ТРИМАТА ЦИГАНИ
Трима
цигани веднъж видях,
бяха легнали посред житата,
докато през камъни и прах тежко тътреше ми се колата.
Първият държеше във ръце своята гъдулка и унесен,
с грейнало от залеза лице,
свиреше безгрижно чудна песен.
Беше
вторият с лула в уста,
взрян в дима блажено, сякаш вече от безкрайните блага в света бе душата му така далече.
Третият спокойно бе заспал,
на дърво цимбалът му висеше,
в
сън невинно бе потънал цял,
лек ветрец през струните свистеше.
Дрехите им багреха петна,
дупки зееха потях безчет, а сякаш волно с присмех,
без вина,
срещаха те всякаква несрета. Тъй прозрях три пъти как проспан,
как пропушени просвирен става земният животи тъй презрян почнели за нас да се смрачава.*
71. „двете идеи за аполоновото и дионисиевото разглеждане на света...“: В
Раждането на трагедията от духана музиката (1872).
72. „за ученик на Сократ Еврипид...“: Раждането на трагедията.73. „изкривен понятиен инвалид Залезът на кумирите, Какво липсвана немците, 7.
74. Давид Фридрих Щраус (1808–1874), евангелистки теолог и успешен писател. Творбата му
Старата и новата вяра излиза през 1872 ги претърпява множество издания.
75. „Порядъчните неща Залезът на кумирите, Проблемът на Сократ, 5.* Николаус Ленау, Стихотворения,
Издателско ателие Аб, 2006, преводач Христо Маринов. – Бел. ред.
