172
ложение: Различни мнения и сентенции втората излиза през 1880 г. Двете части са обединени в един том с предисловие и със заглавие Човешко, твърде човешко. Една книга за свободни духове Втори том. Ново издание с предговор.
Утринна заря.
Мисли за моралните предразсъ-дъци. Първо издание, 1881 г. Ново издание с предговор г.
Веселата наука („La gaya scienza“). Първо издание г. Ново издание с предговор, 1887 г.
Тъй рече Заратустра. Частите излизат първоначално отделно.
Първа част, 1883 г. Втора част, 1883 г. Трета част, 1884 г. Първото издание на трите части излиза през 1886 г. Четвърта част излиза през 1885 г. в
40 копия просто за приятели, а първото издание – през
1891 г.
Отвъд доброто и злото.
Въведение в една фило-софия на бъдещето. Първо издание, 1886 г.
Към генеалогията на морала.
Полемическо съчи-нение. Първо издание, 1887 г.
Случаят Вагнер.
Проблемът на един музикант. Първо издание, 1888 г.
Залезът на кумирите или как се философства с 173
чук в ръка. Първо издание, 1889 г.
Ницше contra Вагнер.
Записки на един психолог. Излиза през 1895 г. в
Събрани съчинения за първи път. През 1888 г. книгата е готова за печатно не е издадена.
Антихрист.
Опит за критика на християнство-то. Първата книга на незавършеното съчинение на Ницше Воля за мощ. В
Събрани съчинения (1895) е отпечатана за първи път.
Стихотворения. В
Събрани съчинения, 1895 г.
Събрани съчинения на творбите на Ницше в 8 тома излизат през 1895 г. при К. Г. Науман в Лайпциг. Те съдържат следните творби Раждането на трагедията, четвърто издание Несвоевременни размишления, трето издание Човешко, твърде човешко, първи и втори том,
четвърто издание Утринна заря, второ издание Веселата наука, второ издание „Заратустра“, четвърто издание Отвъд доброто и злото, пето издание Към генеалогията на морала, четвърто издание Случаят Вагнер, трето издание Залезът на кумирите, трето издание Ницше contra Вагнер Антихрист Стихотворения. Предстои издаването на все още неотпечата- ни творби от Ницше, както и на негови проекти, фрагменти и др.
174
БЕЛЕЖКИ1. книга за Ницше от госпожа Лу Андреас-Саломе: Фридрих Ницше в своите творби, Виена, 1894 г. (ново издание, Франкфурт на Майн, 2000 г. Ницше се запознава с Лу фон Саломе (1861–1937) в Рим през 1882 г. Половин година тя е негова ученичка и последователка.
2. Паул Рее (1849–1901), философи психолог. От есента на 1876 дог. е в приятелски отношения с Ницше. Неговите
Психологически наблюдения (1875) оказват огромно въздействие върху Ницше.
3. Фриц Кьогел (1860–1904), доктор по философия. От 1894 дог. е упълномощен от Елизабет Фьорстер-Ницше да издаде Ницшевите
Събрани съчинения и през този период е в приятелски отношения с Рудолф Щайнер.
4. сърдечно да благодаря: След първата среща с Елизабет Фьорстер-Ницше през май 1894 г. Р. Щайнер е в приятелски отношения със сестрата на философа. На 29 юли 1895 г. той ѝ подарява екземпляр от книгата си за Ницше със следното посвещение На заслужилата биографка на Ницше и пазителка на Ницшевата съкровищница, госпожа д-р Е. Фьорстер-Ницше, с почитание, авторът След тежък конфликт през декември 1896 г. Щайнер окончателно се оттегля от Архива. През 1900 г. той заклеймява публично самовластната и безотговорна дейност на архиварката. В този писмен спор той оттегля всички хвалебствени слова Може би поради учтивости други съображения тогава твърде много възхвалих нейните качества.
Сега признавам, че това беше огромна глупост от моя страна и съм готов да оттегля всяка похвала, с която съм дарил госпожа Фьорстер-Ницше под каквато ида е форма.“
5. госпожа Фьорстер-Ницше: Елизабет Фьорстер-Ницше (1846–1935), по-малка сестра на Ницше, която от 1885 г. е омъжена за антисемита и колониалиста
Бернхард Фьорстер, с когото основава в Паргвай немска колония. След провалянето на проекта за колония и самоубийството на нейния съпруг, през 1893 г. Елизабет
Фьорстер-Ницше се завръща в Германия и поема управлението на литературното наследство на брат си, който от 1889 г. е душевноболен. Тя основава Архива на Ницше в Наумбург (от 1896 г. във Ваймар), пише тритомна биография засвоя брат и издава повечето му творби и писма. Честолюбивата сестра е отговорна за многобройните подправяния и фалшификации, свързани с
героичния култ към Ницше, и за съставянето на книгата
Воля за власт, която се появява между 1901 и 1906 г. Размерът на биографичните и редакторските подправяния се разкриват след смъртта ѝ (1935), както и след Втората световна война.
Сподели с приятели: