ГЛАВА ОСМА – ЙОАН: „ДАРИТЕЛЯТ НА БЛАГОДАТ“

ГЛАВА ОСМА – ЙОАН: „ДАРИТЕЛЯТ НА БЛАГОДАТ“

„Имаше един човек изпратен от Бог, чието име беше Йоан“.¹¹⁷

Името „Йоан“ (Йоанес на гръцки и Йоханан на еврейски) означава „към когото Йехова е благодатен“¹¹⁸ или, казано по друг начин, „дарителят на благодат“.
⁵⁹А на осмият ден дойдоха да обрежат детето; и го нарекоха Захария, според името на баща му. ⁶⁰А майка му отговори и каза: Не така; а ще се нарече Йоан. ⁶¹А те й казаха: Няма никой от вашия род, който да носи това име. ⁶²И правеха знаци на баща му, как ще го нарече той. ⁶³А той поиска плоча за писане, и написа, казвайки: Името му е Йоан. И всички се зачудиха. ⁶⁴И устата му веднага се отвориха, и езика му се развърза, и той проговори, и хвалеше Бога. ⁶⁵И страх дойде върху всички, които живееха около тях: и всички тези приказки се разпространиха из цялата хълмиста страна на Юдея. ⁶⁶И всички, които ги чуха ги пазеха в сърцата си, казвайки: Какво ли дете ще бъде това! И ръката на Господа беше с него. ⁶⁷И баща му Захария се изпълни със Святия Дух, и пророкува... (Лука 1:59-67 KJV).
Едно интересно наблюдение относно този пасаж е, че семейството и свещениците бяха толкова сигурни за името на бебето, че те се впуснаха напред и го нарекоха Захария, на името на баща му. Те вероятно си мислеха, че помагат на бедния, ням Захария. Напълно изненадани от протеста на майка му заради името, те помолиха Захария да напише името му на една плоча, мислейки си, че той ще потвърди това, което те вече бяха направили.

Със сигурност Бог беше привлякъл вниманието им с раждането на това момче. В момента, в който Захария написа: „Името му е Йоан“, устата му се отвориха, и той беше изпълнен със Святия Дух и започна да пророкува.

Изучаване на пророчеството на Захария разкрива, че то не е за сина му Йоан, а за Христос. Той заяви, че времето за обещания Потомък на Авраам е дошло. Аз лично вярвам, че той пророкува всичко, което Бог беше споделил с него по време на мълчанието му. Немият свещеник сега стана пророк и правилно заяви, че времето за Христос е дошло, времето, за което са говорили всички пророци, време определено преди началото на света.

Захария каза:

Представете си, след 400 години на мълчание откакто беше говорил последният Старозаветен пророк, Бог изведнъж разчупи тишината чрез един ням човек, докато всички религиозни лидери и свещеници слушаха. Наричайки сина си „Бог дава благодат“ и след това пророкувайки за присъствието на Божия Христос, Захария изпълни страната със страх и учудване.

Целият този инцидент на Захария и неговия син Йоан за период от една година имаше голямо значение, особено във връзката между бащата загубващ гласа си и синът ставащ гласът на един викаш в пустинята и приготвящ пътя за Христос.

Главната функция на Йоан, според Малахия, щеше да бъде да обърне сърцата на бащите и на синовете едни към други. На първо място, Татко Бог ни показа Своето любящо сърце като изпрати Своя Син при и за човека, и правейки това, Той започна процеса човека да обърне сърцето си към Бог, и по този начин да бъде разчупено проклятието от земята.

Когато Адам съгреши, той не само загуби Царството и Божият образ, но се отдели от Баща си; той стана сирак без да има кой да го пази и да го защитава. Този дух на сирак премина към следващото поколение, и към следващото, и към следващото. Човека стана скитник без наследство, винаги съревновавайки се и борейки се за признание. Той влезе в режим на оцеляване, с отношението, че само силният оцелява. Той започна да си складира неща, понеже нямаше баща, който да снабдява за него. Страха го направи да убива, да краде и да унищожава, за да оцелява като сирак в един жесток свят.

Исус дойде като Синът, за да разруши проклятието на поколението без баща и да свърже наново човека с неговия Баща. За да направи това, Той трябваше да покаже Татко на човека. Както апостол Йоан заяви: „Никой никога не е виждал Бог. Единородният Син, Който е в лоното на Татко, Той Го изяви“.¹¹⁹ Синът е сърцето на Татко. Изпращайки Синът Си на земята, Бог обърна сърцето Си към човешките синове. Сега Той очаква синовете да обърнат сърцата си към своя Баща.

Пророк Самуил помаза Саул за първият цар над Израел с шишенце с миро, а Давид, вторият цар, с рог с миро. Мирото в Библията често е символ на Святия Дух. Рогът с миро съдържа много повече миро отколкото шишенцето с миро. По същия начин, Давид имаше по-голямо помазание от Божия Дух като цар отколкото Саул.

Никой човек не помаза Исус с миро, обаче; Бог, Неговия Баща Го помаза със Самия Свят Дух. Исус, следователно, имаше Духа без мярка. Йоан беше свидетел на това и заяви:
³³Аз не Го познавах, но Оня, който ме изпрати да кръщавам с вода ми каза: „Върху когото видиш да слиза Духът, и да остава върху Него, Той е, Който кръщава със Святият Дух“. ³⁴И аз видях и свидетелствах, че това е Божият Син (Йоан 1:33-34).
Йоан 1:17 ни казва, че Законът дойде през Мойсей, а благодатта и истината дойдоха чрез Христос. Ние знаем, че Мойсей стигна до река Йордан, но не му беше позволено да я прекоси. Но Божията благодат в Христос дойде до реката и я прекоси в обещанията на Бог. Законът и благодатта се срещнаха този ден в реката Йордан; единият трябваше да се смали докато другият растеше. В Христос Законът е изпълнен и Божията благодат е приета.

За мен това е цялото послание на благодат и Законът. Това, което Законът не можа да извърши поради грешната природа на човека, благодатта го извърши чрез Божията любов в Христос, Неговия Син. Той беше пълен с благодат и истина: „И от Неговата пълнота ние всички получихме благодат върху благодат“.¹²⁰

Прехода от Закон към благодат беше нещо масивно, трансформирайки слугите в синове. Ето защо промяната на името беше нещо голямо за Захария, чието име означава: „когото Йехова си спомня“.¹²¹ Промяната от това да бъдеш „спомнен от Бог“ в „благодат дадена“ от Бог беше радикален преход. Законът беше доказателството, че Бог си спомня Своите хора. Но Божията благодат дадена безплатно на човека ни разкрива самата природа на Бог: Бог е любов.

Законът казва, че трябва да обичате Господа вашият Бог. Благодатта казва, че Бог ви възлюби повече отколкото обича Себе Си. Ето защо, любовта винаги триумфира над Законът.

Ако Законът, който беше основата на Стария завет, беше способен да промени човека, той трябваше да го направи през 2000 години, през които беше в сила. Тогава нямаше да има нужда от друг завет. Павел беше ясен за тази недостатъчност на Законът: „Тогава Законът срещу Божиите обещания ли е? Със сигурност не е! Защото, ако беше даден закон, който да можеше да даде живот, наистина Правдата щеше да бъде чрез Законът“.¹²²

Законът ни показва кое е правилно, но не може да ни даде сила да му се подчиняваме. Например, Законът ни казва да обичаме Бог и ближният си, но не може да ни даде в нашето грешно състояние силата да го направим. Един ден фарисеите довлякоха пред Исус една жена уловена в действието на прелюбодейство. Законът ясно заявяваше какво трябваше да й се случи, но те искаха да чуят Въплътената благодат: „Какво казваш Ти?“ Проблемът беше, че никой от присъстващите (освен Исус) не беше квалифициран да изпълни Законът, понеже те всички бяха престъпници на Закона. Исус знаеше това, което беше причината да каже: „Който между вас е без грях, нека пръв да хвърли камък върху нея“.¹²³ Всички обвинители на жената знаеха, че са виновни и, осъдени в своите сърца, си отидоха. И когато останаха само грешника и Божията благодат стоящи в Храма, Той я попита:

Библията казва, че Бог погреба Мойсей някъде на планината, където никога да не може да бъде открит. Бог не искаше Неговите синове да се върнат и да намерят Законът. След като веднъж сте новородени като син на Бог, няма път назад към Законът.

Това е редът на новото творение. Първо, трябва да познаваме новата си природа, кои сме в Христос чрез Неговата благодат и, второ, да ходим в това; а не обратно. Ние не ходим праведно, за да станем праведни. Ние сме праведни; затова ходим праведно. Когато поставим вярата си в Христос, Той ни прави праведни. Законът не е за вярващите.

Законът казва: Ходете праведно, за да бъдете праведни.

Благодатта казва: Ние сме праведни, понеже Христос е праведен. Затова, практикуваме и ходим в това: „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, а не от себе си; това е Божият дар“.¹²⁸

Това, което Исус казва е, че има надпис за време на Закона: „Да не се използва след Йоан“.

Павел написа на галатяните:
²⁴Следователно Законът беше нашият възпитател, който да ни доведе при Христос, за да можем да се оправдаем чрез вяра. ²⁵Но след като дойде вярата, ние повече несме под възпитателя. ²⁶Защото всички сте Божии синове чрез вяра в Христос Исус (Галатяни 3:24-26).
Павел загатва тука, че Законът не трябва да се използва за Божиите синове. Аз мисля, че от всички апостоли Павел беше този, който най-много разбираше откровението за спасението по благодат чрез вяра. Но той трябваше да отиде в пустинята и на планината Синай, където Израел получи Законът, за да получи това откровение. Когато Павел се върна от пустинята, той се върна с най-радикалното откровение за благодатта. Той беше неудържим, разтърсвайки дори главните апостоли, които все още искаха да прибавят благодатта към Закона. Спомнете си как Павел открито смъмри Петър в Антиохия след като дойдоха юдеите от Ерусалим: „А когато Петър дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в лицето, понеже се беше провинил“.¹³⁰ Петър все още спазваше определени части от Законът и традициите когато му беше угодно и когато беше притиснат от братята в Ерусалим.

За мен почти е невероятно, че Петър, изпълнен със Святият Дух, се бори с идеята за Божията благодат дадена безплатно на всички, които вярват, юдеи и езичници, без предразсъдък. Бог трябваше да му покаже три пъти във видение, че ако Бог очиства някого, никой човек не може да го нарича нечист.

Обаче ние все още имаме същият проблем днес, след 2000 години. Проповедниците все още проповядват, че ако сте новородени, вие сте светия и грешник едновременно. Те смело заявяват, че Божиите синове имат две природи, едната спасена и носеща Божията природа, а другата, старата грешна природа. Не е чудно, че хората в тези кръгове се борят с греха; те оскверняват и осуетяват Божията благодат.

Павел разбра това чрез божествено откровение, което го вдъхнови да напише: „Вие сте се отделили от Христос, вие които се опитвате да се оправдаете чрез Законът; вие сте отпаднали от благодатта“.¹³¹

Законът се стреми да възкреси старият човек, защото само когато той е жив законът има власт над нас: „Жилото на смъртта е греха, силата на греха е Законът“.¹³² Около Божиите синове Законът е излязъл от употреба, понеже те са управлявани от Божията любов, която им дава сили отвътре. Не можете да смесвате Законът и благодатта. Опита да спазвате Законът, за да получите благодат осквернява самата същност на Божията благодат.

Онзи ден по нашите местни телевизионни новини съобщиха, че една голяма верига супермаркети продала един продукт след срока му за годност. Беше започнало разследване, обещавайки големи глоби, ако магазинът бъде намерен за виновен. По подобен начин, проповедници, които продават Законът след изтичането му трябва да бъдат глобени, понеже те тровят хората. Законът беше валиден и полезен до Христос, но сега когато ни е дадена благодатта в Христос, Законът повече не е приложим. Незаконно е да се използва Законът, където е приета благодатта.

Ако се съмнявате в това, просто изучавайте историята на Закона по време на 2000 години на неговото действие. Той никога не е произвеждал благочестиви хора. Павел каза, че никой никога не е направен праведен чрез Законът.¹³³ Нямаше нищо нередно със съдържанието на Закона, но той няма и никога не е имал силата да променя грешната природа на човека; точно обратното, той подсилва грешната природа като постоянно напомня на човека за греха. Павел се бори през цялото си служение с хора, които не разбират благодатта и не знаят, че са освободени от грешната природа.

Старозаветният Закон беше като манната, която Бог даде на Израел в пустинята. Манната беше добра само за пустинята, и веднага щом прекосиха Йордан към обещаната земя, манната престана. Тя също така изчезваше всяка вечер. Онези, които искаха да ядат вчерашна манна откриваха, че тя беше безполезна и опасна да се яде на следващият ден. Моят добър приятел, Др. Кели Варнър, веднъж каза: „Вчерашната манна има червеи днес“.

Павел също написа мощното откровение във 2 Коринтяни 5:17: „Затова, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново“. Апостолът бързо идентифицира смесването на благодатта и Законът като виновникът защо хората не ходят в праведност и святост в Църквата. Той обяснява в Римляни 6^та глава, че причината, поради която хората се борят с греха е липсата на откровение за това, което се е случило на кръста на Христос и тяхното отъждествяване с Него чрез кръщението.

Благодатта е вечна. Нашата неспособност да разберем и да схванем благодатта е понеже винаги извличаме сравнението си между Законът и благодатта. Изучаваме благодатта като я противопоставяме на Законът. Също така си мислим, че благодатта дойде след Законът. Но в същност, благодатта е вечна и е съществувала преди да има земя или Закон. Благодатта е същността на личността наречена Христос: „...който ни спаси и ни призова със свято призвание, не според нашите дела, а според Неговото намерение и благодатта, която ни беше дадена в Христос Исус преди да започне времето“.¹³⁴

В този нов сезон ще трябва да изучаваме Христос и Неговите неизследими богатства, за да разберем благодатта, защото Той е пълен с благодат.

И от Неговата пълнота ние получихме благодат върху благодат.