са в Христос ще бъдат възкресение при Неговото идване. Но разгледайте тези близки термини:

• 
  Вечен живот: това, което получаваме, когато се новородим.
  
• 
  Възкресение: съдбата на всички, които имат вечен живот в края.
  
• 
  Безсмъртие: бъдещето за онези, които са били възкресени или които имат вечен живот и които все още са живи когато Исус се върне, тези няма да преживеят смърт, но ще бъдат променени в „мигването на око“. ²³⁰
  

Аз вярвам днес докато пиша това, че нещо се раздвижва в Духа и в хората на първите плодове. Библията разкрива, че има остатък и група от първи плодове, която ще преживее безсмъртие без да умира. Исус извърши повече от просто прощаване на грях на кръста; Той също така извади безсмъртието на светло: „но сега се разкри чрез явяването на нашия Спасител Исус Христос, Който унищожи смъртта и осия живот и безсмъртие чрез евангелието“.²³¹ Гръцката дума за „безсмъртие“, афтарсия, не само означава „безкрайно съществуване“, но също и „нетление“, „автентичност“ и „искреност“.²³²

Възкресение без смърт е това, което Павел търсеше и за което викаше в трета глава на Филипяни: „Ако, по някакъв начин, мога да достигна до възкресението от мъртвите. Не че вече съм достигнал, или вече съм усъвършенстван; но се простирам напред, да мога да се хвана за това, за което Христос Исус също ме хвана“.²³³ Той продължава, за да каже, че Христос е „Който ще преобрази нашето унижено тяло, за да може да бъде съобразено с Неговото славно тяло, според работата, чрез която Той може дори да подчини всичко на Себе Си“.²³⁴ Това беше целта на горното призвание, което Павел търсеше и за което копнееше, което никога не достигна докато беше на земята.

Най-висшето преживяване на безсмъртие ще бъде да се приеме възкресение преди физическата смърт. Павел казва, че все още не е достигнал това, но се опитва да се хване за него. Той знаеше, че това беше възможно, но в неговите дни не беше кайрос времето за това да се изяви. В същност, Павел споделя с нас тази тайна за безсмъртието във 2 Коринтяни 5:4: „Защото ние, които сме в тази скиния стенем, като сме обременени, не защото искаме да се съблечем, а да се облечем допълнително, за да бъде смъртното погълнато от живота“.

Това е тайната на безсмъртието: смъртното да бъде погълнато от живота преди физическата смърт. Павел описва тази тайна допълнително в 1 Коринтяни 15:51: „Ето, казвам ви една тайна: Няма всички да заспим, но всички ще се променим“. Павел казва, че ще има едно поколение, което, за разлика от останалата част от човечеството, няма да трябва да умира преди да са възкресени. Той вярваше, че той беше един от тях, така че включва себе си в изявлението си, когато каза: „няма да умрем“.

Ключът за това да се случи е, че вие трябва да сте живи при явяването на Христос. Аз вярвам, че поколението се е появило. Както Павел, мога да греша, но вярвам, че има един вик както никога преди за безсмъртие. Онези, които са живи при Неговото явяване няма да бъдат живи случайно; аз вярвам, че те са причината за Неговото явяване. Те са живи, понеже са довели вековете до край и са победили последният враг, смъртта, чрез това, което Исус вече направи преди две хиляди години.

Това поколение е описано в Римляни 8:
¹⁹Защото ревностното очакване на творението нетърпеливо чака разкриването на Божиите снове… ²¹Понеже самото творение също ще бъде освободено от робството на тлението в славната свобода на Божиите деца. ²²Защото знаем, че цялото творение стене и се мъчи в родилни болки до сега. ²³И не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, дори самите ние стенем в себе си, очаквайки нетърпеливо осиновяването, изкуплението на тялото ни (Римляни 8:19, 21-23).
Павел ни казва, че ще има такова поколение.

Остатъкът е малко представяне, което постига победа за цялата нация. Бог винаги работи с остатък. Вениамин беше пазен и остана с баща си Яков. Той беше ключа за разкриването на съдбата на Йосиф. Вениамин носеше сребърната чаша на страданията на Йосиф. Той е оня, който получи пет порции когато всичките му братя получиха по една. Живота на остатъка е свързан с Татко. Юда каза на Йосиф:

Ако дойдете срещу остатъка, вие идвате срещу Бог.

Бог винаги оставя остатък: „Но Аз ще оставя остатък, за да имате някои, които ще избягнат меча сред народите, когато сте разпръснати из страните“.²³⁶ „Господ каза: ‘Със сигурност ще ви бъде добре; със сигурност ще накарам врагът да се застъпи за вас във времето на бедствие и във времето на страдание’“.²³⁷

Остатъкът не е някаква елитна група или някаква изключителна група. Мнозина са използвали принципа на остатъка в миналото, за да започнат и да произведат сектантска група на изключителност. Но това не е истинското послание на остатъка. Остатъка са хора представители, божествена група от първи плодове и гаранция за идващата жътва. Те са носители на древните модели на Бог и възстановители на древните основи. Те носят замисъла на небето и го изграждат на земята: „Онези отсред вас трябва да съградят старите (древни) запустели места; вие трябва да издигнете основите на много поколения; и ще бъдете наречени Поправители на Проломите, Възстановители на Улици за Живеене“. ²³⁸

Остатъка има да играе важна роля в последните времена:

Бог има специално благословение за остатъкът: „Защото семето ще преуспее, лозата ще даде плода си, земята ще даде произведението си, и небесата ще дадат росата си – Аз ще направя остатъка от тези хора да притежават всичко това“.²⁴¹

Йоан не само призова остатъка да се покаят и да приемат техният Месия; той също така беше свидетелят и гласът викащ и подготвящ пътя за Царя и неговото Царство: „Той не беше тази Светлина, но беше изпратен да донесе свидетелство за тази Светлина“.²⁴² „Йоан свидетелства за Него и викаше…“²⁴³

Святият Дух беше излят върху учениците в горницата, за да даде на Църквата силата да бъде свидетелят за Месията по целият свят. След като учениците получиха благодат върху благодат от Неговата пълнота, те сега бяха упълномощени, като Йоан, да бъдат „дарители на благодат“за целия свят. Последното послание, което чуха от Исус на земята беше: